Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ПРЕГОВАРЯМЕ ЗА ОТКУПУВАНЕТО НА ЧАСТ ОТ ДЪЛГОВЕТЕ НИ КЪМ ПАРИЖКИЯ КЛУБ

НАМАЛЯВАНЕТО НА ДАНЪЦИТЕ НЕ ИЗКЛЮЧВА УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ПЕНСИИТЕ
ЛЕВЪТ ЩЕ ОСТАНЕ ПРИВЪРЗАН САМО КЪМ ЕВРОТО

Министърът на финансите Милен Велчев пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Велчев, ваши предшественици твърдят, че финансовият министър винаги е сам срещу всички останали членове на правителството?
- Надявам се, че няма да бъда сам и че до мене винаги ще стои премиерът.

Имате ли личните му гаранции за това?
- Да, имам неговата гаранция. Все пак се надявам, че няма да се стига до конфронтация между мен и останалите членове на кабинета и че ще решаваме всички въпроси на базата на консенсуса.

Хора от вашето движение имат идеи за привързване на лева към кошница от валути, в която да участват доларът и еврото. Имате ли намерение да променяте сегашния механизъм, по който левът е фиксиран към марката и респективно към еврото, което ще я замести?
- За пръв път чувам, че има подобни идеи.

А ще се противопоставите ли на подобни предложения, ако те се появят?
- Да. Категорично. Перспективата ни за присъединяване към Европейския съюз обезсмисля всякакви други действия освен обвързването на лева с еврото.

Кои ще бъдат заместник-финансовите министри?
- Все още няма окончателно решение по този въпрос. Има няколко кандидатури, които ще предложа на премиера, защото той трябва да назначи моите заместници. Мога само да кажа, че броят на заместник-министрите вероятно ще бъде намален от пет на четири и един от тях ще бъде посочен от ДПС.

Всички ли ще са хора, които в момента не работят в министерството?
- И това не мога да кажа със сигурност в момента. Някои от сегашните заместник-министри са решили да напуснат, така че няма да имам много голям избор.

На кой заместник-министър ще възложите изготвянето на бюджета?
- За заместник-министъра все още не мога да говоря, но изготвянето на бюджета ще възложа на експертите от ресора, за който досега отговаряше Димитър Радев. Имам много добри впечатления от работата на хората, които се занимават с подготовката на бюджета - това са Добрин Пинджуров, Любомир Дацов и други. Осланям се на техния професионализъм и разчитам на тяхната помощ.

Има ли опасност бюджетът за 2002 г. да не бъде внесен навреме в парламента?
- До момента изготвянето на бюджета е забавено с един месец поради смяната на правителството и нежеланието на досегашния кабинет да даде ход на процедурата по събирането на данни от различните ведомства. Ще се опитаме да наваксаме това закъснение, но не съм 100% сигурен, че ще успеем.

Но бившият финансов министър Муравей Радев и неговите заместници твърдят, че по процедурата за новия бюджет са направили всичко, което е зависело от тях. Не са били пуснати само бюджетните насоки до отделните ведомства...
- Точно тези насоки те трябваше да пуснат. Обикновено това се прави в края на юни, а сега е краят на юли и те все още не се изпратени до ведомствата.

Бюджетната и данъчната политика на новия кабинет може да са съвсем различни от тези на предишното правителство и това да наложи промяна в насоките. Логично ли е при това положение те да се пускат предварително до ведомствата?
- Това не е много валидно извинение. Няма пречка насоките да се пуснат в съответствие с изработената от предишното правителство макрорамка, а през септември да ги актуализираме. В разходната част на проектобюджета за 2002 г. могат да се нанасят минимални изменения. Аз смятам, че сериозните корекции ще се правят в приходната част, тъй като очаквам при реализирането на програмата на Национално движение Симеон Втори постъпленията в бюджета за 2002 г. да са доста по-високи от тези, които е планирало предишното правителство.

Какво ви дава основание за подобен оптимизъм?
- Смятам, че ще съберем по-големи приходи в резултат от борбата, която ще поведем срещу корупцията в митниците и в данъчната администрация. В момента приходите от ДДС са малко повече от 10% от брутния вътрешен продукт и смятам, че това съотношение може да се повиши. Вярвам, че събираемостта на митата и акцизите също може да е по-добра. В същото време очакваме по-висок икономически растеж заради стимулите, които ще дадем за развитието на бизнеса и за инвестициите.
В момента ми е трудно да посоча конкретни суми, но нарастването на приходите в хазната ще бъде сериозно. При изготвянето на бюджета ще бъдем максимално консервативни.

Какви ще бъдат приоритетите в новия бюджет - намаляването на данъците или увеличаването на пенсиите, детските надбавки или заплатите?
- Във всеки случай намаляването на данъците не изключва увеличаването на пенсиите, на детските надбавки и на заплатите. В икономическата програма на НДСВ се предвижда повишаване на доходите на най-слабите социални слоеве на населението. Като цяло обаче общата политика при формирането на бюджета ще бъде насочена към намаляването на данъците и на държавните разходи като дял от БВП.

При изготвянето на бюджета за 2002 г. ще поставите ли изискването за нулев дефицит?
- В програмата на НДСВ нулевият дефицит е заложен като цел, към която ние ще се стремим. Но не мога още отсега да кажа дали тя ще бъде изпълнена в бюджета за 2002 г., или година по-късно. Все пак разумно е да имаме някаква представа с колко можем да увеличим приходите в хазната и след това да решим дали да си поставим за задача постигането на нулев дефицит.

Не мислите ли, че хората очакват материалното им положение бързо да се подобри след идването на НДСВ на власт и ако това не стане през първата година, можете още по-бързо да загубите популярност?
- Не смятам, че гражданите се надяват още през първата година да усетят благоприятния ефект от мерките, които ще приложим. Повтарям обаче, че ние сме се ангажирали да увеличим доходите на най-засегнатите социални слоеве. Но те ще нарастват толкова, колкото може да си позволи бюджетът. Все пак премиерът заяви, че програмата на НДСВ ще бъде осъществена в рамките на осемстотин дни и никой не е обещавал, че още през първата година джобовете на хората ще се напълнят.

Готови ли сте с проектите за промени в данъчните закони, които трябва да бъдат внесени в парламента преди бюджета за следващата година?
- Все още подготвяме проектите за онези изменения в данъчното законодателство, които според нас са необходими. Един от приоритетите ни е да въведем нулева ставка на облагането върху печалбата на фирмите, която те да реинвестират. Надяваме се да успеем добре да опишем в закона какво се разбира под инвестиция, за да избегнем създаването на вратички, с които да се злоупотребява. Най-общо казано, за такива ще се признават вложенията, които са свързани с пряката производствена дейност на фирмите.
Ще бъдат обсъдени и възможностите за намаляване на данъка върху доходите на физическите лица. Засега обаче не мога да се ангажирам дали ще намалим ставките, с които се облагат доходите на граждани още през 2001 г., така че те да са в сила от 2002 година.

Един от ангажиментите, които предишното правителство пое към МВФ, бе да обложи туроператорските услуги с ДДС. Смятате ли да спазите тази уговорка?
- Засега имаме намерение да се придържаме към всички постигнати с Фонда договорености. Една от тях е и въвеждането на ДДС върху туроператорските услуги. Този въпрос обаче ще бъде подложен на една широка обществена дискусия. Правителството ще формира своята окончателна позиция по него едва след чуе и анализира всички аргументи за и против облагането на тези услуги.

Кога смятате да въведете международен надзор върху митниците?
- Не сме решили все още дали и кога ще въведем международен контрол. Ще се опитаме да решим проблема с митниците със собствени средства и ако не успеем, тогава ще потърсим варианти за въвеждането на чуждестранен надзор върху дейността им.

Минавали ли сте наскоро през българска сухопътна граница? Знаете ли, че от нашата страна има огромни опашки от автомобили и камиони, които с часове чакат да минат митнически контрол?
- Преди много време съм минавал българо-гръцката граница. Тогава не забелязах да има такъв проблем. Не знам какви са причините да има такива големи опашки от нашата страна на границата. Явно, че в този смисъл са възникнали някакви проблеми и доколкото зависи от мен, ще се опитам да ги реша максимално бързо.

Държите ли на първоначално обявените от вас планове за едно по-глобално преструктуриране на външния дълг?
- По принцип да, защото както аз, така и моите колеги от икономическия екип на движението, продължаваме да смятаме, че подобно преструктуриране може да има положителен ефект за финансите на държавата.

Сделките по това преструктуриране само брейди облигациите ли ще засегнат?
- Не само тях. Те са само един от основните компоненти на външния ни дълг. Друг основен компонент са задълженията ни към Парижкия клуб - по тях също може да се работи. Например можем да опитаме да се договорим с държавите кредиторки, които са членки на нашия Парижки клуб, да откупим от тях част от нашите задължения. Не бива да отхвърляме и възможността за сделки по схемите дълг срещу собственост с държавите кредиторки на България.

Има ли вече случай длъжник да е изкупувал задълженията си от кредитори от Парижкия клуб?
- Има такива случаи. Не мога да цитирам конкретни имена, защото всички те са строго конфиденциални. Мога да кажа само, че от началото на тази година Мерил Линч работи с една източноевропейска страна за обратното изкупуване на дълга й към държави, които са нейни кредиторки.

Смятате ли още тази година да пуснете на международните пазари емисия от еврооблигации?
- Това ще зависи от преговорите с МВФ. Емитирането на еврооблигациионна емисия има смисъл, ако държавата се нуждае от допълнителни валутни постъпления, за да обслужва външния си дълг. Но ако успеем до края на годината да осигурим от международните финансови институции необходимото ни за 2002 г. финансиране, нуждата от пускането от еврооблигационна емисия ще намалее.

Ще обявите ли конкурс за международни финансови институции, които да бъдат посредници на България при пласирането на такава емисия?
- В това отношение ще спазваме изискванията на Закона за обществените поръчки. По този въпрос ще трябва да се консултирам и с юристите на министерството, защото знаете, че преди няколко години правителството даде мандат на Мерил Линч и Джей Пи Морган да го консултират при емитирането на еврооблигации. Този мандат не бе изпълнен, а практиката в чужбина е, че в подобни случай той се подновява.

Но вие сте били служител на Мерил Линч. Нали си давате сметка какви ще бъдат коментарите по ваш адрес, ако тази банка получи правото да пласира нашите еврооблигации?
- Знам какъв отзвук може да има подобно решение. Но все пак българската държава е поела някакъв ангажимент към тази банка и към Джей Пи Морган. Освен това тези банки са направили разходи за няколкостотин хиляди долара за юридически услуги по подготовката на емисията и държавата е поела ангажимент да им изплати тези суми, ако не пусне емисия.


Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във