Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ПРЕДОГОВОРИМ ГЛАВА ЕНЕРГЕТИКА НА КУКУВО ЛЯТО

Както многократно бе заявено по време на партньорската европроверка в АЕЦ Козлодуй, предварителният отчет на емисарите трябваше да бъде представен в Брюксел на 2 декември. Според източници на в. БАНКЕРЪ, той наистина вече е депозиран в Групата по ядрените въпроси на Европейската комисия, но в него няма и дума за безопасността на ядрените ни реактори. В документа подробно се описват дневният ред на мисията у нас, посещенията на инспекторите, разговорите им и получената информация в Козлодуй и в София. Визирано е още, че окончателният технически доклад (оценяващ безопасността на двата спорни реактора) ще е готов в края на март 2004 година. При представянето на отчета шефът на проверката, италианецът Антонио Мадона, устно е уверил Групата по ядрените въпроси, че България е изпълнила или е в процес на изпълнение на всички препоръки за осигуряване на безопасността на блокове III и IV. Предварителният технически доклад на Мадона ще е готов на 17 декември. Засега становищата си са представили двама от емисарите (представителите на Холандия и Германия) като и тяхната оценка за безопасността на централата е положителна.И докато чакахме новините от Брюксел, Светла Петкова - в момента изпълняваща длъжността председател на Върховния административен съд - обяви, че правителството не изпълнява решението на ВАС по делото за АЕЦ Козлодуй. Според него, затварянето на двата блока на посочената от кабинета дата е незаконно, защото не е съобразено с решение на Народното събрание. Министерският съвет е длъжен да намери път и начин да изпълни решението на съда, изтъкна Петкова.Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева отказа коментар на изявлението, а след среща с посланиците на страните от Евросъюза вицепремиерът Пламен Панайотов заяви: Доколкото няма писмен доклад от евроекспертите, не можем да предприемем нищо.Затова пък публичните дискусии около съдбата на АЕЦ-а продължиха и през тази седмица. На 2 декември фондация Мир, стабилност, просперитет организира кръгла маса за мястото ни в общата енергийна политика на ЕС, а на 5 декември в НДК Българският енергиен форум и Евроатлантическата гражданска фондация поставиха въпроса как да превърнем препятствието АЕЦ Козлодуй в предимство за европейската интеграция на България? Отговор и на двата въпроса не бе намерен, въпреки участието, особено в дискусията на 5 декември, на политици, дипломати, депутати, представители на правителството, на президентството и на граждански организации. А и как да се намери при липсата на ясна позиция на официалните български институции?Сериозни разговори за бъдещето на централата ни обещават през пролетта на следващата година, когато, по мнението на експертите на Министерския съвет, ще се разбере съществува ли възможност за предоговаряне на поетите от България ангажименти по глава Енергетика. Тя може да бъде отворена едва след като на бял свят излязат окончателните резултати от партньорската проверка, докладите на еврооценителите и на българската междуведомствена група за социално-икономическите последици от затварянето на III и IV блок. Освен това ще е необходимо да се преоценят и поетите договорености по всички останали глави, смятат от Министерството на външните работи. Съществува вариант датата за закриването на реакторите да бъде предоговорена, тъй като основният принцип при воденето на преговори с Евросъюза бил, че нищо не е договорено, докато не е окончателно договорено, допълни картината специалистът от правния отдел на външното министерство Стоянка Петрова. По нейните думи политическата воля на правителството била да отстоява позиция, която е в интерес на българските граждани. Но какви точно са интересите на българските граждани в случая никой не се наема да формулира. Очевидно е, че до пролетта ситуацията около централата в Козлодуй няма да се промени. В западната част на Стария континент обаче промените ще са съществени и няма да са една или две. След избора на новия Европарламент ще бъде подменен и съставът на Еврокомисията. Общността ще формира и новата си енергийна политика, като, съдейки от авторитетни становища, основната цел сега ще е не толкова създаването на либерализиран общ енергиен пазар, колкото балансът на първичните енергоресурси и на отделните видове енергия. Електроенергийният сегмент пък ще бъде пречупен през Протокола от Киото за ограничаване на въглеродните емисии. Водещи енергийни експерти на общността са на мнение, че документът от Киото може да бъде изпълнен само чрез масово въвеждане на централи на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и изграждането на нови АЕЦ. Досегашните планове на ЕС предвиждаха до 2010 г. 15% от електроенергията в съюза да се произвежда от хидроенергийни каскади и малки ВЕЦ-ове, слънчеви, геотермални и ветрови централи и инсталации на биомаса. Днес и най-оптимистичната прогноза за дела на това екопроизводство не надхвърля 5 на сто. Не е особено блестяща и европейската перспектива на електроцентралите на природен газ - заради изчерпването на надохищата на синьо гориво в Северно море. Поради очертаващата се все по-силна зависимост от внасяния от Русия газ новата енергийна стратегия на Евросъюза няма да заложи на електроцентралите, работещи с това гориво, а на увеличаване на производството от АЕЦ, подчертават специалистите. Според тях през 2006 г. (когато българският кабинет обеща да затворим двата 440-мегаватови реактора в Козлодуй) ЕС официално ще признае като един от новите си приоритети именно ядрената енергетика. Също тогава подробно ще бъдат разписани и изискванията и критериите за ядрената безопасност. Така че следващото българско правителство, изглежда, ще има по-големи шансове да предоговори нови срокове за III и IV блок. Впрочем съдбата на АЕЦ-а и българската ядрена енергетика най-вероятно ще е един от гвоздеите на парламентарните избори у нас през 2005 година. Със сигурност политиците от всички цветове пак ще го ударят на популизъм и ще ни засипят с лишени от аргументи розови обещания. Подготовката за този спектакъл вече започна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във