Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ МУ МИНЕ ЛИ НА ЕВРОСЪЮЗА СТРАХА ОТ АЕЦ КОЗЛОДУЙ?

На 26 април се навършиха 16 години от аварията в Чернобил. За тези 16 години Украйна е похарчила 12 млрд. щ. долара за ликвидация на екологичните, технологичните и социалните последици от катастрофата. Дълго време след нея обаче останалите реактори в Чернобилската АЕЦ, близнаци на взривилия се, продължаваха да работят. Чак до 15 декември 2000 г., когато централата изцяло бе спряна. През седмицата, в която се навършиха 16 години от трагедията в Чернобил, българската ядрена енергетика отново потъна в здрачната зона на противоречивите официални изявления.Големият смут внесе в четвъртък (25 април) министър Милко Ковачев, който публично обяви, че въпросът за спирането на малките блокове в АЕЦ Козлодуй не произтича от преговорите ни с Европейската комисия, а е част от решение на Евросъюза за поддържане на най-високи стандарти за ядрена безопасност в страните кандидатки. На 22 април в Брюксел, на среща с комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, станало ясно, че през 2002 г. ситуацията е съвсем различна от далечната 1992 година. Тогава страните от Г-7 са стигнали до заключението, че в Европа работят опасни ядрени реактори, които не подлежат на подобрения при разумни разходи, разясни министърът. Но именно тези две части от заключението днес са променени, включително и от прегледа на втория ни национален доклад по ядрена енергетика. Тоест някои от обявените за опасни реактори подлежат на подобрение при разумни разходи. Става въпрос за реакторите ВВЕР, каквито работят в първите четири блока на нашенската АЕЦ, каза министър Ковачев.На срещата в Брюксел българската страна е заявила желанието си да бъде третирана по равнопоставен начин с другите кандидатки. Ковачев припомни, че когато през 1999 г. бяха подписани споразумения с България, Словакия и Литва (чийто идеолог е именно еврокомисарят Ферхойген), и трите държави са поели ангажименти да затворят по-рано някои от блоковете си. Сега Словакия и Литва са в първата група страни, които ще бъдат приети в ЕС през 2004 година. Те обаче имат известен преходен период за спиране на реакторите си, като например за словашката централа Бохунице той е до 2006 и 2008 година. Нашите блокове III и IV като ниво на безопасност по нищо не отстъпват на словашките, заяви още министърът. Той не уточни за какво точно ще преговаряме с Брюксел, но е постигната договореност с Гюнтер Ферхойген за по-чести и интензивни консултации на тема АЕЦ Козлодуй.По-рано през седмицата от Страсбург пък дойде новината, че България настоява блоковете III и IV да бъдат затворени две години след приемането на страната ни в Европейския съюз. Изявлението на главния преговарящ Меглена Кунева пред Комисията по външна политика на Европейския парламент бе оповестено от пресцентъра на външното ни ведомство. От Страсбург дойдоха и първите плахи надежди, че ЕС може би ще склони вторите два малки блока на козлодуйската централа да поработят някоя и друга година след сакралната 2006-а. Шансът, по мнението на експертите, ни е даден от докладчика за България пред европарламента Джефри ван Ордер. Според него: Няма спор за закриването на I и II реактори, нито пък има противоречия по функционирането на блокове V и VI. За III и IV блок всички сме съгласни, че е необходимо да бъдат закрити, но дебатът е кога да стане това. България предлага дата две години след присъединяването си към ЕС, т.е. 2009 година. А Европейската комисия настоява за 2006 година. Моят коментар е, че трябва да сме по-гъвкави и по-отворени в търсенето на решение по този въпрос.Доколко гъвкава ще е Еврокомисията при предстоящите преговори ще разберем през следващите месеци. До голяма степен това ще зависи и от подготовката на висшите ни държавни чиновници. При всички случаи те ще трябва да са готови с отговорите на няколко основни въпроса: - Как ще се преработват и къде ще се съхраняват радиоактивните отпадъци и отработилото ядрено гориво?- За какъв период и как ще се извърши окончателното и безопасно извеждане от експлоатация на всеки от затворените ядрени съоръжения?- Какви суми са необходими за всички изброени операции и каква е финансовата готовност на страната ни? Откъде ще се осигури недостигът?През последните месеци в. БАНКЕРЪ публикува експертни анализи и мнения, които се опитват поне частично да очертаят картината. Всички сериозни специалисти са единодушни в едно: пълното извеждане от експлоатация на ядрен реактор струва приблизително толкова, колкото и построяването му. Последното едва ли е известно на управниците ни. За чиновниците в Брюксел е рано да се каже.

Facebook logo
Бъдете с нас и във