Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ИМА И ОТНЕМАМЕ НА ГАЗОВИ ЛИЦЕНЗИ

Ангел Семерджиев, член на Държавната комисия за енергийно регулиране, пред в.БАНКЕРЪГ-н Семерджиев, с помощта на чуждестранни консултанти вече близо осем месеца Държавната комисия за енергийно регулиране разработва стратегия за либерализация на вътрешния газов пазар. Кога да очакваме окончателните резултати? И ще бъде ли огласена стратегията, или, както досега, ще се обяви за служебна тайна, достъпна само за подбрани висши държавни чиновници?- Ние сме на финален етап, предстои издаването на окончателния доклад. Категорично мога да заявя, че и докладът, и различните приложения към него ще бъдат огласени и широко коментирани. Предвиждаме публичните дебати да започнат съвсем скоро, при това с участието не само на експерти от държавните институции и Булгаргаз, но и на представители на частните фирми в сектора, както и на хора от съответните научни звена. Докладът ще включва четири раздела: състоянието на съществуващите газоразпределителни компании; сегашната ситуация в сектора; уроците, които бихме могли да научим от страните в Централна и Източна Европа; както и стратегията за ускорено развитие на този сегмент от енергийния пазар. Бихте ли очертали ситуацията конкретно на газовия ни пазар в момента? - Той изцяло се доминира от Булгаргаз, който извършва почти 96% от продажбите. Издадени са 33 лиценза на газоразпределителни компании, но те продават едва 4.6 на сто от потребяваното у нас синьо гориво. Пазарът на природен газ с ниско налягане също е крайно дебалансиран. Газоразпределителните компании притежават 88% от изградените мрежи, а осъществяват едва 44% от продажбите. Булгаргаз има 12% от тях, но осъществява 56 на сто от продажбите.Напрежение съществува и около режима на лицензиране. Действащите компании настояват то да продължи да се извършва само за отделни населени места и общини. В същото време някои общински власти искат да имат пълен контрол върху лицензирането и се отнасят много ревниво към законовите разпоредби, според които цялата енергийна регулация и контролът в отрасъла се извършват от Държавната комисия за енергийно регулиране. От трета страна инвеститорите смятат, че разделението на държавата на осем региона (Добруджа, Дунав, Мизия, Западен, Приморски, Тракия, Струма и Сердика) не е особено удачно, тъй като раздробяването е доста голямо. Поради това големите газови компании в Европа, които би трябвало да са и потенциалните инвеститори в газоразпределителната ни мрежа, едва ли ще проявят интерес към България.Това ли е основният проблем пред газификацията на страната?- Основното препятствие пред развитието и разширяването на съществуващите газопреносни мрежи е доминиращата позиция на Булгаргаз. Държавната компания захранва всички големи индустриални потребители в страната и съответно печели от тези доставки. Така че всеки потенциален нов инвеститор в този сектор трудно би могъл да разчита да си възстанови в разумен срок вложените средства. И тук стигаме до другия съществен проблем пред битовата газификация - големите финансови средства, необходими за разработването на тези мрежи. Освен това конкуренцията на останалите горива все още е труднопреодолима. Топлинната енергия е субсидирана от държавата, цената на електроенергията не покрива производствените й разходи, а и голяма част от населението се отоплява на твърдо гориво. Сред проблемите около бъдещата газификация е и обстоятелството, че голяма част от общините не са свързани с националната газопреносна мрежа. За да бъдат газифицирани, трябва да се изгради тръба за високо налягане, да се монтират нови газоразпределителни станции... Все скъпи инвестиции, които не са по силите на българските газоразпределителни компании. От друга страна, няма никаква икономическа логика Булгаргаз, който ще запази монопола си при преноса на синьото гориво, да изгражда скъпата мрежа, от която да печелят разпределителните фирми.Има ли изход от омагьосания кръг?- Няма нерешими ситуации. Дори и на пръв поглед да липсва икономическа логика. Едно от решенията е Булгаргаз да изгради необходимата преносна инфраструктура със собствени средства, а съответната газоразпределителна компания да поеме ангажимента за определен срок да изплати вложените средства. На практика газовият монополист ще отпусне фирмен кредит на по-малките дружества. Договореността обаче трябва да е чисто търговска. Интересът на Булгаргаз също ще е чисто икономически - разширяване на мрежата и повишаване на вътрешните продажби на синьо гориво. Разбира се, задължително е всички играчи на пазара да дефинират общия си интерес и да си сътрудничат максимално. А не, както досега, непрекъснато да се търси виновникът.Медийната шумотевица около виновника обаче е доста интензивна. Няма ли тя да попречи на навлизането на чуждестранни инвестиции в този сектор?- Не мисля. Сериозните и големи фирми не биха се повлияли от публикации или публични нападки. Това, което е важно за тях, е икономиката на съответните проекти. Тя трябва да гарантира печалба. Проиграните досега възможности са доста обнадеждаващи и очакваме чуждестранните инвеститори да проявят интерес. Как ще ги търсите тези инвеститори?- От Държавната комисия за енергийно регулиране нееднократно заявявахме, че инвеститорите в газоразпределителните мрежи ще бъдат обявени след търгове. И сме категорични, че те ще са публични и прозрачни. В тази насока са и всички разработени досега документи. Предвиждаме още през тази година да обявим търгове за осемте газоразпределителни региона. В тях са включени 136 общини. Петдесет и две имат газоразпределителни станции, което е предпоставка за развитието на мрежата за ниско налягане, а 45 са с утвърдени схеми за газификация. Издадените лицензи пък са 33. Освен това регионите са сравнително равнопоставени по отношение на население и територия. Те покриват 56% от територията и 77% от населението. Близо 64% от хората на страната живеят в 30 града, като потенциалът на всеки е над 9 хиляди домакинства. Те биха могли да бъдат газифицирани при относително приемливи разходи. Част от големите градове обаче не са включени в определените 8 региона. Затова, според нас, е необходимо територията им да се разшири.Кой трябва да направи прерайонирането - Министерството на енергетиката, ДКЕР, чуждестранните консултанти, или може би това ще стане при самите търгове, по искане на инвеститорите? - Въпросите са дискусионни. Но съм сигурен, че още при обявяването на търговете в газоразпределителните райони ще влязат всички по-големи населени места, където изграждането на газоразпределителна мрежа би било икономически ефективно.Ще може ли даден инвеститор да кандидатства за повече от един газов регион и изобщо ще има ли някакви ограничения при предстоящите търгове?- Ограничения и забрани няма да има. Задължително обаче ще бъдат разписани условията, на които трябва да отговарят потенциалните кандидати. И ако някой от тях предложи най-добри условия, може да влезе в повече от един регион. Още повече че големината им, както стана дума, е сред основните проблеми от гледна точка на газовата регулация. Това е въпрос, чието решаване ще определи устойчивото и балансирано развитие на газовия пазар. Колкото по-голямо е едно газоразпределително дружество, толкова по-ниски стават разходите за извършване на дейността му. Задължително в случая трябва да се има предвид и т.нар. икономия от обхвата. Когато дадена компания има много лицензи в страната, дори и на различни места, тя може максимално да оптимизира разходите си. Очевидно по-големите лицензионни региони и области ще привлекат по-големи инвеститори. Те пък от своя страна ще търсят по-големи мащаби на инвестицията си или ще се стремят да сливат по-малки региони в един и така да постигат икономия от мащаба. Но това крие и риск от увеличаване на цената за разпределението на природен газ, което ще рефлектира върху крайния потребител.Лицензът на практика ще гарантира монополни регионални права. В този смисъл липсата на ограничения няма ли да доведе до нов газов монополист, този път в битовата газификация?- Теоретично подобна възможност наистина съществува. В действителност обаче едва ли ще се намери компания (дори и сред най-мощните в света), която да поеме ангажимента да газифицира цялата страна. Защото срещу изключителните права в лицензите стоят не само задължения за инвестиции, но и срокове за изграждане на мрежите и за присъединяване на нови абонати.Опитът на другите държави показва, че монополните права за газоразпределение могат в някои отношения да забавят разработването на мрежите и пазара. Затова ние като регулатор сме си задали въпроса - доколко лицензите, които ще издаваме, трябва да съдържат изключителни права, и то главно в областта на проучването? Изключителните права са привлекателни за инвеститорите, тъй като им позволяват да правят дългосрочни планове за извършване на проучвания, за развитието на мрежите и така да намаляват рисковете за вложенията си. Само че отдаването на подобни привилегии намалява конкуренцията и ограничава възможностите за защита най вече на правата на битовите потребители. Затова веднага изниква другият голям въпрос - до каква степен в лицензите трябва да се включва клаузата за задължително инвестиране след периода на проучване? Тук се засяга принципът за баланс между интересите на инвеститора и потребителите. Обществото изисква максимално инвестиране в мрежите, а инвеститорът не е склонен да влага пари в икономически неизгодни проекти. Получава се конфликт на интереси. В световната практика този конфликт се решава от енергийния регулатор, и то още при издаването на самия лиценз.А как стои въпросът с издадените вече лицензи? Досегашният им собственик ще запази ли монополните си права, или насила ще бъде принуден да продаде и лиценза, и изградената мрежа на този, който спечели търга за съответния регион? - Според нас лицензиантите би трябвало да загубят изключителните си права, ако не изграждат и не разработват мрежата, за която след направеното проучване е доказано, че е икономически ефективна. Лицензът би следвало да се отнема и когато неговият собственик не провежда задължителните проучвания в определените от документа срокове. Третата причина за отнемане на лиценза е спорна - когато проучването показва, че разширението на мрежата е икономически необосновано. За инвеститорите в този случай подобно решение ще е изгодно - няма да им се налага да правят ненужни разходи. Но пък жителите на даден регион ще бъдат лишени от възможността да газифицират домовете си.Необходимо ли е и тук да откриваме колелото?- Напротив, всички досегашни разработки на Държавната комисия за енергийно регулиране се базират именно на чуждестранния опит. В последното ни проучване е анализиран газовият сектор на Хърватска, Чехия, Гърция, Унгария и Полша. Най-близка до нашите условия е Хърватска. В Чехия са приватизирани осем газоразпределителни компании и се върви ускорено към пълната либерализация на пазара. В Гърция, макар и да е член на ЕС, газовият пазар е изолиран и все още е в начален етап на либерализиране. Освен държавната фирма DEPA гърците имат само три частни газоразпределителни компании. Унгария е пример за сравнително равно структуриране на пазара. В момента газоразпределителните й компании са 11 (6 основни и 5 по-малки) и се върви към либерализация. Полша също търси начини за привличане на инвеститори в газоразпределението, и то на територията на цялата страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във