Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ШЕСТДЕСЕТ НА СТО ОТ ФИРМИТЕ НЕ ВЯРВАТ В ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪДА, СОЧИ ИЗСЛЕДВАНЕ

Какво означават личностите в едно правителство? Този въпрос се задава почти неизменно при формирането на нов кабинет или при гласуването на персонални промени. Традицията бе спазена и преди година, когато премиерът Симеон Сакскобургготски реши да поразмести някои от фигурите в Министерския съвет. Така вицепремиерът Лидия Шулева се озова от социалното министерство в икономическото ведомство. Нейният предшественик Николай Василев пък бе натоварен с решаването на проблемите на транспорта. Славчо Богоев пое кахърите на здравното министерство. Христина Христова и Фелиз Хюсменова попълниха дамското присъствие в правителството - първата като социален министър, а втората - като министър без портфейл. И за да не изглежда всичко това само като разместване на пешките, тогавашният лидер на мнозинството Пламен Панайотов бе трансфериран като вицепремиер. Безспорно рокадата, която предизвика най-голям интерес през лятото на 2003-а, бе тази между Николай Василев и Лидия Шулева. Не само заради стратегическото значение на икономическото ведомство, но и заради посланията, които бяха отправени към бизнеса при предаването на щафетата между двамата вицепремиери. Точно дванадесет месеца по-късно поне на макроравнище икономиката продължава да изглежда стабилнавъпреки появилите се напоследък опасения, че тя върви към прегряване. Регистрираният ръст на БВП за миналата година в размер на 4.3% и очакваният тази година 5-процентен растеж, инфлацията в рамките на 5-6% и спадането на безработицата под 12 на сто се отчитат като активи на правителството в многобройните мониторингови доклади на международните финансови институции (Световната банка и Международния валутен фонд) и на Европейската комисия. Това обаче не е новост още откакто у нас бе Валутният борд. Днес по-стряскащи са нарастващият дефицит по текущата сметка на платежния баланс в размер на 8,2% от БВП, както и отрицателното салдо във външната търговия, което за първите четири месеца на 2004 г. достигна 12.8% от БВП. Истинските ефекти от обявената миналото лято амбициозна програма обаче остават в по-голямата си част за близкото предизборно бъдеще. Една от целите, при постигането на която беше демонстрирана приемственост след трансформацията на ръководството на икономическото ведомство, бе тази за раздвижването на фондовия пазарчрез пласирането на остатъчни държавни пакети във вече приватизирани дружества. Традиционно процесът на раздържавяване предизвиква главоболия на всеки от икономическите министри след демократичните промени. Тежкото наследство, което се натрупа при продажбата на Булгартабак, продължава да тегне над управляващите, макар че те се заредиха с нова доза оптимизъм след одобряването в края на юни на най-новата стратегия за приватизация на тютюневия холдинг. Отново се спрягат имената на солидни инвеститори от ранга на Филип Морис, Бритиш Америкън Тъбакоу и Галахар, но дали някои от тях ще стъпят на българския пазар ще стане ясно след отварянето на офертите за първите четири цигарени фабрики от структурата на холдинга. Надежди се възлагат и на одобрения неотдавна от Министерския съвет проект за изменение на Закона за приватизация, който предвижда раздържавяването да се прехвърли като отговорности от Агенцията за приватизация към отрасловите министерства. Заслуга на икономическото министерство към компаниите са и гласуваните от парламента в края на миналата година промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които ставката на данък печалба бе намалена от 23.5 на 19.5 на сто. Те бяха наложени след продължителни дискусии с финансовото министерство. Стъпка в правилна посока бе и намирането на финансов ресурс, чрез който държавата да стимулирамалките и средните предприятияИдеите за насърчаване на компаниите от по-дребен калибър ще бъдат обобщени в Стратегия за насърчаване на предприемачеството. Ще се залага също така и на привличането на финансов ресурс от чужбина, например чрез създаването на гаранционен фонд за малки и средни предприятия у нас съвместно с германската кредитна агенция Кредитанщалт фюр Видерауфбау (Kreditanstalt fur Wiederaufbau). Лошото е, че всичко това е все още само проект.За щастие не така стоят нещата с новия Закон за насърчаване на инвестициитеНормативният акт най-сетне бе гласуван в пленарната зала на парламента през пролетта на тази година, въпреки че концепцията за него бе готова доста по-рано. Както е известно, с него държавата декларира готовност да подкрепя големи инвестиционни проекти. Статистиката на БНБ за платежния баланс сочи, че за първите четири месеца на тази година преките чуждестранни вложения у нас са 515.9 млн. щ. долара, което е по-добър резултат в сравнение със същия период на миналата година. Независимо от това, незнайно защо, така чаканите знакови инвеститори продължават да не идват. Изключение от правилото е турският шлагер Шишеджам. Липсват обаче други хитове. Сам по себе си новият нормативен акт - Законът за насърчаване на инвестициите, едва ли ще накара чуждестранните компании да се втурнат да влагат средства в икономиката ни. А това, което ги възпира най-много -бюрокрацията и мудните съдебни процедури едва ли ще бъде преодоляно скоро. Според изследване на Международната финансова корпорация (част от Световната банка) на условията за правене на бизнес у нас , което бе публикувано през седмицата, 60 на сто от българските фирми смятат правителството за неефективно. Според експертите на банката условията, при които компаниите могат да започнат работа на българския пазар или да преустановят дейността си, са едни от най-неблагоприятните в Централна и Източна Европа. Те са изчислили, че само съдебните процедури отнемат около 36% от времето, необходимо за регистрация на новосъздадено търговско дружество. Бизнесмените у нас срещат най-много трудности, когато трябва да получат разрешителни от ХЕИ, за започване или придобиване право на строеж, за превоз на пътници, както и разрешителни от държавния ветеринарно-санитарен контрол, призна неотдавна и Лидия Шулева. Икономическият министър отчете като слабост и това, че досега администрацията е наблягала повече на намаляването на лицензионните режими, без да се оценява реален ефект за бизнеса. Затова занапред щял да бъде прилаган нов подход. Кошмарът на административното обслужване обаче отстъпва пред този на протакащите се с години съдебни дела. По данни на Световната банка средната продължителност на едно дело за обявяване на търговец в несъстоятелност у нас е около четири години. А ищецът, спечелил дело срещу свой длъжник, чака средно около 410 дни да приключи изпълнителното производство и да получи присъдената му от магистратите сума, твърдят хората от Международната финансова корпорация. Според сега действащия Гражданскопроцесуален кодекс се преминава през 26 процедури от подаването на исковата молба в съда до реалното й изпълнение.В момента икономическото ведомство подготвя Иновационна стратегия и проект на закон за икономическото развитие. Идеи, като например тези за създаване на инвестиционен фонд с пари от фискалния резерв и недолюбваните от Евросъюза индустриални зони, бяха заменени от стратегии, програми и други насърчителни прийоми. Ще променят ли те радикално бизнес климата?

Facebook logo
Бъдете с нас и във