Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СХЕМИТЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ДИВЕРСАНТИ

КАК СЕ ПЕРЕ С ДДС

Богатите градове, хубавите жени и модерните данъци пораждат един и същ проблем - не е толкова трудно да ги създадеш, но е дяволски трудно да ги опазиш. От престъпни помисли, опитни съблазнители и интелигентни комбинатори. Каквито никога не липсват около тях. Е, може би, не чак комбинатори от ранга на Остап Бендер. Но и по-малкият му брат, ако Илф и Петров се бяха сетили да го създадат, сигурно би причинил предостатъчно главоболия на родната данъчна администрация. Същата, която гони до дупка редовия данъкоплатец, ако закъснее с няколко дни да си подаде декларацията. И се оглежда като ощипана ученичка, щом я ужилят с милиони. Поне до този извод води епичната битка с данъчните диверсанти върху територията на данъка върху добавената стойност. Битка, която засега май се печели от диверсантите.
Защо обаче точно ДДС и по-специално кредитът, който той предвижда, е толкова съблазнителна хапка за данъчните нарушители? И толкова ли е трудно да се хване данъчната измама навреме, или причината е в некомпетентността на данъчните инспектори? Кой в края на краищата е ощетен от тези набези? Отговорът на тези и на цяла рота подобни въпроси не може да се даде, преди да се разбере
що за закон е ДДС

Теоретично данъкът върху добавената стойност е аргументиран през двадесетте години на ХХ век от американеца Т. Адамс и немския икономист Ф. Сименс. Най-добре обаче е обоснован от френските икономисти и е въведен първо във Франция през 1958 година. Сега се прилага в повече от 70 страни, като е задължителен за Европейския съюз. У нас е въведен със Закона за данъка върху добавената стойност от 1994 г., когато финансов министър е Стоян Александров.
Основната цел на данъка е да не се вреди на производството, а да се стимулира обращението, като се изключат предварително производствените разходи и се обложи само стойността, добавена при оборота. Чрез възможността част от внесения данък на предишните етапи да се възстанови на стопанските агенти се избягва двойно или друго утежняващо облагане и същевременно се стимулира конкуренцията. Поне такъв е замисълът.
От гледна точка на правните характеристики трябва да се подчертае, че ДДС е косвен данък, т. е. той се внася от продавача, но фактическият платец е купувачът (или крайният потребител). Ако си купя компютър за 1000 лв. от фирма Тримата хакери, в издадената данъчна фактура на горния ред ще пише цена - 1000 лв., а на долния - ДДС 20% - 200 лева. На мен цялата покупка ще ми излезе 1200 лв., които трябва да дам изцяло на продавача. Той обаче ще си задържи 1000, а другите 200 лв. трябва да внесе в бюджета по сметката на съответната Териториална данъчна дирекция. Следователно аз плащам данъка фактически, но го внася фирма Тримата хакери. Затова данъкът е косвен, за разлика например от данъка върху общия доход или от данъка върху печалбата.
ДДС е общ данък. На облагане с него подлежат всички стоки и услуги освен освободените. По това се различава от акциза, с който се облагат отделни посочени в Закона за акцизните стоки, като: цигари, алкохол, хазартни игри и т. н.
ДДС освен това е републикански данък. Приходите от него изцяло отиват в републиканския бюджет, за разлика от местните данъци и такси, които влизат в общинските бюджети.
ДДС е и пропорционален данък. Стойността на всички облагаеми стоки и услуги се облага с една и съща данъчна ставка. В момента тя е 20 процента. По това ДДС се отличава от данъка върху общия доход, който е прогресивен.
Другата особено важна характеристика на ДДС е, че той е многофазен данък. Начислява се винаги, когато се извършва облагаема сделка. Ако една стока премине през пет сделки до крайния потребител, пет пъти се начислява ДДС. Ако мине само през една сделка, се начислява само веднъж.
Не всяко предаване на стока от едни ръце в други обаче води до задължението да се начисли и внесе данъкът.

Облагаема с ДДС сделка

по смисъла на закона е само тази, при която се прехвърлят права или се извършват услуги. Не са сделки и не се облагат с ДДС например учредяването на залог или ипотека, безвъзмездното разпореждане с дълготрайни активи, собственост на държавата или общините, продажбата на таксови марки и т. н. Но за да се обложи с ДДС прехвърлянето на права или извършването на услуга, освен че трябва да отговаря на изискванията за сделка, е нужно да са изпълнени още няколко условия. Първо, сделката да е извършена по занятие с цел печалба. Второ, да е изпълнена на територията на страната. Трето, поне едно от лицата по сделката да е регистрирано, съгласно изискванията на Закона за ДДС. Това е допълнителна данъчна регистрация, освен общата, която са задължени да извършат всички регистрирани фирми, фондации и сдружения. Но за да се ползва данъчен кредит, е нужно и двете страни да имат такава специална регистрация. И четвъртата особеност е, че сделката трябва да е възмездна, макар че в някои случаи, посочени в закона, се облагат и безвъзмездни сделки.
Дотук нещата изглеждат ясни. Слабото място и ключът към разбирането на данъчните престъпления, съгласно закона за ДДС, е обаче

данъчният кредит

Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за ДДС, данъчният кредит е сумата от начисления данък върху добавената стойност на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема сделка. Ако фирмата за погребални услуги Вечен сън ООД е закупила от фирма Веселите каменоделци ООД 50 надгробни камъка от черен мрамор, всеки по 100 лв., тя е платила 5000 лв. стойност на камъните. Но в издадената й данъчна фактура на долния ред е отбелязано ДДС - 1000 лева. Така че общата сума, платена от Вечен сън ООД, е 6000 лева. От тези пари данъчният кредит е в размер на 1000 лева. Ако през първия месец след покупката фирмата е успяла да продаде десет от камъните на цена 150 лв., тя ще успее да си върне 300 лв. от удържаните 1000 лева. В издадените данъчни фактури за всяка от плочите Вечен сън ООД ще е начислила по 20% ДДС върху 150 лв. цена на всеки камък, т. е. по 30 лева. И понеже по закон тя е задължена до 14-о число на следващия месец да подаде справка-декларация в данъчната служба, в нея ще отбележи, че данъчният кредит е 1000 лв., а начисленият от нея данък при продажбите е 300 лева. Или, казано с други думи, от нея доставчикът Веселите каменоделци ООД е взел 1000 лв., които е трябвало да бъдат внесени в републиканския бюджет, а Вечен сън ООД е успяла да си върне от клиентите само 300 лева. Разликата от 700 лв. е кредит, който подлежи на връщане от републиканския бюджет на Вечен сън ООД. Тази рекапитулация се прави с изтичането на всеки данъчен период, който по Закона за ДДС е един месец. Такава е принципната схема. В действителност реално връщане на пари от бюджета има само ако въпросната фирма не дължи данъци, глоби и т. н. и освен това трябва да са минали шест месеца от подаването на тази декларация. Междувременно през този период Вечен сън ООД не трябва да е продала допълнителни камъни или други стоки, така че разликата между данъчния кредит и начисления данък да продължава да е положителна. Нужно е също да бъде направена данъчна ревизия, за да се установи истинността на данните в декларацията и чак тогава ще се пристъпи към връщане на надвнесения ДДС.
Въпреки че законът говори само за облагаеми и необлагаеми сделки, трябва да обърнем внимание на разграничението

освободени сделки и сделки за износ

В чл. 9, ал.1 на закона се посочват изчерпателно кои сделки са освободени от облагане с ДДС. Такива са продажбата на земя, финансовите услуги, отдаване под наем на земи, на сгради или на части от тях за живеене, извършването на образователни услуги, на здравни услуги и т. н. При извършване на тези сделки никой няма право да удържа или да начислява ДДС. За разлика от тях при сделките за износ стоките и услугите преминават реално или фиктивно границите на страната, но не се облагат, макар че отговарят на всички условия за облагаема сделка. Затова условно можем да ги разглеждаме като облагаеми сделки с 0% данъчна ставка. В тази група може да се включат и сделките с благородни метали, по които получател е БНБ, както и сделки с място на изпълнение извън територията на страната. Това разграничение е много съществено, защото когато се извършват освободени сделки, не се издава данъчна фактура и лицата по нея не могат да претендират за възстановяване на данъчен кредит. Обратното, когато се извършват сделки за износ от регистрирани по Закона за ДДС лица, следва да се издават данъчни фактури и тези лица имат право на възстановяване на данъчен кредит.
На практика финансовият ефект за републиканския бюджет и от освободените сделки, и от тези, по които не се начислява ДДС, е един и същ. Постъпления няма. Но в първия случай бюджетът нищо не дължи на фирмите, а във втория трябва да им възстанови удържания на предишните етапи данък. В нашия случай да допуснем, че фирма Вечен сън ООД си е намерила чуждестранен клиент, който е готов да й плати по 200 лв. за камък. Тези 40 камъка, които й остават, тя ги е изнесла, но тъй като съгласно чл.20, ал.2 от закона върху тяхната цена не се начислява ДДС, бюджетът продължава да й е длъжник. Макар че всичкият мрамор е продаден. Естествено в този случай ще се дължи данък печалба. По-важното е, че Вечен сън ООД с пълно право ще настоява да й се върнат онези 700 лв. - разлика между удържания ДДС при покупката на 50-те мраморни плочи и начислените 300 лв. при продажбата на десет камъка на клиенти вътре в страната.
Сега вече може да се обясни на практика

как се източва ДДС-кредит от бюджета

Ако нашата погребална агенция е продала и останалите 40 надгробни плочи на клиенти в страната, но е навила братовчеда на управителя, който е митнически инспектор, да й оформи документите все едно, че камъните са изнесени, може да продължи да настоява бюджетът да й върне въпросните 700 лева. И по всяка вероятност ще успее да ги получи. Това е най-често използваната схема за източване на ДДС. На практика играта е по-сложна, защото обикновено по веригата на покупко-продажбата са наредени множество фирми. Всяка от тях купува и продава реални или въображаеми стоки и услуги, като издава данъчни фактури. Но не внася дължимия ДДС. Някои от тези фирми са напълно фиктивни - без съдебна регистрация, без седалище, с измислени имена на управителите и служителите. Това са т. нар. предпазни бушони, които, ако се разкрият, трябва да прекъснат разплитането на чорапа. Други имат съдебна и ДДС регистрация, но тя е направена с откраднати или подправени документи. Задължително е обаче последната фирма във веригата, която реално ще получи ДДС-кредита, да е изрядна - със съдебна и ДДС регистрация, с истински собственици и управители, с банкова сметка. Това е нужно, за да издържи данъчната проверка. А дългата верига от посредници се налага, за да се затрудни разкриването на цялата схема и за да се надуе цената при многократните покупко-продажби.
Понякога ДДС-комбинаторите са доста изобретателни. За по-голяма достоверност те могат да организират преминаване на празни камиони през границата или да представят истински или подправени договори с чуждестранни фирми. Обикновено стоките са зърно, петрол, машини, компютърни части и т. н.
Почти винаги при източване на ДДС от бюджета веригата се подсигурява от посветени в играта митнически и данъчни служители. Първите, за да оформят износа, а вторите - за да обезпечат безпроблемна данъчна ревизия.
Съществуват и

други схеми за източване на ДДС

Най-елементарно е подправянето на първичните счетоводни документи. Например при внос на реални стоки, за да се освободят те от митницата, е необходимо да се представят бордера за внесени мита и такси. Върху общата сума от стойността на стоките, митата и таксите се удържа ДДС, който трябва да бъде внесен от фирмата вносител. Документите, с които се удостоверява внасянето на тези митнически сборове, е възможно да бъдат подправени, макар че подобен сценарий сега е изключително труден, тъй като по правило митническите служби изискват банково потвърждение за внесените суми. В този случай не се стига до ефективно връщане на ДДС, но тъй като не се внася, както изисква законът, това е също данъчна измама.
Друг начин е да се подправят истински фактури в частта им за стойността на сделката, какъвто беше случаят със Събчо Спасов от Долна Митрополия. Сделката е реална, но вместо истинската цена във фактурите се вписва многократно по-висока, което означава и по-висок ДДС. След продажбата се начислява реалният ДДС, но тъй като между него и отразения като удържан в подправените фактури има голяма отрицателна разлика, тя може да бъде претендирана за връщане от бюджета. Общо взето, подправянето на първични счетоводни документи е доста грубо действие и се практикува рядко.
Далеч по-фино изпипан механизъм е оформянето на реален внос като внасяне на суровини за преработка на ишлеме. Реална българска фирма, която внася от чужбина стоки или суровини, предварително ги прехвърля на чуждестранна фирма-фантом и оформя вноса като предназначен за преработка. Така изглежда, че тези стоки или суровини се внасят от чуждестранна фирма за преработка, при което не следва да се удържа ДДС. След като премине през няколко посредници в България, регистрирани по ДДС и начисляващи данъка, накрая стоката се изнася фиктивно, а акумулираният по веригата ДДС отново се претендира да бъде върнат от бюджета.
Възможно е схемата с фиктивния износ да бъде приложена не за физически предмети, а за технологии във вид на схеми, технологични вериги и т. н. Те също преминават през няколко фиктивни или реални посредници, които надуват ДДС и накрая биват изнасяни. Тъй като този вид стоки има вид на документ, който не подлежи на обмитяване и на обичайната проверка, всеки плик с книжа в него може да бъде представен като износ на технологията. И след това да се иска връщане на ДДС.
Най-радикалното решение на въпросите с ДДС-измамите минава през създаването на национална информационна система, която да свързва данъчните и митническите служби така, че нужната информация за регистрациите на фирмите, за задълженията им към бюджета, за реално внесените данъци да може да се получи от заинтересования орган в реално време. Разбира се, не е излишен и публичният регистър, където да се вписват всички фирми фантоми, които издават фактури, но не подават декларации и не внасят дължимите суми в бюджета. Санкциите за данъчни нарушения също са вид превантивна мярка. Но може би най-силната противоотрова срещу данъчните пирати е развитието на естествените пазарни механизми, водещи до създаването на трайни бизнесотношения между партньорите. И изграждането на взаимното доверие между тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във