Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ШЕФЪТ НА ВКС ПОДЛЯ МАЛКО ВОДА НА ФИЛЧЕВ И БОРИСОВ

Председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров за пореден път доказа, че не е човек, който си оставя магарето в калта. Примерите за това са много, но един от тях е твърде показателен за онова, което ще се случи през следващите няколко седмици. Още през пролетта на миналата година Григоров заяви на висок глас, че Законът за съдебната власт (ЗСВ) няма да мине през Конституционния съд (КС) във вида, в който го предлага екипът на правосъдния министър Антон Станков. На 30 юли 2002 г. законът бе приет от Народното събрание, а на 17 септември, само два дни след съдебната ваканция, Иван Григоров го прати в КС. На 16 декември конституционните съдии решиха, че 44 от поправките в ЗСВ (от общо 107) противоречат на основния закон и върнаха съдебната реформа в първи клас. На 10 януари (петък) Наказателната колегия на Върховния касационен съд реши да предложи няколко промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, които ще ограничат правото на МВР и прокуратурата да подслушват когото си искат и по което време те сметнат за необходимо. Хората на Иван Григоров са категорични, че подслушване трябва да се прилага само тогава, когато срещу обектът има образувано следствено дело. Тоест - има доказано престъпление и обектът на подслушването може да защитава правата си по съдебен път. Според действащия в момента Наказателнопроцесуален кодекс, МВР може да подслушва всеки, срещу когото прокуратурата е образувала предварителна проверка по най-различни сигнали, подписки, публикации във вестници и други информации, включително и доноси. Статистиката сочи, че всяка година председателите на окръжните съдилища разписват по около 10 000 разрешения за специални разузнавателни средства (в това число и подслушване), от които само 3-4% се използват като доказателства в съда. Хората на Иван Григоров смятат, че бъдещата промяна няма да ограничи възможностите на спецслужбите в МВР да подслушват съгласно разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства с цел предотвратяване на престъпления и защита на националната сигурност. Другото фундаментално предложение на върховните съдии е от НПК да бъде изхвърлена като процедура предварителната проверка, тъй като тя давала възможност на прокуратурата за злоупотреби. Досегашната практика в това отношение много наподобява ефективността от използването на СРС. Официална статистика за броя на предварителните проверки, образувани всяка година от прокуратурата, няма и никой не може да бъде сигурен дали не ровят около него по донос, или с някакви други помисли, заявиха за БАНКЕРЪ осведомени. И още една промяна в НПК решиха да предложат върховните съдии: да се забрани на прокуратурата да преобразува неразкритите полицейски дознания в следствени дела. В момента в МВР работят около 12 000 дознатели, докато следователите са не повече от 1000. Съдейки от последната статистика, направена от ресорния заместник-министър на вътрешните работи Тоньо Железчев (преди повече от осем месеца), поне 50% от дознанията се преобразуват в следствени дела. А всяка година в България се образуват по 120 000 полицейски дознания... Според наблюдатели на процесите в съдебната система, зад предложенията на върховните магистрати стои лично председателят на ВКС, който се чувства обиден от факта, че е подслушван по време на разработката Гном. Очаква се правосъдният министър (поне) да погледне благосклонно на предложенията на Иван Григоров, въпреки нетърпимостта между тях. Десетина дни преди скандала Гном Антон Станков също бе замесен в бръмбаргейт - този път с подслушването на Едвин Сугарев, покойния прокурор Николай Колев и моряшкия синдикалист Пламен Симов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във