Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ШЕФОВЕ И РЕВИЗОРИ ДЪЛГО ЩЕ СИ КРОЯТ ШАПКИ В БТК

Парите от продажбата на 65% от акциите на БТК все още не са влезли в хазната, но купувачът им вече бил приготвил тигана, в който да изпържи досегашните шефове на телекома. Според витаещите слухове, при успешно приключване на сделката уволнението им било повече от сигурно, въпреки че някои от тях работили всеотдайно за приватизационната кауза на регистрираното във Виена дружество Вива Венчърс. Представителите му, за които се твърди, че от доста време се чувствали в БТК като у дома си, тепърва ще правят свои си ревизии. Тепърва ще се разбере и дали резултатите от тях ще излязат на бял свят и доколко ще потвърдят апокрифната българска максима, че в мътните предраздържавителни води се хваща най-много риба?Във всеки случайлюбопитни неща са установилиавторите на последния официален одитен доклад на БТК. Проверката е възложена от директора на Централното управление на Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол. Обект на нейното внимание е била дейността на телекомуникационната компания в периода от 1 октомври 1999 г. до 31 декември 2002 година. Съответно одитът е започнал на 28 декември 2002-ра и с отделни прекъсвания е завършил на 1 юни 2003 година. Анализът и констатациите на ревизорите Стефан Славов Стефанов, Димитър Иванов Арнаудов и Иван Жечев Иванов са побрани на цели 156 страници.Най-същественото от гледна точка на приватизацията на телекома е отбелязано още в началото на доклада. За финансирането на дългосрочната си програма за модернизация в периода 1992-1993 г. БТК е сключила няколко договора за заеми от международни кредитни институции, гарантирани от българското правителство. На 28 септември 1992-ра Европейската инвестиционна банка й е отпуснала 70 млн. екю. От тях към 31 декември 2002 г. са останали дължими 40 433 673 евро. На 23 декември 1992 г. дружеството е получило от Европейската банка за възстановяване и развитие още 32 млн. екю, от които в края на 2002 г. е трябвало да се връщат 10 666 666 евро. На основание на договор N521/3592 от 5 август 1993 г. БТК е ползвала заем и от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 30 млн. щ. долара, погашенията по който са правени два пъти годишно. Към 31 декември 2002 г. дължимият остатък по този кредит е 14 247 514 щ. долара и 4 827 261 евро. В момента компанията дължи на тези банки общо около 70 млн. евро, които Вива Венчърс обещава да погаси.Извън тези заеми обаче, за времето от 1 януари 1999-а до 31 декември 2002 г., БТК е вложила в модернизацията си и 758 317 049 лв. собствени пари. През 1999 г. за тази цел са изразходвани 135 777 386 лв., през 2000 г. - 120 034 579 лв., през 2001 г. - 267 316 615 лв., а за 2002-ра - 235 188 469 лева. Именно на фона на тези близо 800 млн. лв. параметрите на сегашната приватизационна сделка изглеждат още по-смущаващо. Защото освен покриването на споменатите 70 млн. евро към международните банки купувачът на българския телеком - австрийското дружество с ограничена отговорност Вива Венчърс (с регистриран капитал от 16 500 евро), на практика ще плати за придобивката си 230 млн. евро и ще се охарчи с още 50 млн. евро, за да увеличи капитала на БТК. От друга страна, влагането на много пари в държавно предприятие у нас съвсем не означава и много модернизация. И щеше да е наистина голяма изненада, ако одитният доклад на БТК не беше изпъстрен с примери за лошо държавно стопанисванеОсобено обилни са те по отношение на заобикалянето на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Ревизорите са засекли масово нарушение на разпоредбата на неговия чл.7, който не допуска разделянето на обществените поръчки на части. Но точно такива хватки са прилагали шефовете на много от поделенията на телекома. За изпълнението на една и съща поръчка директорът на предприятието Производство на съобщителни материали в село Борима, Ловешко, инж. Иван Добрев е сключил с една и съща фирма, в един и същи ден 14 договора на обща стойност 105 110 лева. А според одиторите за всеки един от тези договори е следвало да се обявява и провежда отделен търг. Директорът на Национално управление Радио- и телевизионни станции - София, пък е сключил от 1 януари до 21 декември 2000 г. 43 договора без провеждането на открита процедура за възлагане на обществени поръчки. Списъкът на ЗОП-нарушенията е дълъг и основната вина за тях е трупната на гърба на изпълнителните директори на БТК Иван Спасов и Бойко Димитрачков. Възраженията им по направените констатации са отхвърлени от одиторите.Ревизорите не са приели оправданията на ръководителите на компанията и за далеч по-сериозни издънки. Една от тях е свързана с гръцко-българското дружество Булфон, в което БТК държи блокиращата 34-процентна квота, а останалите акции са на фирмата Интраком, собственост на гръцкия бизнесмен Кокалис. За 2000 г. джойнтвенчърът отчита загуба от 444 хил. лв., която за 2001 г. набъбва на 1 004 000 лева. Причината за влошаването на финансовите резултати е подписаният на 1 април 1999 г. договор с Глобъл - Нет ЕООД, по силата на който това дружество поема изцяло търговската дейност на Булфон - продажбата на фонокарти. Останалите дистрибутори са отсвирени и... приходите от търговията с фонокарти чувствително отъняват. Установено е още, че за периода 2000-2002 г. Булфон ги е продавал на Глобъл - Нет с отстъпка, а не по нормативно определените и публично обявени цени. Така не само са погазени изискванията в издадения лиценз на Булфон и чл.110 от Закона за далекосъобщенията, но дружеството доброволно се е самоужилило с още 6 211 996 лева. В тази връзка ревизорите са подчертали, че на неговите общи акционерни събрания представителите на БТК не са защитили интересите на компанията - т.е. не са предложили да се преразгледа въпросът за цените, по които са продавани фонокартите от Булфон. А ето какво са записали одиторите, анализирайки отношенията на телекома с частната фирма Сектор БългарияЗа периода от 1 октомври 1999 г. до 31 декември 2002 г. БТК, по силата на договор от 30 септември 1997 г., предоставя на Сектор България далекосъобщителни услуги за взаимно свързване, в това число и международни автоматични телефонни разговори, чрез пет броя цифрови селищни линии, включващи оптични кабели, мултиплексори и комуникационни съоръжения, собственост на Сектор България АД. С това са нарушени Преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията, съгласно които обществените далекосъобщителни услуги, включително и предоставянето на международни гласови услуги, до 31 декември 2002 г. се извършват в условията на монопол само чрез линии под наем от БТК и чрез нейни комутационни съоръжения. Казано е също, че изпълнителните директори Иван Спасов и Бойко Димитрачков са допуснали свързване на далекосъобщителната мрежа на Сектор България с тази на БТК, без частната фирма да е разполагала с необходимия за това лиценз. Ревизорите обаче са пропуснали да попитат къде междувременно е спала Държавната комисия за далекосъобщения - та нито е открила, нито е санкционирала тези пропуски?Незаинтересованост лъха и при описанието на една далеч по-едра далавера в иначе мастития одиторски доклад. Става въпрос за участието на БТК в Рила Сълюшънс ИНКучредено и регистрирано през юли 2000 г. в американския град Уилмингтън, щата Делауер. В документа не се уточнява в кой точно ден през юли се е случило това събитие, но пък се посочва, че на 23 юни 2000 г. е проведено едно интересно заседание на директорския борд на БТК. Тогава неговите членове Иван Спасов, Алеко Константинов, Румяна Калицин и Божидар Попов гласували решение акциите на телекома в регистрираното у нас дружество Рила Софтуер Корпорейшън да бъдат внесени като апортна вноска в споменатата щатска компания Рила Сълюшънс. Като пропуснем дребния факт, че по време на гласуването задокеанското формирование все още не е било учредено, е интересно защо ревизорите не са се постарали да научат нещо повече за Рила Софтуер Корпорейшън? Да бяха споменали поне, че през 1999 г., когато шеф на БТК е бил Гроздан Караджов (сегашен изпълнителен директор на Фондация Демокрация), това дружество е било създадено по искане на небезизвестния финансов спекулант Джордж Сорос и неговото Отворено общество. Няма и дума също така каква работа е свършило Рила Софтуер Корпорейшън и доколко е оправдало създаването си? Ревизорите обаче са пояснили, че към 31 декември 2002 г. 15-процентното дялово участие на БТК в Рила Сълюшънс - САЩ, на стойност 1 031 647 лв. е... обезценено на сто процента. Просто останалите акционери в компанията са увеличили капитала й под условие, което миноритарните български акционери не могли да парират. Одиторите смятат, че тъкмо това рисковано дребно участие без решаващ глас е причина за ощетяването на БТК. Всъщност за всичките му вменени грехове ръководството на телекома е завело серия от дела пред Софийския районен съд, атакувайки констатациите на одиторите. Както научи в. БАНКЕР, първото от тях вече е спечелено. Какво пък, нали човек за едната чест живее. Друг е въпросът как точно ще подходят новите собственици на БТК към старите й шефове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във