Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЕРИАЛЪТ С ВОЕННИТЕ ЗАВОДИ ВЗЕ ДА ГУБИ ПУБЛИКА

Че Военнопромишленият комплекс на България е обречен да иде в историята, отдавна се знае. Интересното сега е по кой път ще го сторят предприятията, които някога бяха гордостта на нацията - дали чрез приватизация, или просто като фалират. Колкото и да е неприятно, вторият вариант изглежда далеч по-вероятен. В момента едва 26 фирми реално произвеждат отбранителна продукция, а други 15 - стоки и технологии с възможна двойна употреба. И макар през годините много световни компании да проявяваха интерес към тях, когато се стигаше до подаване на окончателни оферти, кандидатите загадъчно се изпаряваха. Напълно в духа на традицията минаха и трите приватизационни процедури в последната седмица на януари - две от тях бяха прекратени, а третата приключи само с едно подадено предложение. Деветдесет и два процента от капитала на русенското дружество Дунарит бяха купени на 31 януари на началната тръжна цена от 2 млн. лева. Купувачът е софийската фирма Дивал 59 - единствената, която се яви на търга. В срок до 30 дни е необходимо новият собственик да получи разрешение за достъп до класифицирана информация. Сделката трябва да се одобри и от надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Дивал 59 е собственост на Емил Иванов Галов и се занимава със сделки с недвижими имоти и спедиторска дейност. От своя страна Дунарит произвежда основно военни експлозиви, които продава с посредничеството на Кинтекс, а също и офисоборудване, пластмасови изделия, железопътна и земеделска техника. Дружеството притежава недвижими имоти и земи с обща площ 1 213 500 кв. м, от които 83 822 са включени в капитала. Подобно на останалите предприятия от Военнопромишления комплекс и то е в лошо финансово състояние и изплаща многомилионните си дългове, като разпродава активи, несвързани пряко с дейността му. Търгът в понеделник на практика сложи край на една седемгодишна раздържавителна епопея, открита още през 1998-а. Терем и Воинтех обаче нямаха същия късмет и ще продължат да чакат развръзката. Процедурите за тях бяха прекратени в последния момент - едната заради липса на кандидати, а другата - заради наложена обезпечителна заповед. За 75-процентовия дял от осемте дружества на Терем (в София, Пловдив, Варна, Костенец, Божурище, Велико Търново, Провадия и Търговище) бе подадена само една оферта и съветът на директорите реши да отмени търга. Впрочем липсата на състезателен елемент бе ясна цяла седмица по-рано, когато единствено Люрсен България енд партнърс подаде документи за допускане до последния етап на продажбата. Компанията, регистрирана специално за приватизацията на военноремонтните заводи на Терем, е собственост на германския концерн Luerssen Werft GmbH Cо, световен лидер в производството на бързоходни лодки и катери. Предложението й обаче няма да бъде разгледано, а депозитът за участие ще бъде върнат. Оттук нататък съдбата на предприятията на включеното в забранителния списък за приватизация Терем ЕАД е в ръцете на неговия съвет на директорите и на Министерството на отбраната. По неофициална информация идната седмица съветът ще се събере, за да обсъди дали да не продаде дружествата поотделно вместо в пакет. Твърди се, че при такива условия много от кандидатите, които бяха купили първоначалните документи за участие в търга, ще се върнат в надпреварата. В списъка са: британската компания БАЕ Системс Авионикс Лимитид (BАЕ Sуstems Avionics Limited), италианските Финкантиери (Fincantieri SpA) и Финмеканика (Finmeccanica SpA) , софийските Милениум Индъстри, Електрон прогрес и Стратегически отбранителни системи, Морска техническа групировка Варна, както и споменатата Люрсен България енд партнърс. Евентуален интерес може да проявят и онези кандидати, които не закупиха документи, най-вече американският гигант Локхийд Мартин и израелската Елбит Системс. Естествено, промяната на приватизационната стратегия трябва да бъде одобрена и от министъра на отбраната Николай Свинаров, който още преди година обеща, че Терем ще е продаден до края на мандата му.Колкото до Воинтех, приватизацията му бе спряна на 25 януари, часове преди насрочения търг за 100% от капитала му. Причината е издадена обезпечителна заповед от Районния съд в Сливница по дело, което се води между Воинтех и софийската Метрон Инженеринг, собственост на Тодор Ранков, Маркар Ширинян и Константинос Дупас. Двете фирми се съдят за недвижим имот от 4 дка в София - Метрон Инжинеринг има нотариални актове по реституция за терена и иска да строи върху него, но Воинтех блокира тези планове. Споменатият терен обаче не е включен в оценката на дружеството. Затова и юристи отбелязват, че въпросният спор не е причина да се спира приватизацията. Воинтех, занимаващо се с курсове по стрелба, шофиране, парашутизъм и т.н., е военното дружество с най-много недвижими имоти. В апетитния списък са включени стрелбища, полигони, административни сгради и спортни зали в най-големите ни градове. Голяма част от тях бяха продадени през последните две години и половина като обособени части. Иначе самото дружество е неизменно на загуба, като за първото деветмесечие на 2004-а тя възлиза на 2.2 млн. лева. През 2005-а Агенцията за приватизация планира да продаде и Тератон, Кинтекс и Вазовски машиностроителни заводи. И трите са от значение за националната сигурност и стратегията за раздържавяването им трябва да бъде одобрена от Народното събрание. Засега е сигурно едно - по 20% от капитала на ВМЗ и Тератон ще се търгуват срещу непарични платежни инструменти. Във Вазовски машиностроителни заводи - Сопот, се произвеждат снаряди и ракети, а в последните години - и стоки за бита. Предприятието притежава производствени площадки в Сопот, Садово, Клисура и още девет села с обща площ 8.4 млн. кв. метра. По данни на АП за 2003-а дружеството е регистрирало загуба от 74 млн. лева. Прочутата оръжейна фирма Кинтекс също би трябвало да попадне в частни ръце през тази година. Стратегията за нейната продажба в момента се съгласува с Министерството на икономиката. Компанията притежава сгради с разгърната площ 12 235 кв. метра. Благодарение на основната си дейност - внос и износ на оръжие - тя е и сред малкото печеливши в отбранителния комплекс. През 2003-а чистата й печалба е близо 11 млн. лв. (при 139 млн. оборот), а през първото тримесечие на миналата година - 627 хил. лева. Далеч по-оскъдни са данните за финансовото състояние на другото оръжейно дружество - Тератон. Ако се съди по досегашния опит, сделките и за тези три дружества няма да са лесна работа. Единствената утеха за управляващите е, че поне вече се вижда финалната права. След Кинтекс, Тератон и ВМЗ в списъка за раздържавяване ще остане само казанлъшкото Нити. И епичната военна приватизация най-сетне ще може да приключи. Съвсем друг е въпросът какво ще излезе под чертата, като дойде време да се пресмятат ползите от нея?

Facebook logo
Бъдете с нас и във