Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЕРГИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ЕКЗОТИКА ОТВОРИ ПРЕДИЗБОРНО

ИДЕИТЕ ЗА НИСКИ ДАНЪЦИ ЗАСЕГА СА КОТКА В ТОРБА, КОЯТО ЩЕ БЪДЕ РАЗВЪРЗАНА ПО ИЗБОРИТЕВълна след вълна от координирани пи ар кампании за популяризиране на нови идеи за данъчна реформа заливат публичното пространство. Само през последния месец се разгоряха няколко шумни дискусии - около предложенията за създаване на офшорни зони у нас, за въвеждане на т. нар. плосък данък (буквален превод на flat tax, което означава по-скоро единна ставка), който да бъде 10 процента. И зад двете предложения застана Институтът за пазарна икономика, управляван от Красен Станчев. Те бяха подкрепени и от сдружението Глобална България, оглавено от Цветелина Бориславова - председател на надзорния съвет на СИБанк, както и от новосъздадения Съвет за капиталово формиране, който е по-известен с това, че шеф на международния му борд е Ричард Ран. Както е известно, той бе ръководител на международния екип, който през 1990 г. изготви първата икономическа програма на България. Стана ясно, че подобни идеи се ползват с одобрението и на доста още публични фигури и дори с благословията на представители на властта. По думите на Красен Станчев финансовият министър Милен Велчев обсъждал идеята за офшорните зони с премиера Сакскобургготски. Има смисъл да се опита, каза и Велчев. Колкото до плоския данък - Велчев реагира незабавно, отхвърляйки възможността и данъкът, и осигуровките да са в размер на 10%, но остави място за дискусии дали това може да се случи с налозите върху доходите. Ангажирането на финансовия министър с обсъждането на този данъчен проект означава много, дори за човек, който се е наслушал на всевъзможни идеи за бърз икономически просперитет в родината. Иначе и двете идеи - особено тази за офшорните зони, не са никак нови, а конкретен повод за тяхното възраждане като че ли няма. Точно затова впечатляват мащабите на обилното говорене по темата.Въпросътзащо тази идея застава на дневен ред точно сега е дори по-интересен от споровете за или против радикалната данъчна реформа. И това ли е начинът да се лансира една иначе полезна идея. Единият от отговорите дадоха защитниците на идеята: Последната година от мандата е моментът, в който мнозинството е готово да направи по-сериозни намаления на данъците, заявява в ИНТЕРНЕТ-страницата на института говорителят на проекта за плоския данък Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. Това признание леко открехва завесата към същинските мотиви на дискусията. Очевидно и управляващите, и техните многобройни опоненти напоследък търсят сред радикалните идеи отличителен белег, с който да се обозначат пред публиката и пред потенциалните си коалиционни партньори. Фактът, че този път проектирането на нови трасета за развитие на икономиката започна отрано, отразява по-скоро желанието за прегрупиране и на левите, и на десните сили у нас. Пише го във всяка христоматия - десните искат ниски данъци, докато левите се стремят да преразпределят повече. В статистиката на българския преход обаче е записано друго - точно по време на управлението на БСП изземването на доходи от бюджета (делът на разходите от БВП) достигна най-ниските равнища след 1990 година. За това, разбира се, имаше извънредни причини - икономическата криза спря желанието на левите да преразпределят повече средства чрез бюджета. НДСВ също не следваше напълно логиката на дясното управление в решаването на данъчните проблеми, тъй като синхронът с европейското законодателство взе превес. Но то е само едно от ограниченията, с които се сблъскват всички прилежно подготвени икономически идеи.Това ни насочва към следващата причина за подранилата дискусия. И за децата е ясно, че след като се присъединим към Европейския съюз, всякакви експерименти с данъците ще бъдат строго забранени. Наистина, в Общността няма единни разпоредби, които да казват как страните членки да облагат печалбите и доходите на своите данъкоплатци - има само минимални нива на акцизите и на ставката по ДДС. Но това не значи, че Брюксел ще бъде доволен, ако някоя от новите страни членки привлича инвеститори с обещания за ниски данъци. Ако те (източноевропейците - б.а.) смятат, че ще налагаме високи данъци в Швеция, Финландия и Дания, след което ще изпращаме парите в Източна Европа, така че да поддържат висша класа, която не плаща данъци, това е неприемливо, заяви преди броени дни шведският премиер Йоран Першон. Не само ЕС, но и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през последните години води упорита битка с т.нар. вредна данъчна конкуренция. Точно поради тази причина Унгария се видя принудена да обяви края на своите офшорни режими - през 2002-ра страната спря да лицензира нови офшорни компании, а през тази година повиши данъците им. Привилегиите на тези фирми изтичат окончателно през 2006-а. Тъй че изобщо не е ясно дали българските управници ще имат време да изпробват екзотичните икономически лекарства от областта на алтернативната медицина преди 2007 година.Но, както се казва, нищо не пречи да се опипа почвата. Покрай това може да излязат на бял свят и други идеи за стимулиране на инвеститорите или на определена категория данъкоплатци. Защото сега - с всичкото уважение към икономистите, обявили се за ниски данъци, предложенията им не са нищо по-различно от празен чек с неясно покритие. И подкрепата, която събра проектът, не бива да изненадва - същият би бил резултатът, ако някоя социологическа агенция проведе проучване с един-единствен въпрос: Искате ли да живеете по-добре? Но съвсем друго ще бъде, когато се развърже торбата с добрите идеи и оттам изпаднат и условията за тяхното осъществяване.За какво още иде реч ще разберем може би чак догодина, когато предстоящите избори ще мобилизират въображението и пропагандаторските способности на икономистите, които традиционно се пробват по темата Какво да се прави? Проблемът на радикалните икономически идеи и на предизборните обещания (както сочи опитът от последните години) е един и същи - те рядко отчитат финансовите възможности на страната. Нито зад предложението за офшорни зони, нито зад това за плоския данък стоят някакви реални изчисления. Те са мотивирани единствено от предположението, че първото ще увеличи инвестициите с някаква сума в евро, а второто - ще доведе до намаляване на сивата икономика и изкривяването на цените с известен процент. Една от малкото цифри, която се споменава, е тази за очакваното нарастване на разполагаемия доход в резултат на понижението на данъците - с 30% средно на човек.Начинът, по който бе дискутирано от икономисти и политици това хипотетично средно увеличение на доходите, показа отчайващо неразбиране на същината на въпроса. Някои от опонентите заподозряха, че всички тези се лансират заради единия популизъм. А всъщност това е последното, в което могат да бъдат обвинени радетелите на плоския данък от 10 процентаНомерът е в това, че той ще облагодетелства повече богатите и много малко, та дори никак, бедните. Последните сега плащат 2.4 на сто за месечен доход от 150 лева. Това е така, защото ставката за ниските доходи (от 120 до 150 лв.) не е 12%, както често се говори - тя засяга само горницата над необлагаемия минимум от 120 лева. Догодина Министерството на финансите предвижда 12-те процента (отново става дума за превишението над необлагаемия минимум) да бъдат намалени на 10% и освен това да се въведе семейно облагане за доходи до 450 лева. Авторите на предложението за плоския данък от своя страна не казват какво ще се случи с необлагаемите суми и дали единната ставка ще се налага върху целия доход, или само върху горницата. Това не е дребен детайл, защото ако ставката се отнася за целия доход, новата система ще ощети всички, които получават ниски заплати. Сега ефективен данък от 10% се плаща за доход от 250 лв., а догодина този праг ще се вдигне. Следователно най-голям интерес от плоския данък имат тези, които получават по-високи суми. В момента заплати от 500 лв. се облагат с 18% налог и техните получателите ще бъдат щастливи да плащат 10 процента. Но ако надделеят страховете, че бюджетът няма да издържи при данък от 10% и единната ставка се установи на 15%, както се говори, то хората със заплати от 500 лв. няма да получат кой знае какво облекчение. Безспорно е обаче, че получателите на най-високите доходи, чийто данък сега клони към 29%, ще бъдат сериозно облагодетелствани. Това се отнася най-вече за сънародниците ни в чужбина, където данъците върху заплатите и бонусите на добрите специалисти достигат десетки хиляди евро годишно (а според повечето спогодби за избягване на двойното данъчно облагане българските граждани се смятат за местни лица на нашата държава и могат да плащат данъци върху някои свои доходи по тукашните по-ниско ставки).Много може да се спори дали богатите - тези, които дърпат икономиката напред (или поне така би трябвало да бъде), трябва да плащат няколко пъти повече от обикновените наемни работници. Това е тема за многотомно издание и - както написа екипът на Ричард Ран по друг повод - в крайна сметка става дума за политическо решение с икономически последициНо каквито и да са аргументите за справедливо облагане, едно нещо в идеята за плоския данък заслужава вниманието и на левите, и на десните икономисти - изравняването на облагането на юридически и физически лица. Твърде нелогично е сегашното положение, което изисква от едноличните търговци да плащат с 50% по-висок данък, отколкото търговските дружества.Доста спорна е обаче другата идея, която Институтът за пазарна икономика лансира не за първи път - ставката от 10% да бъде приложена и за осигурителните вноски. Това предложение отново пренебрегва детайлите и от него не става ясно за какво иде реч - дали само за пенсионните вноски, които са обект на дискусиите, или за общата осигурителна тежест, която включва и парите за здраве, за безработица, за болнични и за трудова злополука. Разликата не е малка - ако пенсионната вноска в масовия случай е 29%, то общата осигурителна тежест е 42.7 процента. Но дори и да става дума само за първото число, намаляването му от 29 на 10% изглежда сериозно предизвикателство към здравия разум. Вярно е, че с 10% вноска всеки работещ днес може да си осигури след време прилична пенсия. Само че парите, които сега събира НОИ, отиват почти изцяло за плащания към днешните пенсионери. Става дума за 3.4 млрд. лв., според тазгодишния бюджет, и за най-чувствителния обществен проблем у нас. Ако вноската за пенсия е минимална, повече хора ще се откажат да крият доходи, казват радетелите за ниски осигуровки. Не е ясно обаче защо те вярват, че същото желание ще проявят и работодателите, на чийто гръб лежат три четвърти от осигурителното бреме. А докато бъдещите пенсионери (тези, които наистина имат интерес) плащат символичен дял от вноските, всякакви предсказания за намаляването на нелегалните доходи ще звучат силно преувеличено. За съжаление.Идеята за офшорните зони пък прозвуча твърде авангардно дори за хора, които са склонни да възприемат радикални предложения. Финансистът Емил Хърсев обстойно разясни в статии и изявления пред няколко медии защо подобна мярка е закъсняла с десет години и вече е демоде. Към това може да се добави единствено очевидната й несъгласуваност със законотворческите усилия на правителството в други области. Как например подобна идея съжителства със законопроектите за конфискация на незаконно придобитото имущество и за създаването на агенция за фискални разследвания? Възможно ли е служителите на едно и също ведомство - финансовото министерство да защитават противоречащи си предложения - за свиване на банковата и данъчната тайна и за пускане на пазара на офшорки, което ще рече - на анонимни компании. Освен ако в случая не става дума за истински офшорни зони, а само за преференциални данъчни режими, които да се пришият към стимулите, предвидени в новия закон за инвестициите. Това също не се разбра добре.Накратко, данъчните проекти на различните неправителствени организации, поне в този си вид, не стават за план за действие. Те обаче са полезни като мозъчна атака, която да накара правителството да се замисли как да стимулира инерционния ръст на икономиката. Но това изисква малко повече усилия от събирането на подписка за ниски данъци. Защото в икономиката всеки детайл, който не си е на мястото, може да преобърне каруцата. И е очевидно, че в спора за и против ниските данъци липсва арбитърът - независима институция, която да проучи всички възможности и потенциалните рискове. За жалост състоянието на икономическата наука у нас не ни кара да вярваме, че някой от многобройните професори или неправителствени организации ще се заеме с подобен тежък труд (дори ако се намери кой да плати за подобна непрестижна дейност).

Facebook logo
Бъдете с нас и във