Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СДЕЛКИТЕ ЗА АДИС И ИПК РОДИНА СА ИЗПИТАНИЕ ЗА АП

ЗАСЕГА ВЕДОМСТВОТО НЕ ПОКАЗА ДОБЪР НЮХ И ЗАЛОЖИ КРИТЕРИИ, КОИТО НЕ СА СЪОБРАЗЕНИ С БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАРАгенцията за приватизация започна да вдига летвата пред кандидатите за приватизация, показват обявените конкурси за Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС) и ИПК Родина. Явно за това са повлияли упреците, които ведомството, пък и покрай него правителството получи след неуспешните опити за приватизацията на Булгартабак Холдинг и БТК.На 29 май ведомството обяви конкурси за продажбата на 100% от капитала на АДИС и на 51% от Издателско-полиграфическия комплекс Родина. Този път критериите за наддаванетосе оказаха толкова високи, че българските компании трудно ще отговорят на тях. До участие в продажбата на АДИС ще бъдат допуснати само инвеститори, които имат поне тригодишен опит в управлението и стопанисването на недвижими имоти и са получили приходи от основната си дейност над 10 млн. евро. Друг вариант е недвижимите имоти, управлявани от кандидат-купувача, да имат обща стойност над 60 млн. евро или пък са разположени на не по-малко от 100 хил. кв. метра. Мераклиите за ИПК Родина трябва също да покрият чуждестранни изисквания, за да могат да се включат в наддаването за контролния пакет от печатницата. Кандидати могат да бъдат само дружества, които се занимават с редакционно-издателска или полиграфическа дейност и от нея са получили приходи през миналата година в размер над 10 млн. лева.Агенцията за приватизация допуска в конкурсите да участват и консорциуми. Но поне една от компаниите в обединението (която притежава най-малко 51% от капитала на консорциума) трябва да отговаря на описаните изисквания. Според хора от бранша нито една българска компания няма шанс за АДИСТова потвърди председателят на Националното сдружение за недвижими имоти Орлин Владиков пред в. БАНКЕРЪ. Единственият шанс българският бизнес да се включи в тази надпревара е да образува консорциум с някой благосклонен чуждестранен инвеститор. Представители на големите фирми за недвижими имоти изразиха още опасения. Управителят на Луксозни имоти Лорена Мильо Найденов бе още по-категоричен: При тези условия АДИС е непродаваем.Въпросът обаче не опира само до това, а и до съответствието между прекалено високите изисквания и качеството на активите, които се приватизират. Агенцията за дипломатически имоти в страната притежава 116 678 кв. м. площ, която предоставя под наем, като общата стойност на имотите възлиза на 78 млн. лева. Те включват 349 апартамента, 9 вили, 42 сгради, седем части от сгради, 5 магазина, 9 спомагателни обекта и 645 гаража. В момента 74% от тях са заети. Обявата на Агенцията за приватизация е недвусмислена - бъдещият собственик на дружеството трябва да притежава имоти с доста по-голяма стойност. Изпълнителният директор на АДИС Деян Кавръков не пожела да съобщи с какъв финансов резултат е приключило дружеството миналата година, нито какви приходи са постъпили. Все пак той уточни, че АДИС е реализирала печалба през 2002 година. Последните обявени данни са за 2001-ва и те показват оборот от 1.2 млн. лева, но само за двата месеца от учредяването на дружеството до края на годината. Според оценките на евентуални купувачи, тези стойности не са съпостоставими с 10-те млн. евро годишни приходи, които изисква от тях АП. АДИС е наследник на бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БДОК). Тя е създадена като търговско дружество на 25 октомври 2001 година.ИПК Родина също е специфична компания. За разлика от АДИС, в нея има и дребни акционери, които са придобили скромните 5.72% от капитала на печатницата по време на масовата приватизация. В Родина се печатат 13 всекидневника и над 30 седмичници, месечници и други периодични издания, което прави 137 млн. броя вестници годишно. Приходите на печатницата за 2002 г. са намалели с 2.8 млн. лв. спрямо предходния период и са в размер на 16.3 млн. лева. Това се дължи на намалелите продажби на хартия от дружеството. Печалбата на компанията за миналата година е 1.4 млн. лева. Последната голяма инвестиция, направена в ИПК Родина, е печатна машина за 1.7 млн. марки през 1999 г., но като цяло оборудването й е вече поостаряло. Формално погледнато, ситуацията е парадоксална, защото възможните претенденти за държавната печатница, на които не им се налага да плетат сложни комбинации, за да наддават, са двама - изданията на ВАЦ и столичната печатница Демакс. Вестникарска група България, която има две свои печатници - София и Експринт. ВАЦ-овите фирми имат приходи, които напълно биха удовлетворили претенциите на АП. През 2001-ва Вестникарска група България има оборот от 86 млн. лв., издателят на Труд - Медиа холдинг - 55 млн. лв., а 168 часа ООД - 32 млн. лева. От останалите компании от бранша през 2001 г. исканият оборот от 10 млн. лв. надхвърля Демакс. Но е съмнително, че нейните собственици ще проявят интерес, след като се занимават с по-луксозна полиграфия и си имат един недовършен цех в Горубляне. Известен шанс да докажат по-голям оборот през 2002-ра, в случай че обединят усилията си, имат и издателите на Стандарт и Монитор. Допълнителен плюс в такова съдружие би било присъединяването на в. 7 дни спорт.Досега не е известно дали някоя от ВАЦ-овите фирми ще прояви интерес към най-голямата държавна печатница и на пръв поглед няма икономически мотив за това. Но ако бъдещият купувач е свързан с есенската групировка, ще се създаде пълен монопол на пазара на периодика. Който ИПК, на практика ще определя условията и дори политиката на останалите независими вестници. Това може да стане най-лесно чрез графика за отпечатване на изданията - кой всекидневник би бил конкурентен, ако новият собственик на печатницата му сложи краен срок за редакционно приключване примерно 15.30 часа? ИПК Родина на практика е единствената печатница (освен тези на ВАЦ), която може да поеме тиражите на столичните всекидневници. Дори за бегло запознатия е ясно, че тази дейност трудно може да се извършва в провинцията, а капацитетът на тамошните полиграфии в преобладаващия случай е твърде малък. Тъй че опасността от възникване на монопол е реална, още повече че според управата на Родина интерес от чужбина към печатницата едва ли ще се появи. Затова, подкрепяйки идеята да има предварителни изисквания, не може да не отбележим, че ведомството на Илия Василев подходи към тях малко механично. Нещо повече - кой знае защо АП пропусна да забележи, че общественият интерес изисква гаранции срещу манипулиране на вестникарския пазар.Все още има време за корекция на критериите и за задаване на условия, които са съобразени със спецификата на двете предложени за продажба дружества и на местния пазар.Практиката на досегашните конкурси показва, че е възможно и допълнително отсяване на кандидатите. Така че докато не се обявят правилата за заключителния конкурс, е рано да се прогнозира изходът от двете сделки. Това обаче ще стане най-рано през август, тъй като конкурсите и за двете дружества - ИПК Родина и Агенцията за дипломатически имоти в страната, ще се проведат на два етапа, което ще отнеме време. Предварителните оферти ще се подават на 16 юли. Извън тези срокове обаче нещата едва ли могат да се прогнозират. Макар че и тяхното спазване не е много сигурно, особено ако се окаже, че вместо да изпише вежди, Агенцията за приватизация е извадила очи. Затова, докато ведомството не въведе в ред собствените си критерии, все още остава подозрението, че правилата на играта са написани за определени купувачи. Скандалите съпътстват БДОК в годините след рухването на социализма. Почти всички негови шефове са обвинени в злоупотреби. През 1992 г. бившият външен министър Стоян Ганев гони директора на БДОК Мариана Кънчева. Тя завежда дело срещу решението на Ганев и го печели през 1995 година. Бившият шеф на БДОК Димитър Желязов е уволнен също със скандал през 1994 година. Наследникът му Петър Дражков пък е принуден да напусне бюрото през 1997 г., след разследване на полицията, което доказва, че той е ощетил БДОК с 1 млрд. стари лева. След поредицата злоупотреби през 1997 г. тогавашният външен министър Надежда Михайлова разпорежда да я информират за всички договори, които сключва БДОК. През 1998 г. начело на държавното дружество застава Деян Кавръков, който и до момента изпълнява функциите на изпълнителен директор на АДИС. Когато той поема дружеството, в сградния му фонд има 840 апартамента, 18 вили, 16 резиденции на посланици, три дипломатически клуба, спортен комплекс Бояна, както и резиденции във Варна и Велико Търново.Досега приватизацията на ИПК Родина се проваляше заради недостроения Редакционен корпус. Средствата, необходими за завършването на синята сграда на Цариградско шосе, не са по силите на всеки. Тази грижа няма да стои на преден план пред новия купувач, тъй като на 29 април е взето решение за отделянето на Редакционния корпус - той преминава във владение на Министерството на финансите. Недовършената сграда е със застроена площ от 7200 кв. м и подземен гараж, разположен на 5000 кв. метра. След отделянето му от собствеността на ИПК Родина тя има много по-голям шанс да си намери приватизатор. Досега е имало три опита за продажба на недовършения Редакционен корпус на ИПК Родина. Първият от тях е бил на 28 май 2001 г., когато се е провел търг, организиран от Агенцията за приватизация. Цената, на която е предлаган недостроеният корпус, е била 7 млн. лева. Той се е провалил поради липса на кандидати. Два дни по-късно се повтаря същата история. Интерес към корпуса на печатницата са проявили София Принцес хотел, Балканфарма холдинг и Имоконсулт, но нито един от тях не се е явил на проведените търгове. През септември 2001 г. е проведен последният неуспешен търг за Редакционния корпус като обособена част от Родина. Напук на всякаква логика цената е увеличена до 7.9 млн. лева. И се повтаря вече познатият сценарий - кандидати няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във