Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СДЕЛКАТА ЗА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ СТИГНА ДО КОНСТИТУЦИОННИТЕ СЪДИИ

Сделката за замяна на част от брейди облигациите ни с нови дългосрочни държавни ценни книжа може да се изроди в най-големия международен финансов скандал след обявяването на мораториума по външния ни дълг през март 1990 година. Докато финансовият министър Милен Велчев представяше сделката пред инвестиционните банки, застрахователни компании, пенсионни и взаимни фондове в Лондон, а заместникът му Красимир Катев омайваше инвеститорите в Ню Йорк, на 20 март синята опозиция събра подписите на 48 депутати под жалбата си до Конституционния съд срещу сделката. Тя ще бъде подадена до три дни след обнародването на Закона за ратификация на договора за замяна на брейди книжата ни в Държавен вестник. След това в едномесечен срок Конституционният съд ще трябва да отсече: противоречи ли законът на конституцията, или не. Трети вариант от рода на тълкувателно решение не е възможен, защото КС няма право да се произнася за неща, за които не е питан. Не е за вярване какъв екшън ще настъпи, ако конституционните съдии се произнесат в полза на ОДС и отменят закона за ратификация. Позорът, който ще покрие страната ни, ще бъде страшен, а международните финансови пазари дълго време ще ни гледат с подозрение. С други думи, България ще се върне там, където беше в първите години след 28 юли 1994 г., когато бе сключена сделката с Лондонския клуб. Вследствие на нея държавата емитира именно брейди облигациите, част от които правителството сега иска да замени. Ако не бе интервенцията на опозицията, предлаганата от правителството сделка щеше да стане факт до края на март. В периода 18-21 март финансовият министър Милен Велчев я представи във Франкфурт и Лондон, а заместникът му Красимир Катев - в Бостън и Ню Йорк. Още преди заминаването на двамата на т.нар. роуд шоу мениджърите по сделката - инвестиционните банки Джей Пи Морган и Саломон Смит Барни, съобщиха, че вече са получили заявки за 1 млрд. евро. Въпреки че предварително обявеният максимален размер на облигациите, които ще бъдат заменени, бе 1.25 млрд. евро. На 19 март, ден след презентацията на Велчев във Франкфурт, Дойче банк прие поканата да стане ко-мениджър по сделката, а тя е един от големите държатели на български брейди облигации. На 21 март Велчев и Катев направиха последната презентация в Лондон, където заедно с Джей Пи Морган и Саломон Смит Барни (в рамките само на осем часа) са събрани всички поръчки за замяна и обратно изкупуване на брейди облигациите. Те са обобщени и анализирани чрез компютърен модел, който дава окончателните параметри на сделката. Но до произнасянето на Конституционния съд операцията отново ще бъде подложена на безкрайни сметки и коментари - дали и доколко тя е изгодна за България. Дано обаче те не приличат на онази смесица от балкански парламентарен панаир и политически популизъм, която наблюдавахме на 14 и на 15 март в парламента.Президентът Георги Първанов също не пропусна случая да отиграе ролята баща на отечеството по темата. На 17 март той събра 19 банкери и икономисти, за да чуе мнението им за сделката. Обобщено, мнението им звучи така: финансовите ползи от операцията трудно могат да бъдат оценени. Държавата може и да не излезе на печалба от нея, но няма да загуби. След срещата повечето от присъствалите, които са наясно с тънкостите на подобни схеми, не пожелаха да коментират публично замяната на брейди книжата. От мнение се въздържаха управителят на БНБ Светослав Гаврийски и председателят на управителния съвет на Банка ДСК Красимир Ангарски. Позицията си (в първо лице единствено число) пред медиите не пожела да изложи и Венцислав Антонов, който по време на срещата е изнесъл доста колоритна едночасова лекция за смисъла, плюсовете и минусите на такава сделка. Но общото мнение на участниците в близо четиричасовата дискусия е, че положителните страни на тази сделка са две - разсрочване на плащанията по главниците на брейди облигациите и излизане на България, като равностоен играч, на международните финансови пазари с нови дългосрочни държавни ценни книжа.Брейди облигациите носят тежкото бреме на финансови инструменти, емитирани след обявяването на мораториума по външния дълг. Казано по друг начин първо заявяваш на кредиторите, че нямаш пари да си плащаш, и те трябва че да си гледат работата. После ги навеждаш силно и ги принуждаваш да ти опростят половината дълг. А накрая обявяваш, че ще платиш другата половина след седем до тридесет години. Това е същността на брейди книжата. Е, как да се радват чуждестранните инвестиционни банки на държава, половината от чийто дълг е уреден с подобни ценни книжа? Затова повечето страни, емитирали брейди облигации, търсят сгоден момент да ги заменят срещу нов вид облигации. Иначе казано - да си подобрят имиджа.В съобщението за пресата президентът отдели съвсем малко място за мотивите, с които подписва гласувания от парламента Закон за ратификация на договора за замяна на част от брейди дълга ни. За сметка на това народът научи, че държавният глава изразява безпокойство от начина, по който сделката и съпътстващите я договори са огласени в Народното събрание. Забележете: не от сделката, а от начинът, по който тя е била огласена! Първанов обаче едва ли си е представял, че правителството трябва предварително да удари тъпана за предстоящата замяна на брейдитата и седмица или две да обсъжда въпроса в Народното събрание. Все едно да викне през мегафона на международните инвеститори. Внимание, внимание! Важно съобщение! Ще заменяме облигациите! Вдигайте цените! Кой има полза от подобно глашатайство?На всичко отгоре параграф 13 от Закона за бюджета за 2002 г. позволява на правителството да емитира нов дълг, при условие че общият размер на държавните задължения в края на годината няма да бъде увеличен. Според някои юристи Велчев и Катев можеха изобщо да не прекарват сделката през Народното събрание, въпреки че позицията на ОДС е на другия полюс. Последната дума все пак има Конституционният съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във