Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СДЕЛКАТА ЗА БТК - ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ИНАТ

Само месец след затварянето на първия кръг от процедурата за приватизация на БТК правителството е на път съвсем да се оплете в лабиринт от нерешени и крайно противоречащи си казуси. Като капак в сряда (10 юли) дойде изненадващата оставка на заместник-министъра Николай Николов, който не само че пряко отговаря за далекосъобщителния сектор, но е и председател на борда на телекомуникационната компания. Експерти и журналисти започнаха да спрягат всевъзможни схеми за конфликт сред управляващите, но всички бяха категорични, че оставката ще повлияе негативно върху продажбата на националния телеком. Николов и прекият му шеф Пламен Петров са на различни позиции по сделката за БТК, само че дискусиите между тях са чисто професионални, без каквито и да са лични мотиви, заявиха за в. БАНКЕРЪ източници от близкото им обкръжение. При обсъжданията за раздържавяването на телекома Николай Николов често бе на коренно противоположно становище от това на вицепремиера Николай Василев и заместника му Калоян Нинов, допълниха очевидци, визирайки продажбата на акции от оператора на фондовата ни борса. Вариациите на тема оставки продължиха само ден. Още в четвъртък (11 юли) австрийските собственици на МобилТел публично оповестиха, че Николов е един от новите изпълнителни директори на компанията. Разбира се, след 20 юли, докогато ще е все още заместник-министър и член на работната група за приватизацията на БТК. Нейните членове трябваше да обявят през седмицата началото на втория кръг от процедурата, но решението за пореден път се отложи.Отместването на сделкатае най-маловажното препятствие за осъществяването й. Вместо да приключи през август (както е залегнало в гласуваната от парламента стратегия), сега истинската продажба ще започне едва в началото на септември. Впрочем участници в работната група твърдят, че отсрочката неофициално са поискали и тримата кандидат-купувачи. Причините са поне две и при това напълно основателни. Първата е по-скоро плод на цивилизационния консерватизъм: в света, от който идват двама от кандидатите - американските инвестиционни фондове Адвент и Ей Ай Джи, периодът юли-август е ваканционен не само за големите шефове, но и за експертите на средно ниво. В това време решения се вземат единствено при форсмажорни събития, каквото без съмнение сделката за БТК не е. Аргументът е в сила и за консорциума Коч холдинг - Тюрк телеком, при който допълнителни въпросителни внася очертаващата се в южната ни съседка правителствена криза. Втората причина за отлагането е, че инвеститорите трябва да направят пълен финансово-икономически анализ на телекома (минималният срок е шест седмици), а после директорските им бордове да определят сумата, която ще бъде записана в окончателните оферти. Оттук насетне решенията ще ги взема българската страна Преди това обаче е необходимо подадените предложения да се анализират и оценят. Работната група по приватизацията ще направи своя подбор и ще предложи варианти за решение на правителството. Негово е правото (и отговорността) да продаде компанията или да откаже сделка. Така, в най-добрия случай, новият собственик ще може да влезе в БТК в края на септември и да се радва на монополен период от само три месеца. Но в най-добрия случай. А засега не са известни нито тежестта на критериите, по които ще бъдат оценявани окончателните оферти, нито цената, която ще поискаме за третия GSM-оператор (б. ред. - прогнозата на наши експерти е за 10-15 млн. щ. долара), нито приоритетите на кабинета. Огласените цели са толкова противоречиви, че трудно могат да бъдат анализирани. Основната от тях - максимални постъпления в бюджета, е в разрез със същността на самата продажба. Тя задължително трябва да включва поне три гаранции: възможността във всеки български дом да има фиксиран телефон, предлаганите чрез него услуги да са качествени и на поносими цени. Многобройните въпросителни накараха кабинета да осъзнае двойнствената си роля. Веднъж - като продавач на БТК, и втори път - като орган, от който зависи либерализацията на телекомуникационния пазар. Казано с други думи, изключващите се ангажименти доведоха до конфликт на интересиЗа да получи приемлива цена, правителството е длъжно да гарантира колкото се може повече следмонополни права на купувачите. Подобни екстри обаче застрашават останалите играчи и самата либерализация на пазара и отсега предопределят сравнително мощна опозиция срещу сделката. В последните си дни като заместник-министър Николай Николов активно се намеси в битката за повишаване цената на БТК. Идеята е част от нея, например една трета, да бъде реинвестирана обратно в компанията. Предложеният вариант е напълно професионален и наистина ще вдигне оферираната от кандидатите сума, твърдят запознати. При сегашното състояние на телекомуникационния оператор и необходимостта от инвестиции в размер на минимум 400 млн. евро през следващите година-две това е единствената стратегия, която би могла да е печаливша за всички страни по сделката. Кабинетът може да получи значително по-висока цена, а купувачът ще си гарантира инвестициите. Крайният положителен ефект пък ще е за милионите абонати, които ще получат достъп до съвременни телефонни услуги. И то без значително повишаване на тарифите. Наистина подобно решение крие и немалко чисто популистки опасностиТова показва практиката от предишния опит за продажбата на БТК. Почти сигурно е, че при реинвестиране на част от цената опозицията ще атакува с аргумента давате пари на частна компания. После можем да очакваме както намеци за комисиони, така и директни обвинения за някаква предварителна договореност. Пълна прозрачност на процедурата обаче ще тушира до голяма степен подобни бъдещи акции. Не би било лошо да се припомнят и някои конкретни случаи от приватизацията на сектора в Европа. При продажбата на 49% от чешкия телеком например цялата получена сума бе инвестирана в компанията. Това, а и успешното й управление, позволи на чешкото правителство тази пролет да поиска минимум 2.3 млрд. щ. долара за останалите 51% и да откаже оферта от 1.79 млрд. щ. долара. Приватизацията на всяка цена е лоша приватизация, смятат чехите. Само че за нашенските управници сделката за БТК започва да се превръща по-скоро в лична амбиция, отколкото в търговска операция. Сдържаността и хладният разум напуснаха дори и тези държавни мъже, чието постоянно местожителство доскоро не бе в София, а в старите европейски столици. Повечето от тях прегърнаха отколешния балкански похват продажба на инат, при който дедите ни най-често разменяха кон за кокошка. И е много вероятно БТК да бъде спазарена даже и под интервала 200-360 млн. щ. долара, обявен неофициално от приватизационната агенция като предложен от кандидат-купувачите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във