Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СДЕЛКАТА ЗА БТК ДАВА ЗАЕТО

Три седмици след парафирането на договора за продажба на 65 на сто от акциите на БТК на 21 март окончателното приключване на сделката изглежда все по-далечно и все по-несигурно. Като капак на всичко в началото на април бе демонстрирано публично, че български екип за продажбата на телекома просто няма. Висшите държавни чиновници, които по презумпция трябваше да защитават националния интерес в тази сделка, започнаха да си прехвърлят отговорностите по нея. Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров, който впрочем упражнява правата на собственик в телекомуникационната компания, категорично заяви, че държавата трябва да получицелия дивидент за миналата година Сиреч 199 млн. лева. За целта ведомството му е подготвило проект за постановление на Министерския съвет, с което парите на БТК да влязат в държавната хазна. Убеден може би, че до края на следващата седмица правителственият акт ще бъде приет, министър Петров насрочи за петък (18 април) и общо събрание на дружеството.На коренно противоположно мнение е купувачът на БТК - американският инвестиционен фонд Адвент Интернешънъл, който спечели наддаването за телекома чрез регистрираното си във Виена 100% дъщерно дружество Вива Венчърс. По думите на Джоана Джеймс, директор на Адвент за Централна и Източна Европа, още в първоначалните условия на конкурса българската страна е посочила, че реализираната от БТК печалба ще се използва от самата компания и няма да бъде взета от кабинета преди продажбата. Шефът на АП обаче отрече казаното от г-жа Джеймс и нееднократно обяви, че дивидентът е предмет на преговори между Вива Венчърс и Министерството на транспорта и съобщенията.В спора за дивидентите бяха забъркани и трите банки кредиторки на БТК по т.нар. проект ДОН от 1993 година. Проектът е за цифровизация на националната телекомуникационна инфраструктура, а общата стойност на кредитите, отпуснати по него от Световната банка, ЕБВР и Европейската инвестиционна банка, бе 166 млн. щ. долара. Финансовите споразумения с банките бяха ратифицирани и от българския парламент, с което заемите получиха държавни гаранции. До края на 2002 г. по-голямата част от тях бяха изплатени, и то само с пари на БТК. Висящи останаха малко над 70 млн. евро, които трябва да бъдат погасени до 2005 година. Единствената заслуга на държавата при обслужване на въпросните кредити бе свързана именно с разпределянето на дивидента на БТК. До 2001 г. тя оставяше 70% от него в компанията с аргумента да се издължава към трите финансови институции, но и за нови инвестиции в цифровизация на мрежата. Изключение бе направено само през миналата година, когато кабинетът Сакскобургготски авансово изтегли от БТК дивидент в размер на 100 млн. лева. Но със следващия бюджет (за 2003 г.) правителството се върна в правата линия. В чл. 32, ал. 2 от постановлението за изпълнение на държавните сметки от 30 януари тази година изрично е указано, че за търговските дружества с над 50% държавно участие (ООД-та и АД-та) погашенията по главници на държавно гарантирани валутни кредити се приспадат от печалбата след данъчно облагане преди определяне на дивидента за държавата. БТК, която все още е еднолично държавно дружество, изцяло попада под разпоредбите на този нормативен акт. След приватизацията обаче погасяването на главниците по всички нейни задължения, включително и тези по ДОН, ще е изцяло за сметка на печалбата й. Затова едно от задължителните условия при раздържавяването на телекома, залегнало и в одобрената от парламента стратегия, е отпадането на държавната гаранция по тези заеми и поемането им от бъдещия мажоритарен собственик. Продажбата на самата БТК пък задължително изисква подписването на споразумения с банките кредиторки, страна по които да са и купувачът на компанията, и продавачът - българското правителство. От АП потвърдиха през седмицата, че са се разбрали с Вива Венчърс за отпадането на държавните гаранции. Съобщено бе също, че окончателните параметри на споразуменията с кредитните институции не били уточнени и преговорите по документите продължавали. Една от най-конфликтните точки в тези дискусии е точно разпределението на дивидента за 2002 г., което трябва да бъде одобрено и от банките кредиторки. С решаването на проблема се е ангажирал и изпълнителният директор на БТК Бойко Димитрачков. Според осведомени той е постигнал определени договорености с Вива Венчърс при посещението си във Виена в началото на седмицата. Какви са те и доколко се вписват в онова намерение на министър Пламен Петров за прибирането на цялата чиста печалба на БТК в държавната хазна не е известно. Но е любопитно в случая, че преговорите се водят от оперативен шеф на националния телеком, и то не в централата на компанията в София, а в австрийската столица. Дори и да е постигната финална договореност, все още не се знае кой ще подпише споразуменията с кредиторите, заяви за БАНКЕРЪ член на работната група по приватизацията на БТК. Според него международните финансови институции не гледат положително на варианта ангажиментът да бъде потвърден от транспортния министър, който след сделката ще държи минотарен пакет от телекомуникационната компания. А от АП категорично отхвърлят възможността агенцията да е страна по споразуменията с банките. Неофициално и от двете ведомства твърдят, че документите би трябвало да се парафират от финансовия министър, но експертите на Милен Велчев определят подобна идея като еретична. Всъщност от особена важност е становището на Министерството на финансите и по финансовите параметри на сделката И най-вече подписът на Милен Велчев под оценката на БТК, който според Закона за приватизация и следприватизационен контрол трябва да предхожда сключването на самата сделка. Тези параметри, както и финансовите потоци и наличности на телекома станаха особено актуални след 28 март, когато одиторите от Делойт и Туш представиха доклада си за състоянието на дружеството към 31 декември 2002 година. Освен транспортния министър достъп до този доклад днес имали крайно ограничен кръг хора. Оттук-оттам обаче се чува, че заключенията в него доста се различават от тези на традиционния досега одитор на БТК Артур Андерсен и от отчетите на компанията по Българските счетоводни стандарти. (Ненадейното пътуване на Бойко Димитрачков преди дни до Виена се свързва и с този документ.)Ако се съди по изнесената до момента официална информация, касовата наличност на БТК е едва около 1 млн. лева. По банковите й депозити към 31 декември има близо 60 млн. лв. (т.е. колкото са нейните триседмични приходи). Затова пък дългосрочните задължения са 150 млн. лв., а краткосрочните плащания (до 1 година) - 120 млн. лева. От името на купувача Джоана Джеймс изтъкна през миналия уикенд, че счетоводната печалба на БТК не е сума пари, която чака да бъде прехвърлена от една банкова сметка в друга, а е реинвестирана в развитието на мрежата, съобразно инвестиционната програма на телекома. Само че миналата есен ръководството на компанията заяви в писмо до БАНКЕРЪ, че инвестиционната програма на БТК за 2002 г. в размер на 330 млн. лв. се покрива изцяло от нейни средства, основната част от които са заделените според българското законодателство амортизационни отчисления. И още - че сумите за инвестиции нямат нищо общо с печалбата на дружеството, която по предварителни очаквания (в приетия и одобрен бизнес план за 2002 г.) бе определена на 256 млн. лева. Кои от цитираните цифри и твърдения са верни, вероятно ще се установи през следващата седмица, когато една от най-дискутираните в публичното пространство теми ще е тази засметките на БТК Но отсега е повече от съмнително, че ще бъдат огласени и данните от свръхсекретния доклад на Делойт и Туш. Случи ли се това, споделят запознати, ще стане пределно ясно, че даваните от Вива Венчърс 210 млн. евро за 65% от телекома са съизмерими със сумите в отделни пера и сметки на БТК. След заделянето на 42 млн. евро в договорената ескроу сметка реалната вноска на купувача ще е едва168 млн. евро. Другите 50 млн. евро, с които пък трябва да бъде увеличен капиталът на БТК, на практика ще са на негово разположение. Ако купувачът получи и 65% от дивидента за 2002 г., ще излезе и на печалба, при това доста значителна.Договоренатанеадекватно ниска цена е най-големият проблем на сделката, смята бившият транспортен министър Антоний Славински. Особено ако дивидентът за 2002 г. остане в компанията. Тогава ще се окаже, че Вива Венчърс купува 65 на сто от телекома на цената на едногодишната му печалба. А обещаните инвестиции през следващите пет години ще са равни на сумите, които самият той влага в развитието на мрежата си само за три години.Дали ни очаква нов епизод от съдебната сага за БТК, все още е рано да се прогнозира. Във всеки случай червени депутати изпратиха депеша до главния прокурор Никола Филчев, в която настояват целият дивидент за 2002-ра да остане за държавата, а главният прокурор да разпореди проверка за бездействието на министър Плавен Петров по отношение на парите. По-съществено обаче е записаното в постановлението на Върховна касационна прокуратура, с което бе вдигнато нейното ембарго от декември миналата година върху продажбата на БТК. В него върховните магистрати бяха обяснили, че, според уверения на АП, в резултат на преговорите с Вива Венчърс ще бъдат подобрени финансовите параметри на сделката, ще се намали възнаграждението на купувача по договора за управленски услуги и ще се договори отмяна на държавните гаранции по кредитите към трите финансови институции с общ размер около 70 млн. евро. Както и че при разпределянето на дивидента ще бъде отчетен фактът, че през цялата минала година компанията е била 100% собственост на държавата. Дали в Агенцията за приватизация не са забравили за тези обещания?

Facebook logo
Бъдете с нас и във