Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СДЕЛКАТА МЕЛНИЧЕН КОМБИНАТ УЖИЛИ ДЪРЖАВАТА СЪС 7 МЛН. Щ. ДОЛАРА

Деветчленна временна анкетна комисия ще разследва дейността на Ръководство Въздушно движение (РВД), приватизацията на Софийския мелничен комбинат и незаконното строителство на хотел Копитото на Витоша по искане на 57 депутати от различни парламентарни групи, стана ясно вчера. Няма да коментирам казуса, докато той не бъде внесен в пленарната зала, заяви народният представител от НДСВ Никола Николов и уточни единствено, че от събраните предварителни данни за дейността на РВД има съмнения за изтичане на средства от държавното предприятие към фирми, близки до братя Джанкови. С тях били финансирани строителството на Копитото и покупката на Мелничен комбинат - София. Скандалът с незаконното строителство на Витоша гръмна преди четири години, когато Пламен Найденов и съдружниците му Красимир и Стефан Джанкови започнаха реконструкцията на комплекс Копитото. През април 1995 г. тогавашният арендатор ЕТ Пламен Найденов купува хотела и ресторанта на Витоша за 280 хил. щ. долара и започва разширението им. Според Закона за защитените територии в паркове със статут на народни, какъвто беше Витоша, строителство не се допуска, разказва бившият депутат Александър Каракачанов, който през май 1998 г. внася в парламента питане за незаконното строителство. С последвалите промени в закона обаче статутът е променен, набързо беше съставен задължителният в такива случаи доклад по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). За съжаление всички внесени от мен документи потънаха някъде в комисията Антикорупция, а главният прокурор Иван Татарчев ми отговори, че не вижда никакво нарушение, спомня си Каракачанов. Другият скандал, надълго и нашироко описван от медиите по това време, беше за инвестициите на Копитото в размер на 6.68 млн. щ. долара, великодушно осигурени от РВД срещу споразумение за ползване на осем стаи от комплекса през следващите 10 години. Съставената сега парламентарна анкетна комисия има срок от един месец за да докаже дали именно с тези пари Крапс Мел 1 АД (в която съдружници отново са братя Джанкови и Пламен Найденов), е купила Мелничен комбинат - София. Нямам притеснения за тази сделка. Готов съм да застана пред парламента и веднъж завинаги да се сложи край на спекулациите около нея, заяви за БАНКЕРЪ Красимир Джанков. Процедурата по приватизация на 75% от комбината е открита на 26 юни 1997 г. с решение N540 на Агенцията за приватизация (АП). Тогавашният й изпълнителен директор Александър Съботинов упълномощава земеделския министър Венцислав Върбанов да подготви и осъществи сделката, въпреки че активите на дружеството са оценени за 30 млн. щ. долара и би следвало да се раздържавят именно от АП. Желанието на министерството беше такова. Те искаха да проведат процедурата и да изберат купувач, тъй като добре познават секторната политика. Още повече че тогава трябваше да се вземат спешни мерки за преодоляване на зърнената криза. По тази причина земеделският министър беше упълномощен да продаде двата големи мелнични комбината - в София и Бургас, припомни Съботинов. Около година по-късно - на 28 април 1998 г., със заповед NРД-42-334 министър Върбанов обявява конкурс за продажбата на 55 на сто от комбината, като началната цена за мажоритарния пакет е 15 млн. щ. долара. Условието е половината от тях да бъдат внесени по сметка на ведомството седем дни след датата на подписването на приватизационния договор, а остатъкът - в едномесечен срок с всички допустими от закона финансови платежни средства. Тази сделка ще остане в историята на българската приватизация като първата, по която е плащано с компенсаторки. Странното в случая е, че едно печелившо предприятие със стабилен пазарен дял, което има всички шансове да се продаде кешово, се предлага по този начин. Последната инвестиция, направена в него, е от 1986 г. и е за около 50 млн. щ. долара. Със съоръженията, доставени от немско-швейцарската фирма Бюлер (Buecler), комбинатът става най-модерният на Балканския полуостров. Бивши негови ръководители твърдят, че той държи 13% от пазара и е в добро финансово състояние - по сметките му в ОББ и БУЛБАНК е имало 3.5 млн. лева. Мелничен комбинат не е имал задължения към държавата, нито към банки кредиторки, а за деветте месеца на 1997 г. печалбата му е в размер на 1 млн. лева. Това е въпрос на политика - обясни пред БАНКЕРЪ Съботинов. - В АП допускахме този начин на плащане единствено за неатрактивни предприятия, за РМД-та или в случай че инвеститорът наследява огромни задължения. Версията на ексземеделския министър Венцислав Върбанов е, че плащането на половината от цената с компенсаторки е прието, за да предизвика интереса на потенциалните купувачи. Той припомни, че процедурата е открита по времето, когато страната излиза от жестоката зърнена криза, наследена от кабинета Виденов. Нищо нередно в това не вижда и сегашният екип на Министерството на земеделието. В писмо до редакцията на в.БАНКЕРЪ дирекция Приватизация, следприватизационен контрол и еднолични търговски дружества заявява, че съгласно чл. 44 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) се допуска плащането с компенсаторни записи на сделки, чийто предмет е държавна собственост. По думите на бивши шефове на комбината инвеститорският интерес е огромен. Три-четири големи групировки, като белгийската Суфле (Sufle) и гръцкият лидер в преработката на зърно Сейнт Джордж милс (Saint George Mills), който иска да утвърди позициите си в региона след успешните покупки на мелници и хлебозаводи в Румъния и Грузия, проявяват интерес към нашия комбинат. Нищо подобно! - заяви пред БАНКЕРЪ Върбанов. - Направихме филм за комбината, имаше и промоция в Австрия, но запитвания от сериозни инвеститори нямаше. Според хора от ръководството на дружеството, единственият проблем на предприятието от онова време са невърнатите около 2 млн. лв. за изтеглено от Държавния резерв зърно в началото на същата година, когато в страната има криза за хляб. Тогава са били купени 10 000 т зърно по цени от 60 лева за тон, става ясно от протокол от заседание на съвета на директорите с дата 31 юли 1997 година. Ръководството иска от правителството това задължение да бъде редуцирано или опростено, тъй като е формирано от огромната разлика в изкупната цена, която за новата реколта нараства до 231-232 лв./тон. Задълженията към резерва обаче не се споменават никъде в информационния меморандум и това отблъсква потенциалните инвеститори. Висши служители в Министерството на земеделието им обяснили, че това е държавна тайна. По това време 75% от Мелничен комбинат са собственост на държавата, 13.3 на сто са контролирани от бившия приватизационен фонд Северкооп-Гъмза, 6.5% - от Кооперативен приватизационен фонд Юг, 0.5 на сто държи Акционер Фаворит, а остатъкът до 25% са в ръцете на дребни акционери, придобити по време на първата вълна на масовата приватизация. Междувременно ръководството на комбината е сменено. Гражданско неподчинение съпровожда уволнението на изпълнителния директор Христо Николов, на чието място е назначен посоченият от Върбанов - Пламен Грозданов. Променен е и бордът на директорите, в чийто нов състав са включени Иван Митев, Димитър Чукарски, Ваньо Гърнев и Славчо Стоименов от земеделското министерство. Това са хората, натоварени да създадат работническо-мениджърско дружество за участие в приватизацията и да търсят банка, която ще осигури 1/10 от обявената цена. До регистрирането на това РМД изобщо не се стига, защото изненадващо за всички министърът губи интерес към него и нарежда на борда на директорите да не участват в конкурса. Членовете му обаче правят събрание и подписват протокол, с който заявяват готовността си да участват в приватизацията на софийската мелница. РМД прави и бившият изпълнителен директор Николов. В конфиденциален разговор хора от двата мениджърски екипа споделиха пред БАНКЕРЪ, че са им били отправяни анонимни заплахи по телефона за физическа разправа и по тази причина са се отказали да наддават. Това е несериозно! Кое РМД може да извади 1.5 млн. щ. долара като депозит за участие в процедура по приватизация? И коя банка и срещу какво би му отпуснала кредит, е коментарът на Върбанов. Междувременно в пресата се появяват изявления на тогавашния началник на управление Приватизация в МЗГАР Стоян Христов, който твърди, че определената цена е силно занижена. Според него реалната цена за мажоритарния пакет на комбината е 40-50 млн. щ. долара. Той дори обявява, че ще се създаде нова комисия, която ще възложи на инвестиционния посредник Райфайзен инвестмънт нова оценка. Тези фойерверки в пресата имаха за цел единствено да откажат тримата сериозни инвеститори. Стигна се до там, че беше сформирана специална комисия от министерството, която трябваше да направи нова оценка на предприятието, оглавявана от шефа на отдел Зърнопроизводство и член на борда Славчо Стоименов, припомня бивш високопоставен чиновник от Министерството на земеделието. В края на 1998 г. - три месеца след крайния срок за приватизация, за купувач на Мелничен комбинат АД е избрана фирмата Крапс Мел 1 АД на Красимир и Стефан Джанкови и Пламен Найденов. Договорът за покупко-продажба е сключен на 4 ноември 1998 година. Версията на някои депутати е, че сделката е платена с кредит от БУЛБАНК срещу ипотека на хотел Копитото, който е собственост на ЕТ Пламен Найденов (участник и в Крапс Мел 1), или че парите са дошли от Ръководство Въздушно движение (РВД). Тази информация беше категорично отречена от Красимир Джанков, според когото като залог за отпуснатия банков заем са били използвани придобитите акции от комбината. Сделката е одобрена през есента на 1998 г. от Министерския съвет, който изненадващо взема решение кешовото плащане да бъде намалено от 50 на 20 на сто от обявените 15 млн. щ. долара, а остатъкът - с временни удостоверения за компенсаторни записи, издадени от бившето Министерство на промишлеността. Нищо изненадващо няма в решението на Министерския съвет - контрира Джанков. - Задълженията на мелницата не бяха включени в информационния меморандум, включително и дългът за покупката на 10 хил. тона зърно с кредит в размер на около 5 млн. лв. от Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), по който гарант е БУЛБАНК. Когато влязохме в дружеството, бяха погасени едва 1.7 млн. лева. По тази причина банката беше блокирала сметките на предприятието, което вероятно щеше да изпадане в несъстоятелност. Според Джанков загубите на предприятието тогава са били за около 1.141 млн. лева. Получихме и наследство от 43 трактора на цени 18 000 г. марки всеки по прословутата бартерна сделка с брашно за ОНД (за тази сделка със зърното на Плевенска мелница, преработено в Мелничен комбинат и изнесено за ОНД срещу бартер със 150 трактора БАНКЕРЪ писа в бр. 4 - бел. а.). За година и половина от влизането ни заводът отчете печалба в размер на 54 000 лв., добавя Джанков. Справка на Министерството на земеделието сочи, че 1997 г. дружеството е приключило с печалба в размер на 163 260 лв., а наличните парични средства са били за над 2.5 млн. лева. Задълженията му са били малко над 1.2 млн. лв., а краткосрочните заеми - за 14 млн. лева. В същото време вземанията на Мелничен комбинат са само 1.1 млн. лева. Каквито и да са били задълженията на предприятието, съдружниците го придобиват за 8 млн. щ. долара. Три милиона от тях са платени в брой, или 20% от първоначално обявената цена. С останалите 5 млн. щ. долара са платени първите компенсаторни записи, участвали в приватизацията, които са издадени от бившето Министерство на промишлеността. По това време те се търгуват за около 45% от номинала. Моето лично мнение е, че в този случай е нямало основание за намаляване на кешовото плащане. Според мен този комбинат можеше да се продаде на по-висока цена, е становището на бившия изпълнителен директор на АП Александър Съботинов. След като новият собственик влиза в дружеството, се въвежда двустепенна форма на управление. В надзорния съвет на АД-то, което се преименува в Мелничен комбинат - Крапс Мел АД, влизат Стефан Джанков, Пламен Найденов и Николай Николов. В управителния съвет на комбината попадат лицата, които са в управителния съвет на мажоритарния собственик - Крапс Мел 1. А те са Красимир Джанков - председател, Димитър Чукарски, който е главен секретар на кабинета на Върбанов, бившият изпълнителен директор на мелницата Емил Живков (уволнен от министър Румен Христов в служебния кабинет на Стефан Софиянски), Христо Ковачев и Росен Вутов.В началото на 2000 г. контролът върху софийската мелница е поет от Люлис интернешънъл фуудс. Тъй като приватизационният договор не позволява купувачът да прехвърля собствеността в период от пет години (до 4.11.2003-а), това става с продажбата на 75% от Крапс Мел 1 на групировката. Тя пък на свой ред е придобила неявилия се навремето кандидат-купувач на мелницата Сейнт Джордж милс. Според запознати, гърците поемат контрола върху комбината, който е преименуван в София мел АД, на първоначално обявената цена от 15 млн. щ. долара. Сега той се представлява от Михалис Леусис и Стефанос Кромидас, заедно и поотделно.

Четете още

Банкеръ Weekly

ЩЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ ЛИ БРАТЯ ДЖАНКОВИ С МЕЛНИЧНИЯ КОМБИНАТ?

Братята Красимир и Стефан Джанкови и съдружникът им Пламен Найденов като че ли имат намерение да напуснат Мелничен комбинат-Крапс Мел и да оставят дружеството в ръцете... Още »
Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Банкеръ Daily
Корман Исмаилов:

ДПС срина КТБ, а Местан няма да възкръсне в политиката

"Не знаеше ли Местан, че Пеевски е креатура на Доган и двустранната им зависимост е толкова голяма, че надали някой може да каже кой от кого повече зависи към днешна... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във