Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

САМО ИЗТОЧНИ КАПИТАЛИ ИСКАТ БТК

Средата на 70-те години на миналия век. Взривно напрежение в Близкия изток. Израел обявява война на Египет. И само 5 (пет) часа по-късно я спечелва. Без нито един изстрел. Победителят е не толкова Израел, колкото инженеринговата телекомуникационна част на националните тайни служби МОСАД, които през фаталните пет часа са блокирали всички свръзки на подразделенията на египетската армия. Лишени от връзка с командния пулт, изправени пред перспективата да засипят със снаряди своите войски, силите на Египет капитулират.Описанието не е на епизод от военен екшън, а част от най-новата история на човечеството. И страница от близкото минало на националните монополни телекомуникационни компании в света, всяка от които обслужва и връзки на отбраната и сигурността. За най-кратката война на планетата не бива да забравят тези, които в момента приватизират българската национална телекомуникационна инфраструктура. Защото заедно с нея продават не само телефонните и радиосвързочните пътища на и през страната ни, но и част от сигурността й. А никак не е без значение кой ще е бъдещият им собственик.Двете седмици, изминали от старта на втория опит за приватизация на БТК на 4 април, като че оправдаха и най-мрачните прогнози за развитие на сделката. Тръжните книжа, описващи най-общо процедурата и условията за участие в нея, които Агенцията за приватизация продаваше срещу левче, се пазаруваха като топъл хляб. Първоначалният интерес обаче не надхвърли чистото любопитство. Вместо 13-те кандидат-купувачи на БТК, очаквани от транспортно-съобщителното ведомство, сериозни засега са намеренията само на двама-трима. Те наброиха по 400 лв. за информационния меморандум и останалите документи по сделката, а после тръгнаха да оглеждат националния ни телеком. Сред тях представители на Стария континент няма. И едва ли ще проима. Заместник-министърът на транспорта и съобщенията Никола Николов мотивира незаинтересоваността на Европа така: Около 100 млрд. евро бяха платени от телекомпаниите в Европа за придобиване на UMTS лицензии, защото смятаха, че мултимедийните приложения ще са хит на пазара. Впоследствие се оказа, че те са надценили възможностите си. По тази причинамалко вероятно е голяма европейска компания да прояви интерес към БТК. Почти всяка от националните компании на Стария континент е натрупала дългове от няколко десетки милиарда евро. Така че големият въпрос пред тях е не къде да инвестират нови стотици милиони евро, а как да излязат от кризата. Така че сред евентуалните купувачи на БТК няма да се наредят нито Дойче Телеком, натрупала борчове за над 60 млрд. евро, нито испанската Телефоника, нито пък унгарският Матав. Последният, въпреки че е най-успешният телекомуникационен оператор в страните от бившия източен блок, до голяма степен определя политиката си от германската Дойче Телеком. А нейният интерес към нашия парцел от Балканите в момента е нулев.Гръцката национална компания ОТЕ, смятана доскоро за най-вероятния (и амбициозен) кандидат-купувач на българския телеком, изглежда, изобщо не възнамерява да се включи в надпреварата. Като най-вероятна причина познавачите в бранша изтъкват новата фирмена политика, подета от изцяло подменения преди месец ръководен екип на компанията. Впрочем промените в шефските кресла на ОТЕ бяха направени почти веднага, след като в южната ни съседка гръмна поредният корупционен скандал. Този път той беше свързан с търга за втория български GSM-оператор, спечелен от гърците в края на 2000 г. при цена 135 млн. щ. долара. Основен техен съперник тогава бе Телеком Италия, който отпадна на ниво 130 млн. щ. долара. Тиражираните неофициални обвинения визираха, че решаващи за отказа на италианците от наддаването се оказали над 10 млн. щ. долара, дадени им от представители на ОТЕ във вид на подкупи. Кой точно е дал и кой е получил милионите така и не стана ясно. Персонални промени в Телеком Италия обаче и до днес няма. Затова пък ОТЕ има ново ръководство, в чиито приоритети не влиза телекомуникационната инфраструктура на България.Търсете купувачи на БТК отвъд океанапосъветва преди седмица бившият шеф на компанията Мариан Драгостинов и предложи да се направи промоция на българския телеком в САЩ. Преди около година американските телекомуникационни компании излязоха от европейския пазар. И каква е вероятността сега да направят една малка инвестиция в държава като България - контрира на свой ред заместник-министър Никола Николов. Освен известен екзотичен привкус, територията на Балканите и българската далекосъобщителна инфраструктура не може да предложи нищо на сериозните американски компании. Те могат да бъдат заинтересовани единствено от договор за опериране и управление на БТК, и то срещу десетки милиони долари годишно. Подобни договори всъщност с успех се използват в световната телекомуникационна практика. Тези обаче, които продължават да действат и в момента, касаят национални телекоми на черния континент. Не е изключена възможността сред все по-оредяващите кандидати за БТК да се нареди малко известен инвестиционен фонд- с офшорна регистрация например или пък управляващ пари с източен произход. Най-вероятно фондът ще се афишира като консорциум, прикрит зад реномирана западна телекомуникационна компания. Можем да очакваме и агресивна медийна кампания, наблягаща дискретно върху авторитетното име в телекомуникационния бранш. Дискретността в случая е повече от наложителна, тъй като на практика известната световна компания няма да има никакво участие в консорциума. Ще е налице единствено споразумение за съвместна дейност, обявено от неизвестния инвестиционен фонд за строго конфиденциално. Такъв сценарий очакват запознати с лабиринтите около продажбата на БТК, които отказаха да назоват не само точния произход на източните капитали, но и евентуалния им партньор. Според тайните клаузи на документа, инвестиционният фонд ще плати цялата сума и ще е реалният собственик на БТК. Реномираната компания пък ще мениджира и управлява националния ни телеком. Срещу заплащане разбира се, предварително договорено в интервала между 7.5 и 10 на сто от счетоводната печалба на българската телефонна компания (приходите й преди лихви, данъци и амортизации). Активните усилия на определени среди в тази насока обаче са обречени на неуспех, твърдят източници на в. БАНКЕРЪ. След 11 септември едва ли ще се намери авторитетна западна компания (не само от САЩ, но и от европейския континент), която да заложи името си в една толкова взривна операция. Особено на Балканите.Неуспешен се оказа и опитът на управниците ни да наредят сред кандидат-купувачите на БТК една от най-мощните телекомуникационни компании в света - Чайна Телеком. Повече от месец хората от телекомуникационния бранш, които традиционно са една твърде затворена и сплотена общност, не спират да се тюхкат като как ще се разбират с китайците, ако те станат собственици на националната инфраструктура. Защото никой не се и съмнява, че ако китайското правителство, едноличен собственик на Чайна Телеком, действително реши да купи БТК, ще има кой да излезе насреща му. Не само като CV на компанията, притежаваща над 200 милиона абонати, но и като предлагана цена. Смущенията в бранша внесе министър Пламен Петров с нееднократните си официални изявления за проявения интерес от сърцето на Азия. Да, такъв интерес наистина има. Но той в никакъв случай не визира покупка на националната телекомуникационна инфраструктура на България. Пекин иска да продава технологично оборудване на телекома ни - комуникационни централи, възли, оптични кабели... Всичко това, което се произвежда в Китай на високо технологично ниво, съизмеримо с европейското, но на доста по-ниски цени. Впрочем опитите на екзотичната източна република да навлезе на пазара ни на телекомуникационно оборудване са още от 1998 година. Тогава китайското правителство подари на Република България произведена на Изток комуникационна централа. Нейните показатели се оказаха съизмерими с тези на най-добрите световни производители, твърдят експерти на БТК. До момента източните капитали са единствените, които проявяват реален интерес към Българската телекомуникационна компания. Първите са от юг - от Анкара, по-точно от 100% държавната турска компания Тюрк Телеком. В момента нейни експерти правят предварителен финансово-икономически анализ на БТК. Интересите на югоизточната ни съседка към българската телекомуникационна инфраструктура бяха заявени още през 1999 г., когато държавната Тюрк Телеком, съвместно с частния мобилен оператор Тюрк Сел участваха в търга за втория GSM-оператор. В случая обаче можем да говорим по-скоро за геополитически, отколкото за икономически интереси. Защото заедно с българския телеком правителството в Анкара ще стане собственик на магистралите, транслиращи немалка част от трафика (телекомуникационен) между Европа и Азия. И то не с битки, както Ататюрк и предшествениците му са овладявали балканските територии и пътища, а срещу долари. Пък било то и стотици милиони. Съюзник в случая може да се окаже и НАТО, за което не е без значение откъде се контролира телекомуникационният трафик през Балканите. Дали от Анкара, или от Москва.Московската Система е другият сигурен кандидат-купувач на българската национална телефонна инфраструктура. И в случая интересите са предимно геополитически. Тук обаче, за разлика от югоизточния натовски вариант, се прокрадват предварителни обвързаности. И то на достатъчно високо ниво в йерархическата структура на страната ни. Пред което скандалът около Булгартабак може да изглежда буря в чаша с вода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във