Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

САМИ СМЕ СИ ВИНОВНИ ЗА ДУНАВ МОСТ II

Величко Александров, представител на България в Бизнесконсултативния съвет към Пакта за стабилност, пред в.БАНКЕРЪЗа по-малко от месец новият специален координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Ерхард Бузек посети два пъти България, което би могло да се изтълкува и като засилен интерес към нашата страна. Втория път наследникът на Бодо Хомбах присъства на редовната среща на Бизнесконсултативния съвет към пакта, който се проведе от 6 до 7 февруари в София. От българска страна участие във форума взеха премиерът Симеон Сакскобургготски, министърът на икономиката Николай Василев, на транспорта и съобщенията Пламен Петров и на земеделието и горите Мехмед Дикме. Г-н Александров, доколко значима е ролята на Бизнесконсултативния съвет към Пакта за стабилност?- Бизнесконсултативният съвет се състои от 28 членове. Те са представители на държави от Европейския съюз, на асоциираните страни към ЕС, на САЩ, Канада, Русия, Япония... Същественото е, че те са бизнесмени, които управляват компании, някои от които дори имат годишни обороти, надвишаващи бюджета на България. Бизнесконсултативният съвет прави анализи на икономическото положение на държавите в региона и на участието на ЕС и Пакта за стабилност в решаването на техните проблеми. Членовете му са независими и не са подчинени на своите правителства. Така те могат да дадат на инвеститорите обективна оценка за дадена страна, когато им бъде поискана. Бизнессредите имат огромно доверие на членовете на Консултативния съвет, защото знаят, че като предприемачи те не биха ги подвели.Доколко успешна бе срещата в София и могат ли да се очакват конкретни резултати от нея?- Мисията, която организирахме, е значимо събитие за българския бизнес. На нея присъстваха 80 чуждестранни предприемачи, като повечето от тях действат в сферата на строителството, енергетиката и техните фирми са водещи в своя бранш на световно равнище. Такъв шанс не се предоставя често. Тези потенциални инвеститори имаха възможността да се запознаят с икономическата обстановка у нас, и то трупайки впечатления от срещите си с членове на правителството и с частници. Придобивайки представа за България, те ще вземат решение дали да инвестират, или не тук. Ние се опитахме да ги убедим, че в нашата страна има добър бизнесклимат и си струва проектите ни да бъдат финансирани.Достатъчни ли са набраните пари, за да се реализират българските проекти в рамките на пакта?- Анализите показват, че за да се завършват всички инфраструктурни проекти, планирани от България, включително и тези, които не се финансират от пакта, са необходими около 15 млрд. щ. долара. От тези пари до момента са осигурени едва около 20 на сто. По линия на предприсъединителните програми на ЕС и чрез грантове биха могли да се привлекат най-много още толкова. За останалите 60%, което прави около 9 млрд. щ. долара, поне засега страната ни няма ясна представа откъде ще дойдат. Според мен не бива да разчитаме на помощи, а трябва да бъдат мобилизирани ресурсите на частния бизнес. За да ги привлечем обаче, е необходимо да имаме стратегия. Необходимо е също така да се помисли за предоставянето на държавни гаранции и за атрактивни схеми за съфинансиране. Големите чуждестранни компании не трябва да се опасяват, че ако вземат кредит и дойдат да инвестират у нас, парите им могат да отидат на вятъра.А има ли реален инвеститорски интерес към българските проекти? - Интерес наистина съществува, и то не малък. Трябва обаче да се отчита и общият икономически спад след 11 септември 2001 година. Въпреки това компании от страни-членки на ЕС, от САЩ и Япония желаят да инвестират у нас. В тези страни инфраструктурата е добре развита и фирмите трудно се преборват за поръчки. У нас инфраструктурата е в доста окаяно състояние. В този смисъл България, а и целият регион на Югоизточна Европа, се явяват една необработена нива. Но това, което особено ме притеснява, е, че дори сега, когато имаме осигурено пълно финансиране от общо 600 млн. евро за втория мост на Дунав, за разширяването на летище София и за пристанището в Бургас, тези средства поради една или друга причина не се използват пълноценно и строителството все още не е започнало.Кога можем да очакваме все пак, че ще започне изграждането на моста при Видин-Калафат?- Що се отнася Дунав-мост II, мисля, че Пактът за стабилност си свърши работата. Само че смяната на едно правителство с друго през миналата година у нас забави подготовката за практическото започване на проекта. Ако имаше добра приемственост и координация в нашата администрация и усилена работа от българска и румънска страна, строителството на моста можеше да тръгне през март 2002 година. За съжаление сега най-ранният срок, в който може да се прогнозира, че това ще стане, е февруари 2003 година. В последно време широко се дискутира проектът за магистралата София-Ниш. Мислите ли, че има реални шансове той да бъде осъществен?- Този проект е от изключителна важност за България. Аз съм голям негов поддръжник. Спомням си, че преди да започнат военните действия в бивша Югославия, по това трасе минаваше огромният поток от турски гастербайтери, които пътуваха за Германия. За жалост в момента трафикът между България и Югославия силно е намалял. Тенденциите, които се наблюдават, не ни дават особени предимства, за да получим евентуално кредити от чуждестранни банкови институции. При тези условия трудно бихме издействали заем за 180 млн. щ. долара, колкото е делът на България във финансирането на строежа на отсечката от 156 километра. Ако правителството обаче реши да съфинансира проекта със сума в размер на около 80 млн. щ. долара, би било по-лесно да получим заем за останалата част. Неотдавна Японската банка за експортно финансиране прояви интерес към София-Ниш. Нещо повече, тя имаше готовност да отпусне кредит от 460 млн. евро. За сериозни преговори обаче може да се мисли, едва след като се разработи технологико-икономически доклад, в който да бъдат обосновани необходимите средства, за какъв период могат да бъдат възвърнати и кога да започне строителството.Малко встрани при обсъждането на българските проекти в Пакта за стабилност като че ли остава рехабилитацията на пристанище Лом.- Този проект е на обща стойност 55 млн. евро. Досега са обезпечени около 35 млн. евро. За останалите 20 млн. евро все още се търси финансиране. Той е част от трансевропейски коридор номер седем - т.нар воден път за Европа, и е от особено международно значение. Пристанище Лом ще стане особено актуално, след като се възстанови корабоплаването по Дунав и тръгне стокообменът между Централна и Източна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във