Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

С МИШИ СТЪПКИ ЗАПОЧВА ОБЕЩАНАТА ДАНЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

НОВИЯТ ФИНАНСОВ ЕКИП НА УПРАВЛЕНСКАТА КОАЛИЦИЯ БСП-НДСВ-ДПС ПРАВИ ПЛАХИ ОПИТИ ДА ВЪВЕДЕ НУЛЕВА СТАВКА ВЪРХУ РЕИНВЕСТИРАНАТА ПЕЧАЛБА НА ФИРМИТЕОт 4000 години насам .... Историята помни много владетели с добри намерения, провалили се в стремежа си да ги осъществят чрез данъци.Изглежда, през следващите месеци в управленския конгломерат БСП-НДСВ-ДПС предстоят остри фискални спорове най-вече по отношение на данъците. От пестеливите засега изказвания на финансистите на новата власт става ясно, че предизборните обещания за повсеместно намаляване на налозите няма да се случат през 2006 година. А може би и по-нататък. За в бъдеще остават анжажиментите за сваляне на данък добавена стойност с 2%, за намаляване на личните данъци и осигурителната тежест. Подходящо алиби за отлагане на обещаната и от трите партии данъчна революция са и отрезвяващите оценки на Международния валутен фонд за фискалната устойчивост на държавата и препоръката за по-голяма дисциплина при разпределянето на публичните финанси. Повече от сигурно е, че кредиторите от Вашингтон ще озаптят кабинета в желанието му да прави допълнителни разходи. Така че за някого няма да е изненада, ако лъвският скок към намаляването на данъчното бреме в България се окаже миши парад на малки и козметични корекции в облаганетоШанс да получи зелена улица в обозримото бъдеще има единствено предизборният рефрен на левицата за въвеждането на нулева ставка върху реинвестираната печалба на фирмите. Тази мярка също донякъде е под условие, тъй като концепцията за ставките на корпоративния налог не е докрай изчистена на политическо равнище. В платформата си БСП защитаваше тезата за запазване на ставката на данък печалба на 15% и нулев данък при реинвестирането й. Докато финансистите от екипа на Симеон Сакскобургготски предвиждаха корпоративният налог да падне до 12.5% , без обаче да се въвеждат данъчни преференции. Новият финансов министър Пламен Орешарски засега се въздържа от коментари накъде точно ще наклонят везните в пакета от данъчни законикоито ще се обсъждат от правителството, а по-късно и от парламента преди дебата по бюджет 2006. Тези дни обаче председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Пламен Димитров каза в прав текст, че нулевата данъчна ставка върху реинвестираната печалба е изключително важна, тъй като ще насърчи инвестициите. Той препотвърди и категоричната позиция на БСП, че данък печалба трябва да се запази на 15 процента. Идеята на червените е - който инвестира и създава работни места, да не плаща налог, а който изнася печалба или я превръща в личен разкош - да плати.Нулевата ставка ще повлияе много ползотворно на чуждестранните инвеститори, убеден е и червеният финансист Георги Кадиев. Същевременно това ще помогне и за постигането на икономически ръст от 8% на годишна база, планиран от управленската коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Според разчетите на червените, ресурсите на местните инвеститори вече са на изчерпване, затова растежът на икономиката трябва да се стимулира с повече чуждестранни капитали в страната. Потенциал, разбира се, има - съотношението на нивото на чуждестранните инвестиции към брутния вътрешен продукт (БВП) в България е около 17 процента. Докато в държавите от Европейския съюз този показател надхвърля 25 процента. Точно поради тези причини още преди изборите левицата обяви, че ако дойде на власт, набързо ще повтори в местната данъчна средаестонското икономическо чудоВ Естония фирмите плащат 26% корпоративен данък, но при реинвестиране на печалбата налогът е нулев. Изследванията в балтийската страна показват, че тази комбинация води до ефективно облагане на само 6% от печалбата на фирмите. Всъщност в повечето източноевропейски страни корпоративните данъци са в пъти по-ниски, отколкото в Скандинавия, Германия или във Франция. Една от държавите с по-малка обща данъчна тежест е Словакия, след като въведе единна 19-процентна ставка. В Полша ставката също падна от 27 до 19 % пет месеца преди датата на членството в ЕС. А правителството на Латвия обяви, че има намерение да свали данъка от сегашните 15 на 12.5% най-вероятно през 2006 година.От началото на 2005-а Сърбия намали корпоративния си данък до 10%, за да насърчи инвестициите, предприемачеството и ръста на заетостта. В Черна гора пък отидоха още по-далеч, като приеха 9% данък върху печалбата. Основната ставка в Кипър е 10%, но за печалби над определена сума тя е 15 на сто. По този начин Кипър се нарежда на пето място в Европа по нисък корпоративен данък. Макар все още да се намира в чакалнята на Евросъюза, и България, изглежда, е решила да вземе участие в европейската данъчна конкуренция. Наистина сегашната ставка от 15 на сто върху печалбата у нас е една от ниските на фона на европейските нива, но постъпленията от този данък в бюджета не са главозамайващи - делът им в края на 2004-а е 8.42% от общите и 10.13 % от данъчните приходи. Размерът им е 857.8 млн. лв., или 100.9 на сто спрямо заложеното в бюджета за миналата година. Неособено големи са и постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица - около 12.5% от всички бюджетни приходи. Сериозните пера са ДДС, който съставлява 47-50% от всички приходи, заедно с митата и акцизите - 13 процента. По отношение на данъка убиец е ясно, че редукции на този етап не се предвиждат, независимо че бяха широко прокламирани в предизборните речи на политиците. Акцизите пък ще растат по план и график, предопределен от Европейския съюз.Повечето експерти, както и представители на работодателски организации приветстват управленските идеи за свиване на ставката при реинвестиране на печалбата. От друга страна обаче, се изразяват резерви заради предложените увеличения на бюджетните разходи - на пенсиите до 10% от БВП, индексиране на бюджетните заплати с 15-20% (вкл. осигуровките към тях) и достигане на дела им до почти 7% от БВП, нарастване на разходите за образование, здравеопазване, култура и инфраструктура и пр. Както писа БАНКЕРЪ, финансовият анализ на тези обещания показва, че за да бъдат изпълнени, ще са необходими между 14-17 млрд. лв. повече, т.е. преразпределителната роля на бюджета ще трябва да нарасне до 44 процента. Един от начините за финансиране на допълнителните разходи е държавата да вземе кредити и да има бюджетни дефицити от 7-8% годишно. Но ако се случи това, ще нарушим всичките изисквания на ЕС и най-вероятно нито един чуждестранен инвеститор няма дори да си помисли да стъпи у нас, коментират икономисти. При този сценарий на практика ще се окаже, че първата птичка - въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба - не е донесла така необходимата данъчна пролет за частния сектор в България.През 1997-а корпоративното облагане в страната е над 40%, както и най-високата пределна ставка върху доходите ­е 40 процента. След 1997-ма по време на управлението на две правителства, директните данъци бяха намалени. Сред най-големите успехи на НДСВ е двойното намаление за четири години на данък печалба до 15%, като през 2003-а ставката стана единна - 23.5%, и бе премахнат данъкът за общините. През 2005 г. налогът върху дивидентите беше намален от 15 на 7% и се плаща от по-малко от 10 на сто от дружествата в България. Техни представители твърдят, че в случая е налице двойно данъчно облагане. Сега инвеститорите в акции на компании, които разпределят дивиденти, фактически плащат два пъти - веднъж корпоративен данък от печалбата на компанията, и втори път - 7% данък при източника върху разпределения дивидент. По този начин с данъчната си политика държавата наказва едни от най-предприемчивите сред населението, като не ги мотивира да увеличават икономическата си активност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във