Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

С МАЛКО ПАРИ НЕ СЕ ПРАВИ ПЕРФЕКТНА МЕДИЦИНА

Проф. Йорг-Дитрих Хоппе - президент на Германската медицинска асоциация и експерт по въпросите на здравното осигуряване в няколко комисии на Европейския съюз и Световната здравна организация, пред в. БАНКЕРЪПроф. Хоппе, вече имате впечатления от системата на здравно осигуряване в България. Според вас, достатъчно надеждна ли е тя и може ли да ни осигури стандартите, които изисква Европейският съюз за своите граждани в тази област?- За разлика от гражданите в страните-членки на ЕС, които имат възможност да избират между няколко каси за здравно осигуряване, българите нямат тази свобода. Защото здравното осигуряване е монополизирана само от една национална здравна каса. Това ограничава личното им право да се грижат възможно най-добре за собственото си здраве и за това на своите близки. В Германия здравните каси, в които се осигуряват хората, са триста и шестдесет на брой. В едни от тях участие има държавата, в други - различни професионални организации. Тази на обущарите например е най-старата и е още от времето на кайзер Бисмарк.Проблем в България, който все още не чувствате, но скоро ще се прояви, е ниският процент здравни осигуровки, при това плащани върху малки доходи. Със събраните от тях нищожни пари не може да се прави перфектна медицина, издържана в духа на европейските стандарти за добра медицинска практика. За всеки германец с месечни доходи до 3850 евро здравната вноска е 14.5 на сто от възнаграждението му, като тя се поделя по равно между работодателя и работещия. Ако получава повече от тази сума, той е задължен да се прехвърли в частна здравна каса и да плаща по-висока осигуровка. Независимо че вноски плащат седемдесет и два милиона души в Германия, все още имаме проблеми със здравното осигуряване. За да пестим средства, подготвяме стратегия за намаляване на престоя в клиниките и приоритетното лечение в къщи. Предвиждаме до следващата година да закрием и двадесет болници, в които основно дялово участие имат държавата и общините. Изправени сме и пред друг проблем. В Европа нараства продължителността на живот. Това налага разширяване на дейността и обема на социалните служби, които заедно с екип от лекари, медицински сестри и рехабилитатори се грижат за възрастните хора по домовете. В този смисъл, като имам предвид нищожните средства, които в България се отделят за здравеопазване, трудно ще успеете да отговорите на европейските стандарти в тази сфера до 2007 година. Гарантирана ли е финансовата стабилност на здравноосигурителните каси в страните членки на ЕС?- Повечето от тях са акционерни дружества. За разлика от монополиста здравна каса в България, те могат да формират печалби от дейността си. Това гарантира финансовата им стабилност. На пръв поглед германската система изглежда много сложна, но на практика тя улеснява както гражданите, така и лекарите. Големият брой на здравните каси е обусловен от специфичното историческо развитие на нашата страна. Те са изградени на професионален признак. Свои каси имат занаятчиите, фермерите и моряците. При всички тях финансовата им стабилност е гарантирана от законите в страната и постоянните приходи от осигуровки.Как е решен въпросът със здравните вноски на хората, които не работят на трудов договор?- Удръжките на хората със свободни професии се изчисляват въз основа на фиксирани месечни прагове за доход. Искам да кажа също, че в страните членки на обединена Европа има практиката главата на семейството да внася осигуровки не само за себе си, но и за децата и съпругата си, ако тя не работи. В Германия 28% от жените са здравноосигурени от своите съпрузи, а 22 на сто от пенсионерите имат допълнителна осигуровка от свои близки. По този начин държавният бюджет не се обременява с изразходване на прекомерно много средства за лица, които не полагат труд. Но въпреки изградената перфектна система през последните десет години сумите, които са на разположение за здравеопазване, стават все по-малки, тъй като пада брутният вътрешен продукт на страната и кризата вече се усеща. Затова специалистите обмислят как да се промени системата на здравно осигуряване без трусове за населението. В какво се изразява кризата в здравеопазването за германеца?- Намаляват услугите, предлагани от масовите здравноосигурителни каси. Намалява потреблението на профилактичните и рехабилитационните дейности. Докато преди петнадесетина години един германски пенсионер можеше всяка година, понякога дори по два пъти, да ползва рехабилитационни и профилактични процедури в санаториум, сега има тази възможност само веднъж на година и половина. Преди очилата бяха безплатни и можеха да се подменят на всеки дванадесет месеца. Сега, ако няма промяна в зрението, периодичността е по-голяма, според възможностите на различните каси. Посетихте няколко български болници... - Неприятно впечатление прави фактът, че българите плащат здравни осигуровки задължително, но нямат право да изберат болницата, в която да се лекуват. Не могат да отидат и при специалист по свое желание, без да платят. В Европейския съюз е достатъчно човек да е здравно осигурен, за да се лекува в избрано от него лечебно заведение и специалист, без да се изисква за това талон от личния лекар. Достатъчно е само да покаже осигурителната си карта. Но от 2004 г. в Германия ще бъдат направени някои ограничения. Ще въведем изискването безплатен преглед или лечение при специалист по избор да става само с направление от джипито, както е в България и Дания. Някои германци се научиха да хитруват и ходят при трима доктори от една и съща специалност, за да се уверят в диагноза. Правят го, защото знаят, че това не им струва нищо и целият разход е за сметка на здравната каса. Достатъчен ли е броят на лекарите в Германия?- От 2001 г. досега лекарите в Германия са малко над триста хиляди. Броят им се е запазил поради това, че някои се пенсионират и оттеглят от активна работа. От тях 48% работят в болниците, други 42% са в доболничната помощ, а на частна практика са 2 на сто. Останалите са заети в сферата на мениджмънта и фармацевтичните концерни. През последните три години у нас се оформи тенденцията все повече завършващи медици да специализират допълнително право и икономика и да се захващат направо с управленска дейност. Едно проучване показва, че 50 на сто от студентите по медицина не желаят да се занимават с директното обслужване на пациентите, а искат да се развиват в областта на мениджмънта. Намалелият интерес се обяснява с повишените изисквания за качеството на работата в лечебните заведения и повишаващия се брой на хроничноболните, нуждаещи се от постоянни грижи и наблюдения. Нима намеквате, че скоро ще имате нужда от внос на медици?- Ако политиците не гласуват някакви преференции, след няколко години може наистина да ни се наложи да внасяме лекари. Затова лекарските камари към Асоциацията на медиците вече започнаха акция за пресичане на тази тенденция. Крайно нелоялно е от страна на младите лекари да се отдръпват от пряка заетост в професията, след като държавата е инвестирала в тяхното образование. Досега тя плащаше 50 на сто от сумите за следдипломните им квалификации и специализации. Предвижда се този процент да бъде намален, а похарчените пари за обучение впоследствие да се приспадат от данъците.Има ли раздвижване в лекарските среди след обединението на Европа?- Преселения няма. Веднъж завоювали позиция на едно място, лекарите остават на него, докато ги поканят в друго здравно заведение при по-изгодни за тях условия. Това важи за всички страни членки на ЕС. Добро ли е професионалното ниво на българските лекари?- Според мен, те не отстъпват на тези от Западна Европа. Дори имат едно голямо предимство, че са се научили да работят добре в по-скромни условия. Затова смятам, че ако през 2007 г. ви приемат в Европейския съюз, българските медици ще могат да работят успешно и в други страни. Необходимо е обаче да знаят добре и езика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във