Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

С БАКАЛСКИ СМЕТКИ СЕ КРИЕ ИСТИНАТА ОТ ХОРАТА

ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА СЕ ВЪРТЯТ НА ЧЕРНО В БОЛНИЦИТЕДоц. д-р Пламен Кенаров - депутат от ПГ на НДСВ, член на здравната комисия в парламента, бивш директор на университетската болница Царица Йоанна, пред в.БАНКЕРЪДоц. Кенаров, по време на предизборната кампания НДСВ обещаваше на избирателите повече и по-достъпна здравна помощ. Година и половина по-късно сме свидетели на обратното... - НДСВ обеща не само това, но и да увеличи средствата за здравеопазване. Предвиждаше се до 2005 г. те да достигнат 6% от брутния вътрешен продукт. От бюджетната прогноза за периода 2003-2005 г. става ясно, че вместо обещаното увеличение е предвидено постепенно намаляване на този процент, като до 2005 г. той ще падне до 3.3 на сто от БВП. Тази промяна противоречи остро на заявеното пред избирателите. Нежеланието да се дадат адекватни пари за здравеопазването показва, че то не е национален приоритет в политиката на НДСВ - нещо, което може да разклати националната сигурност, защото тя се прави от здрави, а не от болни хора. Страните членки на Европейския съюз отделят за здравната сфера между 6 и 12 на сто от вътрешния си продукт. Ние все още не сме сигурни, че ще имаме 4.2%, защото финансовият министър Милен Велчев никак не е склонен да отпусне тези пари. Министър Велчев започна да говори колко милиона в повече ще даде за здравеопазването през 2003-а в сравнение с тази година, като избегна да спомене колко процента от БВП ще представляват те. А тези проценти са единственият реален показател. Всичко останало по същество са бакалски сметки, целящи да скрият истината от българския народ. Ако за 2003-а здравните пари не бъдат съобразени като национален приоритет, в следващите десет-петнадесет години ще имаме по-голяма депопулация на населението, а националната сигурност на страната - застрашена. За тази оформяща се тенденция говори и фактът, че броят на новородените у нас годишно е с шестдесет хиляди по-малко от умиращите.Позицията ви едва ли се харесва на вашите съпартийци. Не ви ли притеснява това?- Не ме притеснява. Ако ми потърсят сметка, ще подкрепя защитата си с конкретни факти - какво правят развитите европейски страни в изпълнение на единните стандарти за здравеопазване, приети от ЕС, и какво се прави в България. По-точно какво не се прави, макар че въношнополитическият ни приоритет е евроинтеграцията. Честните хора ще ме разберат. Останалите, които не желаят истината да излезе наяве, ще ме обвинят в несъгласие с провежданата политика, активно мероприятие или обикновено бунтарство. Всъщност въпросът е доколко ще ни приемат в Евросъюза със здравеопазване като сегашното?- Неадекватните средства и блокирането на здравната реформа залагат възможност за връщането в България на т.нар. стари социални болести, като например туберкулозата и детския паралич. Нито една страна от ЕС не би допуснала чуждестранни работници и туристи да инфектират нейните граждани със зарази, от които се е освободила преди десетилетия. А както е известно, те все още съществуват у нас. Проблем за една развита европейска държава са и хроничните заболявания, от каквито страда всеки трети българин. Постоянният недостиг на пари води до драстичното им увеличение. От петстотин хипертоници с право на безплатни лекарства през 2001 г. броят им сега нарасна на близо два милиона. Възможно е личните лекари да надписват безплатни хапчета, както твърдят от здравната каса но те са малцина. Истинската причина е влошеното качество на живот и нередовната профилактика на заболяванията. Бюджетът и по линия на здравното министерство, и по линия на здравната каса, е недостатъчен за провеждане на превенции за здраве. Резултатът е влошаващото се здраве на нацията като цяло и увеличаващият се дял на нетрудоспособното население. На държавата ще й излезе много по-евтино да вложи в профилактиката и впоследствие да си върне парите от данъчните постъпления на работещите, отколкото да плаща за болнични. Ако болничните в страната намалеят само с един ден в месеца, хазната ще спечели 25 млн. лева. Пречка за членството ни в ЕС може да се окажат и здравноосигурителните вноски, които в България са най-ниски от страните в Европа.Искате да кажете, че те трябва да бъдат увеличени?- Днес здравната вноска е само 6% от доходите. Дори да бъде вдигната, тя няма да ни доближи осезателно към европейските стандарти на здравеопазване, защото вноски плащат едва седемстотин хиляди души. Засега тя не бива да се пипа, а да се създадат механизми за събирането й. Но след влизането ни в Евросъюза тя трябва да бъде увеличена на 12 процента.Много по-драматично обаче стои въпросът за нерегламентираните плащания в болниците. В момента на черно под масата се въртят годишно около 500-600 млн. лева. Тази сума се равнява на близо една трета от бюджета за здравеопазване, който е 1.460 млрд. лева. В същото време здравната реформа, кажи-речи, е спряла...- За разлика от повечето колеги депутати признавам, че ако продължи тенденцията за намаляване на бюджета за здравеопазване дори това, което сме постигнали в процеса на реформата, не само ще спре, но и ще се срине. Сега мнозинството и правителството възлагат надежди на преструктурирането на болниците за излизане от тази ситуация. Само че ако не бъдат заделени допълнителни средства, то е обречено на неуспех. Преструктурирането не се изразява само в затварянето на едно отделение и прехвърляне на неговия медицински персонал в друго. При закриването на едно лечебно заведение потокът от пациенти ще бъде пренасочен към останалите, които своевременно трябва да бъдат преустроени така, че да отговарят на повишеното търсене на медицинска помощ. Освен това, при нарушаването на съществуващите връзки и до създаването на нова стабилност в системата, самото лечение ще поскъпне заради отдалечеността на населените от новите болници. Ще се появи и необходимостта от създаването на хосписи към общините, които да поемат грижите за някои болни със сравнително по-леки заболявания, но чието лечение трябва да протича под медицинско наблюдение. Нужно ще е и разкриване на центрове за палеативни грижи, в които да бъдат приютявани неизлечимо болните. Тези нови за нашето здравеопазване звена са залегнали като изискване в здравните стандарти на Европейския съюз. На този етап ние не можем да ги изпълняваме. И ако преструктурирането на болниците започне без пари, реформата в здравеопазването ще преживее поредния провал. Ето защо, преди да натиснат копчето за гласуване на средствата за здравеопазване, депутатите са длъжни да си дадат сметка какво искат - система, която да работи и същевременно да се реформира, или система, която да вегетира и постепенно да се срине?

Facebook logo
Бъдете с нас и във