Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Ръстът на златните котировки подкрепя подземните "златни" синдикати

Възходът на златото, провокиран от търговската война между САЩ и Китай, активизира  огромна вълна от нелегални миньори, които прииждат на тълпи в защитените златоносни  природни зони, простиращи се от Латиноамериканска Амазония до Южна Африка.

Скъпоценният метал е поскъпнал с 18% през последните три месеца  - до най-високата си стойност за последните шест години. В ранната следобедна търговия на 13 август суровината  - при  незабавна доставка, се котираше за 1521 щ. долара за тройунция, а контрактите с доставка през декември - за 1532.50 долара за тройунция. Макар че това е добра новина за златодобивните компании, тя предизвика взрив от незаконни проучвания, подпомагащи подема на трафика на наркотици и организираната престъпност в някои от най-големите райони за добив на злато в света.

В земите на индианското племе "Яномами" по протежение на границата между Бразилия и Венецуела броят на нелегалните златотърсачи е скочил десетократно от декември 2018-а  насам - до 20 хил. души, по данни на Instittuto Socioambiental, който наблюдава местните групи. Миньорите са окуражени от реториката на бразилския президент Жаир Болсонаро за богатите залежи от минерали в областта и са улеснени от властите, които са отслабили охраната.

Поетият риск обаче не би си струвал без ценовия скок на скъпоценния метал. Защото, както обяснява Ливия Вагнер от Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, "не нараства само златодобива, но и търсенето на сексуални труженички - жени и момичета, безконтролната употреба на живак, унищожението на туземното население и проникването на добре организирани престъпни картели".

По правило, определят златотърсачите   като нелегални когато нямат законни разрешителни за дейността си, работят в защитена природна среда, не плащат данъци или използват работна ръка без трудови договори. Една трета от изнесеното от Латинска Америка злато през 2013-а е било незаконно добито, става ясно от проучване на Вагнер. То е било оценено на 6.9 млрд. щ. долара според тогавашните цени и е нанесло огромни щети на местните общности, най-вече на околната среда. 

 

Огромен замърсител е живакът, който се смесва със златото, за да могат впоследствие да се отделят по-лесно естествените нечистотии, изгребани със скъпоценния метал при ръчните операции за добива му. Двата елемента образуват амалгама, която се нагрява. И когато живакът се разтопи, остава до голяма степен пречистеното злато. В процеса на нагряване обаче се отделят вредни изпарения във въздуха, а остатъчният живак много често прониква в почвата и във водоизточниците на региона. Дребните златодобивни операции вкарват над 30 тона живак в реките и в езерата от района на Амазонка всяка година, според проучване на института "Карнеги" за живачната наличност в областта. Тя може да предизвика ракови заболявания, неврологични увреждания, потенциални шокове и смърт.

"Животните и рибата измират, реката е замърсена с живак, който уврежда и здравето на хората от племето "Яномами" и предизвиква стомашни болки и разстройство", твърди вице-президентът на асоциация "Хутукара", която представлява групите от туземно население. Според него има огромен ръст и на малария в региона.

Безконтролната употреба на живак от златотърсачите около Пуерто Малдонадо в Перу - шестият по големина производител на злато в света, е поразил вегетацията на тучната амазонска растителност. През годините златотърсачите са опустошили район от Перуанска Амазонка, който е почти пет пъти по-голям от размера на Манхатън. Правителството на Перу пък има скромен успех в ограничаването на незаконния златодобив, въпреки намесата на военните. Над 90% от златото, добито в региона, е от нелегална дейност. А държавата е успяла да узакони едва 5 хил. миньори от работещите в страната общо 300 хиляди., пресмята регистрираната в Лима консултантска фирма "Макрокансълт".

Съществуват около 2300 нелегални места за златодобив в и около изключително важните за световната екосистема дъждовни гори в Амазонка, като повечето от тях се намират във Венецуела, по данни на Amazonia Saqueada - асоциация от неправителствени групи.

 

 

Проблемите с нелегалните златотърсачи обаче не се ограничават само до Латинска Америка. Например, в Южна Африка те работят по собствени закони. Криминалните синдикати се наричат "zama zamas", което означава "възползвай се от шанса" на езика на зулусите. Те са въоръжени и често се промъкват в подземни шахти, където копаят незаконно дни и дори месеци, свидетелства говорител на фирмата от бранша Sibanye Gold. Асоциацията от сектора - Minerals Council South Africa - пък оценява на 14 хил. лицата, участващи в престъпните синдикати, а търговията с незаконно добитите скъпоценни метали - на около 7 млрд. ранда (грубо 470 млн. щ. долара) годишно. Да не говорим за пораженията върху околната среда и върху местните общности, доколкото те са източници на насилие в околностите на мините.

Но пък докато се намират купувачи на злато от Маями до Москва, "незаконният златодобив ще продължи да процъфтява", посочва с огорчение Фред Инти - бизнесмен и вице-президент на търговската камара на Пуерто Малдонадо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във