Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РУСНАЦИТЕ С АПЕТИТИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕРП-ТА

След публикуването в Държавен вестник (28 октомври) на обявата за приватизацията на седемте електроразпределителни предприятия започнаха да се очертават и първите кандидати. Със сигурност сред тях ще са италианският енергиен гигант ЕНЕЛ (чрез дъщерната си фирма Enel Produzione) и чешката компания CEZ. В московските медии се появиха информации, че заявка за ЕРП-тата ще даде и руската Обединени енергийни системи (ОЕС). Препятствия за участието на нашата компания в българските конкурси няма, заявява шефът на департамента Връзки с обществеността на ОЕС Андрей Егоров пред в. Ведомости. Изявлението е в отговор на предположенията, тиражирани в българската преса през последните дни, че Обединени енергийни системи не отговаря на едно от предквалификационните условията на конкурсите - това за дял от 5% от либерализиран пазар на електроенергия. Но пък руската мегакомпания, изглежда, ще наддава чрез търговската си фирма РАО Нордик Оу, която изнася електроенергия в скандинавските страни. Другият вариант ОЕС да получи дял от българската електромрежа е чрез някоя от смесените компании, осъществяващи експорт на руска електроенергия за Латвия, Литва и други централноевропейски държави. За електроразпределенията ни едва ли е от значение коя от формите на участие ще изберат в Обединени енергийни системи. По-важна в случая е възможността ОЕС да се включи в ЕРП-конкурсите чрез две (а и повече) дъщерни фирми и да стане директен (или опосредствен) собственик на поне два електроразпределителни региона. Последното остро противоречи на приватизационната стратегия, а именно един кандидат да придобие само един енергорегион. Това обаче лесно може да се заобиколи чрез участието на дъщерни поделения от трета, четвърта или още по-висока степен, при която собствеността вече е съвсем размита. Конфиденциално и чрез трети лица представители на руски капитали проучват възможността да бъдат закупени или наети под аренда и български електропроизводствени мощности - редица малки ВЕЦ-ове на север от Балкана, както и въглищните ТЕЦ-ове във Варна и Русе. И докато проблеми с придобиването на водноелектрически централи едва ли ще се появят, варненската електроцентрала е залъкът, който със сигурност ще заседне на всякакви подобни мераци. ТЕЦ Варна е базова централа, от която зависи енергийният баланс на държавата и отдаването й в чужди ръце, пък било то и под аренда, не може да стане зад кулисите. Подобна е ситуацията и с ТЕЦ Русе. Амбиции да затворят цикъла производство-дистрибуция ще имат не само Обединени енергийни системи, но и останалите компании, кандидатстващи в конкурсите за електроразпределителните ни дружества, убедени са наши експерти. Преди години такива намерения демонстрира и немският енергиен гигант RWE, но по неофициални сведения от последните дни той най-вероятно няма да участва в предстоящата надпревара, тъй като България не влизала в сферата на интересите му. Що се отнася до останалите спрягани кандидати - немската E.ON, френската EdF и гръцката PPC, включването им в състезанието засега е под въпрос. Не е изключено те да пробват шанса си чрез по-малки мултинационални частни фирми. Крайният срок за подаване на предварителните заявки е 30 декември. А инак след 5 декември играчите ще могат да се запознаят с конкурсната документация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във