Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РУСКИЯТ ДЪЛГ СКАРА УПРАВЛЯВАЩИ И ОПОЗИЦИЯ

ИСТИНАТА, КАКТО ВИНАГИ, Е ПО СРЕДАТАПоредното огнище на напрежение между управляващи и опозиция се разгоря след приключването на преговорите по уреждането на руския дълг към България. След едноседмични прения по време на седмата сесия на българо-руската междуправителствена комисия, която се проведе от 18 до 23 февруари в София, руснаците приеха, че ни дължат 132 млн. щ. долара. Тази сума обаче бе намалена до 98.5 млн. щ. долара, за сметка на неуредени руски финансови претенции към България. В крайна сметка бе договорено дългът от 98.5 млн. щ. долара реално да бъде погасен в рамките на три години, през които българската държава ще получи 88.5 млн. щ. долара - в пари, под формата на свежо ядрено гориво и резервни части за бойната авиация. Постигнахме споразумение за уреждане на руския дълг и решихме проблем със седемгодишна давност. Надявам се, че договорът за погасяване на дълга ще бъде подписан при първото посещение на президента Георги Първанов в Москва. Руснаците ще погасят 67% от номиналната стойност на дълга, която се равнява на 132.5 млн. щ. долара. Имайте предвид, че при подобни преговори Чехия е успяла да получи 20% от руския дълг, а Унгария и Полша не повече от 31 процента, каза Катев на специална пресконференция, която даде на 25 февруари. Заместник финансовият министър поясни още, че през 1995 г. правителството на Жан Виденов се е разбрало с руснаците, че те дължат на България някакви си 100 млн. щ. долара, които да погасят с доставка на машини и оборудване на стойност 52 млн. щ. долара за Кремиковци и на резервни части за армията в размер на 42 млн. щ. долара.Ако приложим добре известните схеми за сконтиране, сегашната стойност на тези 100 млн. щ. долара е 15 млн. щ. долара. А ние се договорихме с руснаците да получим много повече, коментира КатевТой обяви, че до края на юни руснаците ще платят на българската държава 15 млн. щ. долара, с които закриват дълг за 25 млн. щ. долара. Освен това те ще доставят на АЕЦ Козлодуй свежо ядрено гориво за 35 млн. щ. долара. През 2003 г. атомната електроцентрала ще получи още една пратка ядрено гориво на стойност 14.5 млн. щ. долара. За българската военна авиация от средата на 2002 до края на 2003 г. ще бъдат осигурени резервни части на стойност 24 млн. щ. долара, които ще бъдат съобразени със стандартите на НАТО.По-добре птичка в ръката, отколкото сокол в небето, е казал народът. И ако приемем безкритично обясненията на заместник финансовия министър, тази мъдрост напълно приляга на постигнатото с руснаците споразумение. Само че веднага след като бе сключено, параметрите му попаднаха под обстрела на критиците. Логично бе най-бързо да реагира бившият заместник финансов министър Пламен Орешарски, който четири години водеше всички преговори по външния дълг.Оценката ми за постигнатото споразумение е негативна. Това е руската позиция, облечена в договор. Общият размер на претенциите ни към Русия, които предявявахме през всичките седем години на преговори, надхвърля 350 млн. щ. долара. Сегашното правителство е постигнало доста слабичък резултат, като е склонило руснаците да ни платят само 88.5 млн. щ. долара. На последните разговори, които проведохме с тях през февруари 2001 г., те ни предложиха нещо подобно на сегашното споразумение - да пакетираме всичките претенции и да ги вкараме в рамките на 90 млн. щ долара, заяви Орешарски.Бившият заместник финансов министър заяви, че наследникът му Катев неправилно интрепретира договорените през 1995 г. 100 млн. щ. долара руски дълг, като казва, че сега стойността му е 15 млн. щ. долара. Според него, Катев правел сконтирането при годишна лихва от 10%, а би било коректно това да става при лихвата, която БНБ дава на правителството за депозитите му във фискалния резерв - между 2.5 и 3% годишно. С други думи, за Орешарски споразумението по руския дълг може да се охарактеризира с мъдростта за бързата кучка, която всеки знае какви ги ражда.За седем години не се намери кой да подпише споразумение с руснаците при подобни условия. Навремето аз също препоръчах те да не бъдат приемани. Не бих ги приел и в момента, заяви Орешарски. Красимир Катев обаче отхвърля аргументите на своя предшественик и твърди, че е успял да разреши един много сложен дългов проблем, който дълго време е тровил българо-руските икономически взаимоотношения.По уреждането на този дълг имаше много спорни точки, които са възникнали заради договореностите, постигнати през 1995 година. Руснаците например претендираха, че трябва да им платим построените от Уралмаш машини и съоръжения за Кремиковци, чиято стойност била 52 млн. щ. долара. Те твърдяха, че за изработването им руското Министерство на финансите е субсидирало уралския завод с 25 млн. щ. долара. Заради тази и други финансови претенции се наложи да намалим руския дълг до 98.5 млн. щ. долара, срещу които ще получим плащания за 88.5 млн. щ. долара, оплака се Катев.В същото време той заяви, че споразумението за дълга не е обвързано с решаването на спорния въпрос за дипломатическите имоти на Русия у нас и за собствеността върху някои фабрики на Булгартабак. Катев бе категоричен, че постигнатите договорености по руския дълг изчистват само претенциите по всички двустранни споразумения между България и бившия Съветски съюз. Той поясни, че по ямбургската спогодба Русия ни дължи 2.9 млн. щ. долара, а по спогодбата от 1969 г. - Нефт и газ срещу строителни работи - 28 млн. преводни рубли.По споразумението за дърводобив в Коми се оказа, че ние имаме да даваме на руснаците заради нанесени екологични щети, а не те на нас. Що се отнася до претенциите ни към Русия по изграждането на рудодобивния комбинат Кривой Рог, ние се отказахме от тях, но си запазваме правото да ги предявим към трети страни, призна заместник финансовият министър.Пламен Орешарски обаче твърди, че сумите по отделните двустранни спогодби са съвсем различни. По Ямбург руснаците ни дължат 55 млн. щ. долара за строителни работи, извършени до 1991 година. Те обаче настояват да си търсим по-голямата част от тези пари от Украйна. Това бе позицията на техния заместник финансов министър Колотухин и явно Катев се е съгласил с нея. Но, според мен, Русия е правоприемник на всички задължения на бившия Съветски Съюз, така че няма защо да ни праща при Украйна. Да не би Колотухин да казва на кредиторите от Парижкия клуб да си търсят парите от Украйна, коментира за в. БАНКЕРЪ Пламен Орешарски.Според бившия заместник финансов министър, по споразумението за дърводобив в Коми руснаците претендират за екологични щети за повече от 80 млн. щ. долара, но и българската страна би трябвало да иска 140 млн. щ. долара за дърводобивните си машини и друго оборудване, което е останало в северната автономна република. Орешарски смята, че е неприемливо сегашното правителство да се отказва от своите финансови претенции за Коми. Същата е ситуацията и за вземанията на страната ни по проекта за рудодобивния комбинат Кривой Рог в бившата съветска република Украйна.Там дяловото участие на България е за 24 млн. щ. долара и е редно правителството да си ги иска точно от Русия, независимо че комбинатът е на територията на Украйна, убеден е Орешарски.На пресконференцията, дадена от Красимир Катев на 25 февруари, заместник-министърът съобщи, че вземанията на България по проекта Кривой рог са 17 милиона условни разчетни единици (б. ред. - така в Русия изписват доларовата равностойност), и нашето правителство няма да си ги търси от руската държава, но си запазва правото да предяви претенции към трети страни (б. ред. - разбирай Украйна).Тези условни разчетни единици са измислица на руснаците. Що се отнася до формулировката на Катев, че ще си търсим парите от трети страни, вероятно той има предвид, че ще предявим тези претенции към Украйна. Но, според мен, по-правилно беше да си искаме този дълг от Русия, защото тя е приемник на всички бивши задължения на Съветския съюз, а парите за Кривой рог сме ги превели през 1988 година, опонира задочно Орешарски.Някои финансисти, запознати с преговорите за изчистването на руските и украинските задължения към България, смятат, че правителството ще изчака Украйна да погаси дълговете си към България с доставки на природен газ (възникнали след 1991 година). И след това ще постави на масата проблема с Кривой рог. Уреждането му е доста заплетено, тъй като не става въпрос само за вземания на българското Министерство на финансите. То също може да се окаже длъжник по проекта за изграждането на рудодобивния и обогатителен комбинат, но към българска банка.През 1988 г. несъществуващата вече в правния мир Стопанска банка плаща (по нареждане на тогавашното комунистическо правителство българското дялово участие в изграждането на комбината. По-късно - през 1994 г., тя предявява своите претенции към нашето финансово ведомство и настоява похарчената от нея сума да бъде преоформена в облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити (прословутия ЗУНК). Но тъй като общият размер на претенциите на всички държавни банки към бюджета надвишават фиксираните в закона 1808 млн. щ. долара, Министерството на финансите намалява с по 4% заявените от тях суми за преоформяне. От списъка отпада и вземането на Стопанска банка по проекта Кривой рог (б. ред. - да се пита човек защо опростиха на куцо и кьораво задълженията, а прецакаха точно Стопанска банка, отпуснала парите с постановление на Министерски съвет. Но това е друга, огромна тема, по която потърпевшите можеха да спечелят добри пари, ако имаха свестни адвокати). Мениджърите на банката, съвсем резонно, продължават да водят това вземане в балансите й като дълг на Министерството на финансите. През юни 1997 г. банката бе обявена в несъстоятелност, а три години по-късно активите й бяха купени от сегашната СИБАНК. Тя наследи и вземането от Министерството на финансите, чийто размер заедно с натрупаните лихви вече е над 52 млн. лева. Сега СИБАНК води съдебни дела срещу финансовото ведомство и се надява, че съдът ще го задължи да й плати 52 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във