Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РУСКИ КАЗАЧОК РАЗТРЕСЕ БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

Поредното доказателство, че най-апетитните парчета от българската приватизационна баница останаха в енергетиката, е приватизацията на централите във Варна, Русе и Бобов дол. Макар и с доста кусури - амортизирани, нуждаещи се от спешна рехабилитация и от въвеждане на сероочистващи технологии, в сряда (27 април) трите централи бяха оценени на общо 580.7 млн. евро. Сумата надвишава доста предварителните очаквания на енергийното министерство и на Агенцията за приватизация. Фантазията на техните чиновници не посмя да отиде по-далеч от 320-380 млн. евро. Постигнатата цена се доближава плътно до 693-те млн. евро, платени от Е-ОН, CEZ и EVN за седемте електроразпределителни дружества в страната. Отварянето на офертите бе насрочено за 14 часа. Очакваше се влизането в сградата на АП да бъде затруднено заради протестната демонстрация на миньорските синдикати срещу приватизацията на ТЕЦ Бобов дол. Но половин час по-рано на улицата пред ведомството нямаше и един стачкуващ миньор, установи с изненада репортер на в.БАНКЕРЪ. Причината, както стана ясно малко по-късно, е била, че е постигнато разбирателство между ръководствата на АП и миньорските синдикати митингът да бъде прекратен, а представители на КНСБ и Подкрепа са поканени за отварянето на офертите. В 14 часа в залата дойдоха ръководството на АП и кандидатите, подали окончателни предложения. С известно закъснение пристигна енергийният министър Мирослав Севлиевски, придружен от заместника си Ангел Минев. При отварянето на офертите представителите на медиите забелязаха регионалния мениджър на Енел Енрико Виале (в енергийния бранш упорито се твърдеше, че той бил отстранен от длъжността си след провала на Енел в конкурсите за ЕРП) и шефът на Сливания и придобивания в CEZ Бохдан Маланюк. Само четири от предварително заявилите желание да се състезават осем компании подадоха окончателни оферти - гръцката РРС, руската Обединени енергийни системи (РАО ОЕС) и, разбира се, италианската Енел и чешката CEZ. Както в.БАНКЕРЪ предвиди в миналия си брой от 17 май 2005 г., предложения не депозираха френската Далкия и японската Мицуи. Далеч по-интересно обаче е отсъствието на Е-ОН и EVN, които са собственици на енергоразпределителните предприятия съответно в Североизточна и Южна България. Двете компании явно има къде да инвестират, бе лаконичният коментар по този въпрос на Мирослав Севлиевски. Бомбата хвърли руската мегакомпания Обединени енергийни системи. След като бе отхвърлена от конкурса за ЕРП през есента, сега бе пределно амбицирана да придобие активи на българска територия. Компанията подаде обвързващи оферти за ТЕЦ Варна и Топлофикация-Русе, с което остави далеч зад себе си останалите конкуренти. Руснаците предложиха 389.7 млн. евро за 572 413 акции на крайморската централа, или цена от 680.85 евро за акция. Следваше я офертата на CEZ - 335.5 евро за акция, или общо 192.4 млн. евро за цялата централа. Енел е предложила 263.1 евро за бройка, или 150.9 млн. евро за пакета, а гръцката РРС - 229.9 евро за ценна книга, или крайна цена от 131.6 млн. евро.Изненадващо силна бе офертата на руската Обединени енергийни системи и за Топлофикация -Русе. За 4.8 млн. акции на дружеството руснаците са готови да заделят с близо 120 млн. евро. Срещу тази сума CEZ се престраши с едва 24.3 млн. евро, а Енел бе повече от скромна - едва 1.01 млн. евро. Оферти за ТЕЦ Бобов дол подадоха само две компании - гръцката РРС и италианската Енел. Тук гърците предложиха по-добри параметри - 282 евро за всяка от 251 400 акции на централата, или общо 70.9 млн. евро. Италианците пък предложиха смешните 0.40 евро на акция, или общо 100 560 евро.Цените за централите във Варна и Русе надвишават нашите очаквания, а тази за ТЕЦ Бобов дол е справедлива. Прави впечатление, че Енел са били изключително консервативни при оценяването на акциите на последните две дружества, заяви министър Севлиевски. Реално Обединени енергийни системи може да стане собственик и на двете централи, тъй като по условия няма ограничение за покупката само на едно от дружествата. Предстои в рамките на следващата седмица конкурсната комисия да класира кандидатите. Единственият критерии, по който ще стане това е предложената цена. След това към определените купувачи ще бъде отправена покана за преговори. Изпълнителният директор на АП Атанас Бангачев не пожела да каже колко точно ще продължат те, но припомни, че разговорите с кандидатите за енергоразпределенията са продължили 50 дни. Според правилата на конкурса новите собственици ще трябва да увеличат капитала на дружествата с 16% при прехвърлянето на първите 51% от продаваните акции (реално обаче при подписването на договора купувачът ще плати едва 31% от оферираната цена, тъй като 20% ще бъдат затворени в доверителни сметки - за обезпечение на купувача срещу евентуални бъдещи искове или за покриване на необявени задължения на централите и за цените на задължително изкупуваната електроенергия през следващите пет години). Цената на бройка от новоемитираните акции ще е същата като тази, предложена в окончателната оферта. Това ще привлече пари в дружествата, които могат да се използват веднага като инвестиции. Кандидатите ще могат да платят до 10% от цената с компенсаторни инструменти, придобити на фондовата борса. Останалите 33% могат да се плащат разсрочено през следващите три години, като лихвата ще е 4.8% за шестмесечие, обясни шефът на дирекция Проекти и и структурна реформа в енергийното ведомство Иванка Диловска. Чуждестранните компании ще могат да продадат до 16% от дела си на три международни финансови институции, което ще бъде фиксирано и в приватизационния договор. Това са Европейската банка за възстановяване и развитие, Черноморската банка и Международната финансова корпорация, част от Световната банка. Оттук нататък ще започнат трудностите за новите собственици на централите. Те ще трябва да направят необходимите инвестиции, за да приведат централите към еконормите на Евросъюза. В противен случай след 2007 г. ТЕЦ-овете ще трябва да ограничат дейността си до 2000 часа на година поради сериозните количества серни и азотни окиси, като отделят в атмосферата. А едва ли някой би излял толкова много пари за централите, без да си е направил предварително сметката. купувачите РАОРуската Обединени енергийни системи държи 72.4% от инсталираните мощности в страната и 70 на сто от производството на електроенергия в Русия. За 2003 г. чистата й печалба е 24 млрд. рубли. Продава електро- и топлоенергия за 1.5 млрд. рубли. Инсталираната мощност на централите, които са собственост на РАО, е 216.4 хил. мегавата. Тя е създадена на 15 август 1992 г. с президентски указ.РРСГръцката компания Пъблик пауър корпорейшън (PPC) произвежда почти 100% от електроенергията в южната ни съседка. Тя управлява около 100 централи с инсталирана мощност 12 хил. мегавата. Притежава и мини за лигнитни въглища с капацитет 68 млн. тона годишно. Компанията е държавна, с 51% участие на гръцкото правителство. CEZЧешката електрическа компания CEZ е основана през 1992 г. след разделянето на бившата монополна компания Czech Power Works. Тя произвежда две трети от електричеството в Чехия. В състава и влизат 10 електроцентрали на изкопаеми горива, тринайсет ВЕЦ, една АЕЦ, три вятърни централи и една соларна. В България тя е собственик на Електроразпределение София, Електроразпределение София-област и Електрорапределение Плевен. ЕнелИталианската компания Енел (Enel) доставя ток за 29 млн. италиански потребители и притежава 42 000 мегавата инсталирани производствени мощности. Енел е холдингова компания, която има дейност и в други сектори - газ, водоснабдяване, телекомуникации, строителство и т.н. Италианското правителство продаде чрез борсата 32% от Enel през 1999 г., а през 2003 г. се раздели с още 7%, които бяха придобити от Морган Стенли (Morgan Stanley). В страната ни тя участва в рехабилитацията на ТЕЦ Марица Изток 3.

Facebook logo
Бъдете с нас и във