Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Русенската корабостроителница ще се продава като... нива

някога
S 250 0842994d d3b9 40a1 adea fb6f85c29a9f

След скандалите около "Дунарит" в последните няколко седмици някак между другото една нетолкова различна мрачна прогноза на в. "БАНКЕРЪ" (от ранната пролет на тази година) - че предстои окончателната ликвидация на "Русенска корабостроителница", вече се сбъдна. Още в бр. от 24 март под заглавие "Убиват корабостроенето в Русе" ние предупредихме какво точно ще се случи в следващите няколко месеца и за съжаление не сбъркахме.   

Петнадесет огромни имота, сред които сгради, производствените цехове, компресорна станция, бобинажно отделение, магазини, складове и лаборатории на брега на Дунава, които представляват базата на предприятието, вече са извадени на тезгяха за публична продажба. На 5 октомври частният съдия-изпълнител Иван Хаджииванов ще търси мераклия  да купи предприятието.

То е оценено на 32 277 554 лева

Това е минималната тръжна цена, от която могат да продължат да наддават желаещите да купят активите на корабостроителницата, доскоро работеща на пълни обороти.

До този плачевен финал се стигна след погрома над Корпоративна търговска банка, която финансираше дейността и. Веднага след това няКОЙ  започна да организира спешни "процедури" за превземането както на Русенската корабостроителница, така и няколко от най-атрактивните предприятия, които работеха с фалираната финансова институция.

 След ликвидирането на банката синдиците, както в този и в още доста други случаи, вместо да преценят възможностите на всяко от предприятията, които имат задължения към нея, блокираха възможностите им те да реализират продукцията си и така да успеят да се издължат към кредиторката си. А вече многократно ставаме свидетели как по този начин се "разчиства" терена за тяхното разграбване.

Без особено забавяне бяха предприети десетки процедури за обявяването на тези инак работещи дружества в несъстоятелност. И дейността им на практика спря. И те се изправиха пред реален фалит.

През миналата година синдиците поискаха да бъде обявено в несъстоятелност всъщност работещото предприятие "Русенска корабостроителница Запад" АД. Според документите, с които в. "БАНКЕРЪ" разполага, те са обявили претенция да получат одобрената сума по договор за банков кредит от 24 март 2014-а в размер на 28.5 млн. лева. Въпреки че от заема е усвоена доста по-малка сума - 20.5 млн. лева. Това се казва и в Определение №190 на Великотърновския апелативен съд от 24 октомври 2016 година.

Магистратите от старопрестолния град отменят предишното определение на Русенския окръжен съд (от 1 юли 2016-а) в частта му, в която се допускат обща възбрана и запор върху имуществото на предприятието. Разрешава се единствено да бъде наложен запор върху банковите сметки на "Русенска корабостроителница Запад" АД. Съдиите са преценили, че предприятието би могло да произвежда, а средствата, получени от кораборемонтните работи, да отиват за покриването на дълговете му.

НяКОЙ друг обаче очевидно е пресметнал, че ако корабостроителницата спре да работи, това ще срине цената й, когато тя бъде обявена окончателно в несъстоятелност. Тогава тя може да бъде напазарувана едва ли не без пари и без никакви дългове (схема, която се ползва често и която в. "БАНКЕРЪ" описва от години).

Първият етап от

този пореден "абордаж" за заграбване на активи

се реализира със запечатването на производствените бази заедно с намиращото се в тях оборудване. Такова е решението на Русенския окръжен съд от 18 ноември миналата година. Апелативният съд във Велико Търново обаче го отхвърля като незаконосъобразно. Но атаката към дружеството не отслабва. Само няколко дни след като са отпаднали ограниченията и производствените мощности на корабостроителницата биха могли да заработят отново и така тя да изплаща дълговете си, цеховете й отново са запечатани.

През март тази година изпълнителният директор на предприятието Митко Димитров коментира по този повод пред представител на в. "БАНКЕРЪ", че е съвсем очевидно, че нито една институция в Русе и в България не желае предприятието да работи. Той разказа хронологията на събитията така:

"През месец ноември миналата година корабостроителницата е била затворена на основание на първото Определение на Русенския окръжен съд. На 16 февруари след решение на Апелативния съд във Велико Търново корабостроителницата е отворена. Но само за няколко часа. В 13.00 ч. частният съдебен изпълнител Хаджииванов отваря предприятието, а в 18 ч. друг частен съдебен изпълнител - Милкана Македонска, се сдобива с нова обезпечителна мярка и за пореден път запечатва и производствените помещения, и административната сграда, където се съхраняват всички документи на предприятието. Така отново е "парирана" възможността то да заработи.“

Според Димитров в предприятието към този  момент работят над 100 души на трудов договор, но нито съдът, нито съдебният изпълнител са пожелали да подсигурят работата на тези хора. Димитров признава, че дружеството има големи парични задължения, но обяснява, че те са наследени от предишни собственици и управляващи. През пролетта той не скри недоумението си защо корабостроителницата получава подкрепа от другите си кредитори, които осигуряват финансов ресурс, за да може тя да работи, но не и от "КТБ" АД (н), която има най-голям интерес предприятието да се върне към живот.  Тогава изпълнителният директор разказва за огромните трудности да се намерят клиенти, които да им дадат поръчки. Но въпреки всичко част от тях били склонни да го направят.

Докато управляващите на дружеството се мъчеха да го измъкнат

от клещите на кредиторите

синдиците на банката сякаш се бяха вторачили единствено в организацията на "активно мероприятие за унищожение на предприятието, и то по най-бързия начин", разказа тогава Димитров.

В тази връзка зададе и съвсем логичните въпроси:

- ако предприятието бъде обявено в несъстоятелност, ще потекат ли пари в КТБ АД (н) и ще покрият ли те натрупаните задължения? Нима единственият разумен начин не е то да работи, за да не бъде затворено завинаги?! Ако то стои запечатано повече от месец, ще остане и без работници, и без клиенти и ще започне да се саморазрушава.

Директорът разказа още: "Всички институции ни правят проверки - НАП, Инспекцията по труда, страна сме по множество дела. Но не можем да си вземем документите от административната сграда, за да защитим интересите си. Не могат да се подават данъчни декларации, не могат да се оформят трудови досиета, не могат да се водят никакви документи, тъй като всичко е запечатано. Да не говорим, че най-ощетени ще бъдат работниците на корабостроителницата, тъй като те имат да получават заплати, които едва ли някога ще вземат.

Димитров разказа, че назначеният временен синдик Росен Милошев лично е поискал от него да уволни хората.

Друга стряскаща история е, че с последното определение на русенския окръжен съдия Алексиева се постановява поредното запечатване на предприятието, но на неговата територия са задържани и... пет кораба, които би трябвало да бъдат ремонтирани, и така да дойде приход. Димитров каза, че цялото това безумие с "арестуването" на чуждестранните кораби е продължило близо месец и след дълги разправии едва на 13 март най-сетне те са "освободени" и върнати на собствениците им.

Докато цялата тази история се "донагажда", за да стане удобна за няКОЙ, корабостроителницата, естествено, губи огромен брой поръчки, които на практика са можели да я изправят на крака.

Стана ясно, че към този момент е имало запитвания от австрийски и унгарски фирми за извършване на ремонти на кораби. Сключен е предварителен договор дори за ремонта на кораба "Радецки" - един български паметник и национална реликва. Всички възможности обаче са били ликвидирани.

А сегашната продан

забива последния пирон в ковчега

на едно от най-атрактивните български предприятия за кораборемонт  и строителство на нови плавателни съдове.

Да не говорим за факта, че последиците от всичко това ще станат очевадно известни, ако някой все пак реши да купи всички активи и да върне предприятието към нов живот. Нека не забравяме, че в годините на този неистов натиск бяха разгонени стотици специалисти, работещи тук, а те не се намират под път и над път. После се чудим защо работодетелите у нас са изпаднали в транс от липсата на подготвени кадри и са принудени... да си ги внасят от чужбина...

По всяка вероятност купувач на първия търг няма да се яви. Практиката у нас при подобни "мероприятия" е  резонна и абсолютно обусловена от закона  стъпка от страна на частния съдебен изпълнител - да намали цената с 20 на сто, за да може все някой да реши да развърже торбата с парите. Нищо чудно обаче този купувач въобще да не се интересува от корабостроене, а от по-скоро от над 550 дка терен на брега на Дунав, които, без да смятаме сградите, оборудването и изградените съоръжения, могат да бъдат изтъргувани за по малко над 50 лв. за квадратен метър.

Вътрешно каре

Синдиците на банката съобщават факти, които лесно могат да станат известни на всеки журналист. А именно, че първоначалните акционери в "Русенска корабостроителница Запад" АД са "Гипс Трейд" АД, "Глобални Пътни Системи" АД, "Русе Шипбилдинг Къмпани" АД и "Вип Пропъртиз" ЕООД (акционер и в "Петрол" АД), както и кредиторите на дружеството "Русе Индъстри" АД и "КИК - Дизайн" ЕООД, които също така са кредитополучатели и длъжници на КТБ АД (н). И обобщават мотивите за своите действия с "разкритието", че "последващите приобретатели на вземанията и на активите на "Русенска корабостроителница Запад" АД са новоучредени дружества или дружества без търговска дейност, както следва: "ФОКС Къмпани" ЕООД (учредено през 2009 г. с 5000 лв. капитал, с управител и едноличен собственик Александър Феодоров Кръстев), "Ню Лайт Хаус" ЕООД (учредено през 2013 г. със 100 лв. капитал, няма обявени счетоводни отчети, с управител и едноличен собственик Рашид Ахмед Али), "ВИП Осем" ЕООД (учредено през 2013 г. с 8 лв. капитал, с 12 000 лв. приходи от продажби и с управител и едноличен собственик Валентин Иванов Проданов) и "Фабриа" ЕООД (учредено през декември 2015 г. с капитал от 2 лв., с управител и едноличен собственик Павел Тодоров Кирилов).

Според тях именно тези "разпореждания" с активите на "Русенска корабостроителница Запад" АД са били извършени на занижени цени, координирано между дружествата, и вероятно имали за цел единствено да възпрепятстват КТБ АД (н) в опитите на банката да осребри заложеното в нейна полза имущество".

Както отдавна сме казали обаче, много трудно е да разберем тази загриженост за вложителите, при положение че предприятието спря работа вследствие именно на тяхното искане.

Резултатът от продължилите месеци наред споровете между кредитора на предприятието - Корпоративна банка, и длъжника - "Русенска корабостроителница Запад", е, че то вече не се продава като предприятие, а като... имоти.

А кога ще завърши окончателната му  продажба, след колко "преоценки", на каква цена и най-важното КОЙ ще се сдобие с него и за какво точно ще го употреби , ще разберем, след като завърши и последният от предстоящите търгове на частния съдебен изпълнител?!.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във