Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РУЛОН-ИСКЪР ОТНОВО ВЪВ ВОДОВЪРТЕЖА НА ФАЛИТА

Кредиторите на производителя на хартия Рулон-Искър ще изберат постоянен синдик на предприятието на 24 март, когато ще проведат първото си общо събрание. Най-вероятно мястото ще заеме Владимир Иванчев, който в момента е временен синдик на предприятието.Новото производство по несъстоятелност на софийското дружество Рулон-Искър бе открито от Софийския градски съд на 7 март. Това стана само четири месеца след като с решение на Върховния касационен съд от 15 ноември миналата година беше прекратена предходна процедура за несъстоятелност на хартиената фабрика, възбудена по иск на Булгарлизинг. Първото дело почти беше стигнало финалната права, когато висшите магистрати решиха да отхвърлят молбата на лизинговото дружество. Дни преди намесата им - на 1 ноември 2002-ра, Софийският градски съд обяви Рулон в несъстоятелност и постанови да започне осребряването на активите му. В съответствие с действащото тогава законодателство, след решението на ВКС, колкото и парадоксално да изглежда това, Рулон-Искър е било принудено само да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност. (Според чл. 626 ал. 1 от Търговския закон, неплатежоспособно предприятие е длъжно да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 15-дневен срок.) Всъщност единствената дейност, която дружеството е упражнявало от 1999 г. насам, е трупането на задължения. Приетите вземания от синдика при предишната процедура са били за около 10 млн. лв., като само Агенцията за държавните вземания е имала да прибира от дружеството близо 1 млн. лв., а ФБЦ АД - 4.9 млн. лв., включващи главница и лихви. Други 405 хил. лв. пък хартиената фабрика дължи на 495 работници и служители. Сега тези претенции отново ще трябва да се докажат. Особено настоятелно си иска вземанията Булгарлизинг. Задълженията на Рулон към лизингодателите са по договор за лизинг, сключен с поделение на софийската фирма Целулоза и хартия на 15 февруари 1989 година. По него е било доставено оборудване на цеха за полуцелулоза на стойност близо 39 млн. лв., което е трябвало да бъде изплатено на шест равни вноски. След като през юни 1991 г. фирмата прекратява съществуването си, съоръженията са прехвърлени на Рулон-Искър, а с тях - и задълженията по договора за лизинг. Според счетоводната експертиза обаче, този акт не е отразен в отчетните документи на фирмата. Именно липсата на правоприемство между Целулоза и хартия и Рулон-Искър е един от мотивите на длъжника да обжалва иска на Булгарлизинг, което си иска по този договор 10 млн. лева. Друг довод е, че задълженията по лизинга са с изтекла давност. При първоначалното производство по несъстоятелност тези вземания не са били приети от синдика, а Софийският градски съд не е уважил възражението на Булгарлизинг. По-късно решението на градските магистрати е било потвърдено и от Върховния касационен съд. Сега обаче процедурите се връщат в изходна позиция и лизинговата компания може отново да предяви исканията си. В омагьосания кръг на несъстоятелността софийската хартиена фабрика е попаднала през 1994 година. Само три години след като е било регистрирано дружеството, то вече е имало проблеми с изплащанията на задълженията си. Иск за обявяването му в несъстоятелност подава Булгарлизинг. На 31 май 1996 г. молбата обаче е отхвърлена от Софийския градски съд. За първи път делото стига до върховните магистрати през май 1997 г., когато е върнато за ново преразглеждане. Резултатът от него е, че на 20 март 2001 година е открито производството по несъстоятелност на Рулон Искър . Междувременно дружеството сменя своя собственик. Агенцията за приватизация започва процедурата за раздържавяването на 75% от предприятието още през 1997 година. Продажбата се е извършва на 16 декември 1998 година. Купува го софийското дружество Еуропак АД, което е собственост на австрийската Ост Инвест Ферпакунг Холдинг и на българската Диппа. Цената на сделката е 3.3 млн. лв., половината от които трябвало да се платят в дългосрочни държавни облигации (по ЗУНК). Булгарлизинг е бил сред претендентите да купят хартиената фабрика, но е предложил много по-ниска цена за нея - 118 771 щ. долара. След приватизацията обаче дружеството не само не започва да излиза от финансовото блато, а затъва още повече. Стигна се дотам, че сделката попадна в Публичния регистър на неизпълнените договори на Агенцията за следприватизационен контрол. При приватизацията Еуропак се е задължил да инвестира в предприятието 38 млн. г. марки за срок от пет години, както и да поеме обслужването на задълженията на дружеството към 30 септември 1998 г., които са 5 млрд. стари лева. Неизпълнението на тези условия би струвало на купувача до този момент 12 млн. лв. неустойки, ако обаче някога ги плати. Интересен нюанс в така създалия се батак внася докладът на инвестиционния посредник - британската RES Со, в който се отбелязва, че между неговия проект за приватизационен договор и този, който в крайна сметка е подписан, има съществени различия. Не става ясно обаче дали в момента на сключване на сделката купувачът е знаел за исковата молба на Булгарлизинг за обявяването му в несъстоятелност и че оборудването на завода е на лизингодателя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във