Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РОЗОВИ ПРОГНОЗИ ЗА БЪЛГАРСКАТА МАКРОИКОНОМИКА

Висок ръст на брутния вътрешен продукт, финансова стабилност и намаляване на зависимостта на българската икономика от кризи на международните пазари - това са основните заключения на анализаторите на някои от големите чуждестранни банки, които притежават дъщерни институции у нас. Разбира се, тези анализи са правени на базата на макроикономическите показатели за първите три месеца на 2005 година. Това обяснява факта, че в тях не се коментират евентуалните ефекти върху бъдещето на националното ни стопанство при един или друг резултат от парламентарните избори.Анализаторите на италианската УниКредито(която притежава 85.9% от капитала на БУЛБАНК) отбелязват, че брутният вътрешен продукт на България в края на март 2005 г. е с 6% по-висок от края на март 2004 година. Това е най-високият ръст за последните седем години. Основната причина за него е увеличеното потребителско търсене - със 7.3%, в сравнение с март 2004 г., стимулирано от рязкото увеличаване на кредитите за населението, и на повишаването на заплатите в бюджетния сектор, твърдят експертите на УниКредито. В доклада им се посочва, че другите два фактора за ръста на БВП са чуждестранните инвестиции и нарасналият износ. Главният икономист на Райфайзен Груп Петер Брезничек смята, че през 2005-а българската икономика ще отбележи ръст на БВП от 5.5 процента. Въпреки очакваното охлаждане на вътрешното търсене в България, което е резултат от въведените от БНБ мерки, насочени към ограничаване на банковото кредитиране, Брезничек е на мнение, че за прогнозирания ръст най-много ще допринесат запазването на потока от преки чуждестранни инвестиции към България, високите приходи от туристическия сектор и по-ниските данъци. Според експерти в отдела за анализи и прогнози на Райфайзен Груп, значителният дефицит по текущата сметка на платежния баланс на България ще намалее заради способността на страната да привлича преки чуждестранни инвестиции и защото има твърдото намерение да поддържа курса на икономически и структурни реформи.Преценката на икономическия екип на Райфайзен Груп сочи, че през 2005-а външните инвестиции ще подкрепят платежния баланс на страната, като компенсират почти изцяло дефицита по текущата сметка. Очаква се той да е 7.0% от БВП, а през 2006 г. да се свие до 6.5 процента. Анализаторите на двете банки правятдоста розови прогнозиза износа и за дефицита по текущата сметка. И те звучат твърде странно на фона на данните от официалната статистика, които засега не дават основание за оптимизъм. Факт е, че в края на март 2005 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е 704.4 млн. евро, докато година по-рано той е бил 499.4 млн. евро. Нарастването му, което е опасно за стабилността на Валутния борд, е повече от 40 процента. Подобна е и ситуацията с износа. Няма спор, че той нараства с 22% - от 1.72 млрд. евро през март 2004 г. до 2.1 млрд. евро през 2005-а. Но вносът също не стои на едно равнище . За една година той също се е покачил с 22% - от 2.23 млрд. евро през март 2004-а до 2.73 млрд. евро през март 2005-а. Една отпричините за бързото нарастване на вносае рязкото увеличаване на заемите за граждани. Очакванията на чуждестранните банкови анализатори са, че след въвеждането на ограниченията върху ръста на тези кредити (от началото на април 2005 г.) вносът също ще намалее. В проучването на УниКредито изрично е отбелязано, че БНБ ще успее да свие покачването на заемите у нас до 30% годишно. Тези рестрикции обаче няма да се отразят върху големите фирми, тъй като те имат достъп до заеми и от чужбина. За сметка на тях малките и средните предприятия ще бъдат подложени на сериозен натиск и по всяка вероятност ще изпитат глад от свежи пари. А през следващите две години той ще им е нужен, за да инвестират в ново технологично оборудване и за да постигнат производителност, съизмерима с тази в ЕС. В противен случай ги очаква загуба на пазари, на клиенти и в крайна сметка - поглъщане от страна на конкуренцията или фалит.Според всички чуждестранни анализатори България и действащите в нея юридически субекти трябва да положат големи усилия, за да продължат да привличатинвестиции от чужбинаМоже да звучи странно, но статистиката сочи, че с всяка изминала година България става все по-привлекателно кътче за западните капитали. В края на 2004 г. чуждестранните инвестиции у нас са надхвърлили 2.1 млрд. евро, докато година по-рано техният размер е бил 1.85 млрд. евро. Според Франц Наушинг, началник на отдел Европейски въпроси и международни финансови институции на Австрийската национална банка, България е бедна и трябва да продължи да привлича чуждестранни капиталовложения дори когато стане пълноправен член на Европейския съюз. Освен че е напълно прав, той предупреждава, че присъединяването й към ЕС е съпроводено с доста разходи, затова бъдещите правителства трябва да си направят добре сметката. (А както се вижда, сега политиците, нежелаещи да съставят ново правителство, не могат да направят дори тази проста сметка - бел. ред.)Австрийските банки са силно заинтересовани от разширяването на бизнеса си на Изток, защото банковата конкуренция в Австрия и в Западна Европа е много остра, а печалбите - ниски. Докато в източноевропейските страни рисковете са по-високи, но също и печалбите, смята Наушинг. Всеки бум в кредитирането, според него, влошава качеството на кредитите и често е съпроводен от банкова криза. А големият обем на бързото кредитиране води до лоши кредити, които дестабилизират системата. Затова надзорът на Централната банка е длъжен да предприема мерки за регулация на кредитната експанзия, но те не трябва да пречат на стратегическото развитие на кредитните институции, констатира експертът на Австрийската национална банка.В крайна сметка предприетите - през пролетта на 2005 г., мерки от БНБ за ограничаване на размера на предоставяните заеми имат за цел както да намалят опасността от бързо увеличаване на лошите кредити, така и да съдействат за намаляване на вноса. И двете мерки целят да гарантират стабилността на Валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото. Те обаче могат да бъдат напълно обезсмислени. И причината за това ще е, ако бъдещото правителство на България реши да увеличи рязко заплатите на държавната администрация. Такива са обещанията на първата политическа сила, спечелила изборите - Коалиция за България. Социалистите заявиха, че още в началото на годината ще вдигнат тези възнаграждения с 15-20% (от 328 лв. на 390 лв.), което ще струва на хазната допълнителни 360 млн. лева. Това неминуемо ще подложи на натиск собствениците на частни фирми, които също ще трябва да вдигнат заплатите, за да запазят служителите си, или да направят радикални съкращения. Подобен акт може рязко да влоши финансовото състояние - най-вече на малките и средните фирми, а оттам да доведе и до увеличаване на броя на просрочените кредити. От друга страна, нарастването на средната заплата при следващото правителство отново ще доведе до покачване на вноса и до по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс на държавата. А всяко негово нарастване води по-голям риск за стабилността на Валутния борд. Защото дефицитът по текущата сметка на платежния баланс означава, че от страната излиза повече валута, отколкото влиза. И ако държавата не привлича достатъчно чуждестранни инвестиции за покриването на този дефицит, валутният резерв (който в момента е 7.4 млрд. евро) ще започне да се топи като снега през пролетта. Подобно явление ще постави Валутния борд под заплаха.

Facebook logo
Бъдете с нас и във