Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РОУВЪР БЕ УДАВЕН ОТ СПАСИТЕЛИТЕ СИ

Четирима мъже трябваше да спасяват от банкрут Ем Джи Роувър (MG Rover). Но вместо да го направят, са разпокъсали гордостта на британската автомобилна индустрия и са я превърнали в своя частна империя. До такива сензационни резултати стигна разследването на трима журналисти от в. Гардиън. Оказа се, че наложеното финансово преустройство на практика е изолирало основния бизнес - губещото автомобилно производство - от останалите клонове на компанията, които са печеливши. Това означава, че ако легендата Роувър не издържи на жестоката конкуренция и рухне, закривайки хиляди работни места в централна Англия, четиримата мъже на върха въпреки това ще се ще се разотидат спокойно с по около 100 млн. лири (180 млн. щ. долара) в джобовете си. Очевидно именно тази мисъл ги е движела, когато преди четири години откупиха компанията от германския гигант БМВ за близо 17 млрд. долара. Четиримата мъже са Джон Тауърс, Ник Стивънсън, Джон Едуърдс и Питър Бийл, собствениците на консорциума Финикс (Phoenix). Внимателният анализ на създадената от тях нова структура показва, че четиримата ще прибавят огромни суми към състоянията си, ако последният независим британски автомобилен концерн бъде принуден да затвори заводите си. Тези суми ще дойдат като бонус към 50-те милиона долара, които директорите на Финикс вече са получили от корпорацията под формата на заплати, вноски в доверителни фондове, премии и пр.Страничните производства, които вече са изцяло извън обсега на обикновените акционери в Ем Джи Роувър, включват три изключително апетитни хапки. Първата е заводът за двигатели Пауъртрейн, който снабдява компании като Ленд роувър, Лотус и Катъръм и се оценява на около 90 млн. щ. долара. После идва Ем Джи Ар Кепитъл (MGR Capital), най-голямата компания за автомобили под наем на Острова, струваща минимум 40 млн. щ. долара. Никак не е за подценяване и огромното имение Стъдли Касъл в графство Уоруик, което навремето се е използвало за тестване на новите модели. Освен това проучването на Гардиън показа, че са в ход планове за отделянето на още две солидни звена от основния бизнес - научно-изследователския център на Ем Джи и заводите за резервни части. Особено първото може да се окаже фатално за Роувър, защото всички надежди на компанията за оцеляване са свързани с разработката на нов модел в средния клас. Ако тази разработка се забави или спре, английската фирма на практика ще изчезне от пазара. Господата Тауърс, Стивънсън, Едуърдс и Бийл бяха чествани като национални герои, когато техният консорциум откупи Роувър с обещанието да спаси не само осем хиляди работни места, но и независимата автомобилна индустрия на Обединеното кралство. Четиримата спечелиха горещата подкрепа на Тони Блеър, който в навечерието на парламентарните избори на всяка цена държеше да съхрани заводите в Мидлендс. Освен това новите собственици раздадоха акции на работниците и дилърите на Роувър, за да могат и те да участват в обещаното спасяване на компанията. По този начин работниците се сдобиха с 50 процента от Финикс Венчър Холдингс, само че техните акции са с несравнимо по-ниска стойност от тези на собствениците на холдинга, защото получават активи и дивиденти единствено от основната дейност на компанията. На практика служителите не извличат никакви облаги от страничните, но много доходни активи, създадени или купени в последните години. А тези покупки и инвестиции неприятно контрастират с делата на основната компания, чиито загуби през ерата Финикс надхвърлят 900 млн. долара. Изпълнителният директор на Ем Джи Роувър Кевин Хоуи обясни, че сега приоритетът е да се търсят нови източници за генериране на печалби. Проблемът обаче е, както изтъква Гардиън, че дори ако групата Роувър като цяло има печалби, това не се отнася за мнозинството акционери. Ако четиримата мъже, контролиращи Финикс, решат да затворят основния завод за коли в Лонгбридж, в ръцете им ще останат дъщерните фирми, оценени на минимум 130 млн. щ. долара. В ръцете на останалите акционери ще останат само безполезни хартийки. Катастрофалното състояние на компанията изглежда изненадващо, като се има предвид, че новите собственици получиха под различни форми от БМВ около 2 млрд. щ. долара - такса, която баварците платиха, за да се измъкнат от катастрофалната си авантюра на Острова. Около 768 млн. долара от тази сума дойдоха под формата на безлихвен кредит, чието погасяване е разсрочено чак до 2049 година. Освен това БМВ отстъпи на Финикс и 40 000 изработени, но непродадени автомобила на стойност около 650 млн. щ. долара. По същата схема Тауърс и компания се сдобиха и със завода Пауъртрейн, оценен тогава на около 180, а днес - на близо 300 млн. щ. долара. Затова сега един от основните въпроси е по какъв принцип шефовете на Финикс са разпределили тези блага. Според някои специалисти повечето средства са били инвестирани в странични дейности, а не в разработването на нови модели, което може да се окаже гибелно за автомобилната компания. Говорител на холдинга побърза да увери, че заемът от 768 млн. долара е отишъл както за покриване на някои загуби, така и за разработка на нови продукти. Поне втората част никак не звучи убедително, защото новият модел в средния клас, който трябваше вече да е в производство, няма да бъде довършен поне до края на 2005 година. Мнозина на Острова се боят, че той всъщност никога няма да бъде построен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във