Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РОСНЕФТ - СОБСТВЕНИК И ОПЕРАТОР НА ТРЪБАТА ДО АЛЕКСАНДРУПОЛИС

През миналата година през турските черноморски проливи са преминали 143 млн. т нефт и нефтопродукти, което е над два пъти повече от нивото на траспортираните през 1996 г. 60 млн. тона. Очаква се през 2005 г. тези количества да бъдат надминати. Това съобщи в началото на седмицата при посещението си в Лондон заместник-директорът на енергийния департамент в Министерството на външните работи на Турция Митхат Ренде и обясни, че толкова голям товаропоток може да нанесе непоправими екологични щети на района. По думите му в момента различни компании и правителства разглеждат поне 12 проекта за заобикаляне на Босфора.

В началото на ноември в Атина ще се проведе поредното заседание на Тристранния работен комитет за реализацията на проекта Бургас-Александруполис и на фирмите, заявили своя интерес за участие в международната проектантска компания. Тя трябва да бъде създадена до 31 декември тази година със задача да подготви инженерингово проучване и да осигури финансирането от международни институции. Такова бе решението на работния комитет по проекта от срещата му в София това лято. Това съобщиха във вторник (18 октомври) от строителното ведомство след еднодневното работно посещение на Асен Гагаузов в Гърция по покана на министъра на развитието Димитрис Сиуфас. По време на срещата в Атина двамата министри са подчертали значимостта на проекта и са потвърдили готовността на двете страни да изграждат нефтеното трасе.
Също през ноември, но вече в София, ще се проведе и работната среща на тристранния комитет по другият проект на петролопровод през територията на страната: от Бургас до албанското пристанище Вльора.
Нефтеният байпас на
Босфора
няма алтернатива и рано или късно ще бъде построен - в това са убедени не само правителствата на страните от Черноморския регион, но и всички големи петролни и търговски компании, работещи в региона на Каспийско море. От година на година опашките от танкери пред турските черноморски проливи стават все по-дълги, а престоят им - все по-продължителен. Според официални съобщения през 2004-та загубите от закъснелите доставки само на руските компании са надхвърлили 300 млн. долара. От друга страна с всяка година потоците суров петрол, насочен към акваторията на Черно море, стават все по-големи. По оценките на нефтени експерти през следващите няколко години годишният петролен поток пред Босфора ще достигне и дори ще надхвърли 200 млн. тона. А това количество е над три пъти по-голямо от 60-те млн. т годишно, които според Турция са пределът на пропускателната способност на проливите. Така че със сигурност правителството в Анкара ще затегне още повече режима за преминаване на нефтените танкери през Босфора и Дарданелите. И съответно ще увеличи и без това твърде високите такси за преминаването им.
Само че въпросителните около алтернативната тръба продължават да са твърде много. Твърде много са и официалните съобщения около по-известните (и икономически обосновани) проекти, повечето от които се обсъждат от десет и повече години. Липсата на реални действия по тях обаче продължава да замъглява нефтената карта на Югоизточна Европа, а изявленията на министри и петролни босове приличат по-скоро на официализирана рекламна кампания.
Идеята за проекта
Бургас - Александруполис
дойде от гръцката столица, но българската страна я подновява през всеки четири години от 1995-та насам. В началото на 1998 г. бе официално съобщено, че преговорите за трасето ще продължат едва след като се осигури напълването на тръбата с нефт. Независимо от това българско правителство подкрепи идеята да бъде направено предпроекто проучване и задачата бе възложена на авторитетната американска компания Браун енд Рут. Прогнозната такса от около 10 долара за всеки тон, преминал през тръбата суров петрол, обаче охлади страстите и на най-големите привърженици на проекта.
Официалната PR-кампания за проекта бе подновена отново в ранната есен на 2001 г. от правителството на Симеон Сакскобургготски. Наистина тонът на първия строителен министър в него - Константин Паскалев, бе доста умерен. Официалната позиция изтъкваше най-вече необходимостта в проекта да бъдат привлечени нефтени компании, които да подсигурят суровината. Междувременно заместникът му Хасан Хасан успя тайно да спретне българска нефтена компания за проекта, доминирана от Мултигруп. Срещу задкулисните договорки се обявиха някои от по-големите строителни фирми в страната, както и най-голямата нефтена компания Лукойл Нефтохим. Скандалът, продължил близо месец, затихна като буря в чаша вода - може би защото гаранции за достатъчно нефт така и не бяха намерени. Този проблем обаче не смути наследника на Паскалев Валентин Церовски. Той прояви небивала активност, прескочи дори отвъд Океана, за да присъства на организираните от гръцката страна срещи в централите на големите петролни компании, лобира за трасето и в Москва, и в Казахстан. Американските визити не се увенчаха с успех, Русия и Казахстан посрещнаха лобирането за проекта с изявления от общ характер. През пролетта на тази година обаче нещата доста се промениха. След двугодишно отлагане, на 12 април, Русия най-накрая подписа политическа декларация в подкрепа на трасето, създадена бе дори работна група, която да проучи основните икономически и технически характеристики. Какво точно съдържа експертният протокол, придружаващ подписаната политическа декларация, така и не стана ясно. Запознати обаче обясниха за в. БАНКЕРЪ, че в него България се ангажира да освободи проекта от данъци и такси (включително и ДДС), да получава минимална транзитна такса, а и да сведе дела си до размера на осигурените от наши фирми финансови средства. Допълнително е било уточнено, че нашият дял ще е около 10 на сто. Според същите източници данъчни отстъпки е направил и кабинетът в Атина, но без да намалява транзитните такси. Гръцкото правителство е успяло да активира и разговори с Москва за изграждане на нова рафинерия в Александруполис, която ще е най-голямата в Югоизточна Европа. В момента се водели доста оспорвани преговори за разпределението на собствеността върху съоръжението.
Така че наследството, с което министър Гагаузов направи първото си официално посещение извън страната, никак не е леко. Ако приеме да продължи по трасираната от Церовски пътека, ще трябва да дава доста обяснения и за 10-процентното българско участие, и за минималните такси, и за невижданите досега у нас данъчни преференции. И то не само пред обществеността, но и пред съпартийците си. Те впрочем бяха хора, които остро критикуваха преди години Виденов, за това че е приел българският дял да е 25 процента.
В момента реализацията на проекта Бургас - Александруполис е в най-високата си точка. Просто защото официална Москва вече проявява интерес към трасето. В началото на октомври стана ясно, че най-вероятният участник в проекта ще е руската държавна мегакомпания
Роснефт
Тя не само че ще осигури нефта за напълване на тръбата, но и ще финансира изграждането на съоръжението и на практика ще стане мажоритарният му собственик. Въпреки че има какво още да се иска от икономиката на проекта Бургас - Александруполис, той може да бъде реализиран - ако не по търговски, то по политически съображения - заяви специално за в. БАНКЕРЪ източник от руския нефтен гигант. В името на укрепването на геополитическото си влияние на Балканите Москва спокойно може да пожертва 800 млн. евро, колкото са необходими за изграждането на трасето.
Политическите интереси впрочем могат да станат катализатор и на второто нефтено трасе през страната ни. Инициатор и собственик на проекта Бургас - Скопие - Вльора е
немската частна корпорация АМБО
но за бранша не е тайна подкрепата на САЩ. Проектът, който бе в доста напреднала фаза тази пролет, през последните месеци като че замря. Според осведомени източници повечето от детайлите по него вече са уточнени, включително и доставката на нефта, финансирането, главният контрактор и изпълнителните на отделните етапи на съоръжението. Бави се набирането на акционерите в бъдещата компания, която ще е собственик и оператор на нефтопровода. Учредяването на дружеството е поверено на авторитетна лондонска финансова институция, но от АМВО не пожелаха да я назоват. Преговорите с потенциалните инвеститори, всеки от които може да придобие максимум 5% от капитала на нефтеното дружество, още продължават. Уставният капитал е фиксиран на 300 млн. долара, т.е. една четвърт от всичките около 1.2 млрд. долара, необходими за изграждането на съоръженията по трасето.
Очаква се, че ноемврийската среща в София ще даде тласък и на този проект. Просто защото сметките му са ясни. Освен това ангажиментът на Русия към трасето до Александруполис логично поражда активност отвъд Океана.
При съпоставката на двете трасета не бива да се пропуска един важен детайл: този с напълването на тръбата с нефт. Наистина в момента потоците от суров петрол през Черно море двукратно надвишават пропускателните способности на Босфора, а доста скоро ще нараснат още повече. Техен собственик обаче не са властите в Кремъл, нито някоя от гигантските руски петролни компании. Основните количества нефт са добити в казахстански находища и са собственост на правителството в Астана и на американски мегакомпании. Именно те са тези, които ще определят кога ще тръгне строителството на нефтения байпас на Босфора и кое ще е избраното трасе. По време на Казахстанската международна конференция KIOGE- 2005, проведена в началото на октомври, заместник-министърът на икономиката и минералните ресурси Лязат Киинов заяви, че към 2015 г. в Казахстан ще бъдат добивани 150 млн. т нефт годишно. Поне 70 млн. т от тях ще търсят път към световните пазари през акваторията на Черно море. Киинов очевидно не фантазира за тези числа - наскоро бе договорено увеличаване на капацитета на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), свързващ казахстанските находища с руското черноморско пристанище Новоросийск. Преди десетина дни акционерите в консорциума постигнаха съгласие капацитетът му да бъде увеличен до 67 млн. тона. (Сега през него се транспортират по 28 млн. т нефт годишно.) Това решение бе посрещнато със смесени чувства в Москва. Възможно е руските чиновници да се опасяват, че разширението на КТК може да изправи Транснефт (руския държавен нефтотранспортен монополист) пред дефицит на суров петрол, тъй като в момента голяма част от черното злато в южните руски нефтопроводи се доставя от Казахстан, отбелязва Дмитрий Царегородцев от анализаторската компания Rye, Man Gor Securities.
Казахстанските власти се очертават като един от значимите фактори на световния нефтен пазар - показа го и тридневната обиколка на американския държавен секретар Кондолиза Райс в Централна Азия преди седмица. Основна тема на разговорите са били именно енергийните взаимоотношения между двете държави и подкрепата на официален Вашингтон за режима в Астана. Който се очертава като сигурен победител в предстоящите през декември президентски избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във