Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РОЯЛ ДЪЧ ШЕЛ - ЕДНО СТОЛЕТИЕ ПЕЧЕЛИВША КОМБИНАЦИЯ

Историите на големите компании обикновено изобилстват от разкази за нестандартните решения на гениални хора, които доказват, че идеите носят истински дивиденти само когато се окажат в талантливи ръце. Това правило важи напълно и за Роал Дъч Шел (Royal Dutch Shell).В средата на XIX век Маркус Самюел - потомък на евреи търговци, си изкарвал хляба с екзотични дреболии, които изкупувал евтино от моряците. Така той постепенно трупал пари и отглеждал двамата си синове - Маркус-младши и Самюел, на които смятал да предаде търговията.Когато през 1869 г. шестнадесетгодишният Маркус-младши поел длъжността счетоводител в семейната фирма, тя вече можела да се гордее с постигнатите мащаби в бизнеса. Семейството успешно се занимавало с внос и износ на стоки, създавайки тесни контакти с английските търговски къщи из цяла Източна Азия.По онова време бизнесмените обсъждали перспективите, които открива новопостроеният Суецки канал, и се възхищавали на деловия нюх на Джон Рокфелер. Вероятно в такива разговори е участвал и Маркус Самюел-младши, без да подозира, че твърде скоро именно той ще сложи края на нефтения монопол на Рокфелер и на неговата Стандарт Ойл (Standart Oil). Световният нефтен пазар вече бил арена на конкурентна борба между трите кита - Рокфелер, братята Нобел и семейство Ротшилд. Братята Нобел и фамилията Ротшилд опитали да се обединят срещу Стандарт Ойл, но безуспешно. Много скоро семейство Ротшилд разбрало, че му предстои решаваща схватка с Рокфелер за преразпределение на световния пазар. Като начало прочутите банкери решили да намерят човек, на когото могат да поверят пласмента на добивания от тях каспийски нефт. Той трябвало да притежава добри организаторски способности и да е малко авантюрист, защото далеч не всеки би се престрашил да се бори със Стандарт Ойл. Ротшилдовци се обърнали за съвет към Лейн, лондонски посредник по наемане на кораби и делови партньор на семейството. Фредерик Лейн пък се сетил за своя отдавнашен приятел и клиент Маркус Самюел-младши.Безумната идеяМаркус оценил като шанс, който съдбата дава само веднъж, предложението на Лейн да се заеме с нефтения бизнес на Ротшилд Той обаче много добре разбирал с какъв съперник ще си има работа. През 1890 г. Самюел и Лейн заминали за Русия, за да преценят на място потенциала на нефтените компании на Ротшилд и да се запознаят с технологичните тънкости на бизнеса. И тук в историята се намесила чистата случайност - Маркус видял в руските корабостроителници някакъв съвсем примитивен съд за пренасяне на нефт, праобраз на днешните танкери. Идеята му дошла мигновено - необходимо е да се построят усъвършенствани танкери, които да могат да преминават през Суецкия канал. Стандарт Ойл превозвал своя нефт във варели с параходи, което съществено намалявало обема на доставките. Освен това корабите на Рокфелер трябвало пътуват през Атлантика, около нос Добра Надежда, защото Суецкият канал, който намалявал пътя с четири хиляди мили, бил затворен за тях от съображения за сигурност. На връщане от Русия Самюел посетил всички английски търговски къщи в Азия, с които работел още баща му, за да уговори тяхната подкрепа за бъдещите си планове. Мисията му успяла и след завръщането си в Лондон окриленият Маркус веднага поръчал на инженери разработването на нов, по-съвършен танкер. В същото време той изпратил двамата си племенници в Източна Азия, където те трябвало да изградят нефтени резервоари и складове за съхранение и продажба на нефт. През 1891 г. Маркус подписва с Ротшилд десетгодишен договор за гарантирани доставки на нефт от Баку. В началото 1892 г. той получава и официално разрешение нефтовозите му да преминават през Суецкия канал. През лятото на същата година от английските брегове към Батуми потеглил първият танкер Мюрекс, наречен така в чест на морските раковини, с които търгувал бащата на Маркус. През август 1892 г., Мюрекс минал през Суецкия канал, спрял на пристанището за частично разтоварване и успешно пристигнал в крайната точка на маршрута си Банкгок. Партньорите на Самюел излезли на пазара едновременно с големи за времето си количество нефт, при това по-евтин от този на Стандарт Ойл. На зашеметените агенти от фирмата на Рокфелер не им оставало друго, освен трескаво да телеграфират в Ню Йорк новината за появилия се сякаш от нищото конкурент, който дръзко атакува монопола върху нефтения пазар. Нямало какво да спре Маркус Самюел. След една година били построени още десет танкера, а в началото на ХХ век практически целият нефт, транспортиран през Суецкия канал, бил собственост на Шел Транспърт енд Трейдинг (Shell Transport Trading), контролирана от Самюел, Лейн и източноазиатските търговски къщи.Трудните деца През същата 1890 г., когато Маркус и Лейн оглеждали нефтените забележителности на Русия, на другия край на земята - в холандска Ост Индия фирмата Роял Дъч (Royal Dutsh) започва сондажни работи. Тя била основана от Ян Зейклер, управител на тютюневата Компания в Източна Суматра. По време на една от инспекциите си из района той случайно обърнал внимание на многобройните петната от маслена течност, избили на повърхността. За кратко време Зейклер разбрал истината, зарязал тютюневия бизнес и се захванал с нефтения. Но не му провървяло. След като получил концесия за сондажи, Зейклер не могъл да открие нефт в продължение на пет години. Той изпитвал сериозни финансови затруднения, а добрите новини все не идвали. През 1890 г., едва-що създал Роял Дъч и пласирал първите й акции, той починал в Сингапур. Компанията купува Жан Батист Август Кеслер. В Суматра той останал ужасен от състоянието на бизнеса. Но новият собственик се оказал добър организатор и след по-малко от година Роял Дъч започва да търгува със собствено течно гориво с марката Краун Ойл (Crown Oil). Но въпреки производствените успехи финансовото състояние на Роял Дъч си оставало плачевно. В най-кризисните моменти Кеслер успявал да намери кредити като на магия и благодарение на упоритостта му Роял Дъч се превърнала в печеливша компания, която за няколко години увеличила добива на нефт над шест пъти. Въздъхвайки с облекчение, Кеслер започнал да мисли за собствена мрежа за продажба на нефт в Източна Азия. Успехите на Роял Дъч не убегнали от вниманието на конкурентите им. И Самюел, и Рокфелер наблюдавали упоритите холандци, които придобивали все нови и нови концесии. Нещо повече, и двамата конкуренти предложили на акционерите на Роял Дъч да купят компанията им, но Кеслер успял да убеди управата да не приема съблазнителната сделка. Стратегията на Стандарт Ойл да изкупува успяващи компании не била тайна за никого. А междувременно Маркус Самюел се притеснявал, че договорът му с Ротшилд изтича и компанията му трябва да се погрижи за нови стабилни източници на нефт. В последните години на XIX век Маркус изпраща свои представители в Борнео, за да разработват нефтени концесии. Но откритите през 1897 г. находища не оправдали надеждите на Шел. През 1901 г. компанията подписала двадесетгодишен договор за доставка на нефт с американската Гафи Петролиум (Gaffi Petroleum), разработваща прочутото американско находище Спиндълтоп. Но неуспехът продължавал да съпътства Маркус - една година след като започнал да експлоатира находището, наричано новото американско чудо, обемите на добива започнали рязко да намаляват. Ситуацията изглеждала безнадеждна, но Самюел все пак успял да убеди Ротшилд да подновят договора помежду си, при това на по-изгодни за Шел условия. През 1900 г. на път от Суматра за Холандия Кеслер починал, след като вече е изправил Роял Шел на крака. Управлението на компанията назначило за временен неин шеф младия, но изключително енергичен холандец Хенри Детердинг. И той я управлявал цели 34 години. Съперниците стават партньориВ началото на ХХ век Шел и Роял Дъч контролират над половината износ на нефт от Източна Азия и Русия. Детердинг, който се страхувал от Стандарт Ойл, решил да преговаря с Маркус Самюел за сливане на компаниите. Но пазарлъкът се усложнявал от това, че Детердинг настоявал за пълно сливане, а Самюел искал да преговарят само за разпределение на пазарите. Двамата нефтени играчи не можели да се понасят един друг и е цяло чудо, че рокфелевата Стандарт Ойл не се възползвала от този конфликт. Още повече че през 1901 г.Маркус все пак посетил легендарния офис на Рокфелер, но представители на милиардера отказали да купят Шел. Детердинг обаче знаел, че рано или късно Стандарт Ойл ще се опита да вземе реванш и бързал да приключи сделката. Опасенията му не били напразни. В края на 1901 г. Рокфелер предложил да изкупи контролния пакет на Шел за баснословната по онова време сума от 40 млн. щ. долара, но Маркус Самюел... отказал. Няколко дни преди настъпването на 1902 г. той подписал основополагащия договор за сливане с Роял Дъч. Така започнала историята на една от най-големите транснационални компании. Но официалният договор, който окончателно закрепил съюза на бившите съперници, бил подписан едва през 1907 година. В новата компания 60% от акциите принадлежали на Роял Дъч, а 40% на Шел. Това съотношение е запазено и до ден днешен. Цялото оперативно управление преминало в ръцете на Хенри Детердинг, който оглавява Роял Дъч Шел до смъртта си през 1939 г. и оказва сериозно влияние не само върху икономическите, но и върху политическите процеси в цял свят.Победния ход на гигантаДетердинг повел с твърда ръка Роял Дъч Шел към върховете. Компанията започнала да се развива динамично и постепенно да разширява географията на своя бизнес. Тя придобила право да разработва находища в Румъния (1906 г.), в Русия (1910 г.), в Египет и Венецуела (1913 година). През 1910 г. Детердинг се опитал да се договори със Стандарт Ойл за разделяне на сферите на влияние, в отговор на което получил предложение да продаде Роял Дъч Шел за 100 млн. долара. Отказът на холандеца развихря поредната война между големите компании и Детердинг решил да бие неприятеля в неговото леговище - през 1912 г. Роял Дъч Шел нахлува на пазара в САЩ.Втората вълна на активен растеж на Роял Дъч Шел започва след Втората световна война, когато компанията развива бизнеса си в Малайзия, Източна и Южна Африка и в Близкия Изток. В началото на 30-те години на миналия век Роял Дъч Шел се захваща и с производството на химическа продукция от суров нефт. По-късно компанията започва проучвателни работи в шелфа на британско Борнео, в Тринидад и в Алжир. Пак по това време тя открива находища в Колумбия, Ирак, Канада и Холандия. Рязкото увеличаване на обемите на добивания нефт принуждава Роял Дъч Шел да пристъпи към изграждането на нефтопреработвателни заводи. Най-големите от тях са в Руан - Франция, в Кардон - Венецуела, в Пернис - Холандия и в Джилонг-Австралия. В края на 50-те години на миналия век Роял Дъч Шел прави едно от най-големите си открития - газовото находище в Хронинген, Холандия, което в разстояние на 20 години осигурява половината от потребяваното синьо голива в Западна Европа. През следващото десетилетие Роял Дъч Шел е първоткривател и на редица големи газови находища в Северно море, където реализира няколко проекта за доставка на втечнен газ. Пак в този район компанията открива нефтените находища Брент, Терн, Данлин и др.През 80-те година на ХХ век компанията започва да реализира нова стратегия. Тя се насочва към въглищната промишленост, металургията и нефтохимията. През тези години концернът прави няколко съществени открития - находищата на нефт Трол в Северно море, Булквинкъл и Аугер в Мексиканския залив.Седем процента от световния нефтДо 2001 г. Роял Дъч Шел е най-голямата нефтена компания в света. Тя остава на второ място едва след сливането на двата американски гиганта - Ексон (Exxon) и Мобил (Mobil). Днес в групата Роял Дъч Шел влизат около две хиляди компании, които проучват находища и добиват нефт, извършват продажба на нефтени продукти и се занимават с химическа промишленост в над 50 държави в света. На групировката се падат 7% от световния добив на въглеводороди - към края на ХХ век обемите на добив на компанията надхвърлиха 100 млн. тона нефт годишно.Най-големите добивни полета на компанията се намират в САЩ, Нигерия, Великобритания, Оман и Малайзия. Роял Дъч Шел притежава петдесет и шест нефтопреработвателни заводи в тридесет и три в страни. Дневно концернът преработва над 500 хил. тона нефт, който се продава в 45 хил. бензиностанции в целия свят. Флотата на Роял Дъч Шел е една от най-големите в света и наброява около 80 танкера с обща товароподемност 10 млн. тона. Едно от направленията на бизнеса на компанията е разработка на алтернативни видове енергоносители. В близките пет години Роял Дъч Шел смята да инвестира половин милиард долара в развитието и използването на енергията на слънцето, вятъра и биологичните маси.

Четете още

Банкеръ Weekly
Цената на неликвидните активи

КТБ - митовете за фирми бушони гърмят

... Още »
Банкеръ Weekly

Ще разкарат ли Марешки от бизнеса?

Всички вериги бензиностанции, подобно на "ВМ Петролиум", получават горивата си през данъчни складове. Няма как директно от рафинерията дизелът или бензинът да стигнат... Още »
Банкеръ Daily

Ердоган си тръгна със скандал от погребението на Мохамед Али

Не му позволили да чете Корана по време на церемонията, а гардовете му се спречкали със Сикрет сървис. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във