Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РОДНИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ - С ПО-МАЛКО ТАЙНИ И ПОВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Странно място е българската държава. Министрите й се изживяват като диджеи, актьорите й депутатстват, журналистите пишат законите, а псалмописците стават министри. Когато пък головете в собствената й врата заплашително набъбнат, тутакси сменя правилата. Не че законите не бива да се променят. Проблемът идва от това, че българските правителства от един момент нататък започват да възприемат собствените си граждани като играчи от противников отбор. И не удържат на изкушението да спечелят срещу избирателите си по втория начин. Ако се вгледа човек в промените на данъчното производство, обсъдени на първо четене в пленарната зала, ще забележи, и без да притежава юридическа диплома, че отново подравняват данъчното игрище. И то по такъв начин, че топката да се движи по-лесно по надолнището - към вратата на редовия данъкоплатец. Така например занапред правилата ще допускат много по-груба игра при опазването на данъчната тайнаСпоред досегашните текстове на Данъчно-процесуалния кодекс в стаичката с данъчната тайна се влизаше от два входа. Ключът от официалния вход държеше съдът, а в списъка на онези, които можеха да му го поискат, бяха служителите на прокуратурата и на финансовото разузнаване. Занапред редичката от правоимащите ще набъбне значително. В нея вече ще се наредят следователите, министърът на вътрешните работи, главният секретар на МВР, директорът на НСС, директорите на териториалните служби на МВР, та дори и началникът на РПУ. Що се отнася до уговорката при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закон правомощия, тя е толкова разтеглива, че буквално за всеки, който попадне в полицейската преписка, може да се спретне едно искане за достъп до данъчните му декларации. Тук могат да влязат и разследваният за корупция чиновник, и автокрадецът, и дори издирваният за неплатени издръжки безработен.Според предложените изменения районният съдия, който ще държи ключа от данъчните ни тайни, е задължен след едно денонощие на напрегнат размисъл да реши какво ще прави. Но тъй като това няма да е нито единственото, нито пък главното занимание на служителя на Темида, трудно може да се очаква, че той ще отмерва на везните до последния милиграм кое тежи повече - предложените доказателства от гореспоменатите органи или правото на неприкосновеност и ненамеса в личния живот на гражданите. Още по-малко пък може да се очаква, че след като получат ключа от главния вход, изброените полицейски служители няма да си изработят дубликат. Известно е, че по Закона за защита на личните данни почти всичко, което влиза в данъчната декларация, може да се квалифицира и като служебна информация, защитена и пазена в регистъра. Няма обаче сигурен начин тя да си остане защитена и след като бъде ксеропирана уж за целите на полицейската и следователската работа. Напълно е възможно информацията, която засяга например броя и вида на търговските обекти, техния оборот, годишните доходи на разследваното лице и т. н., да изтече поради небрежност и да попълни картотеките на силовите групировки. Освен това, колкото и самоотвержено за защитават своите служители, нито министър Георги Петканов, нито генерал Бойко Борисов биха заложили кариерата си за това, че подчинените им са образец на неподкупността. Оттук и изводът, че достъпът до данъчните декларации не трябва да се регламентира само като право, а и като задължение. Тоест нужно е да се добави и механизъм, по който лицата, получили достъп до информацията, да бъдат държани отговорни при неправомерно използване на тези данни. Такъв механизъм обаче в предложените промени няма.Що се отнася до задния вход към данъчната тайнапрез него ще влизат, както и досега, само служители на данъчното ведомство. Пропускът им до конкретната информация ще е във вид на писмено искане с утвърдителна резолюция от съответния данъчен директор. И тук обаче възниква въпрос. Като се има предвид, че създаването на единна информационна система за целите на данъчните органи е между приоритетите на финансовото министерство и на много места тя вече е частично изградена, как ще се съчетае това с далеч по-примитивния режим на писмените разрешителни? И по какъв начин ще се защитят данъчните данни от изнасянето им извън съответните служби? Доста революционни изглеждат и промените в начина за плащане на данъцитеАко предложенията бъдат гласувани и на второто четене, всички дължими налози ще могат да се внасят в бюджета само по банков път или с пощенски запис. Досега данъкоплатците имаха възможност да избират. И като че ли предпочитаха да се издължат кеш в съответните данъчни служби.На практика изменението ще засегне най-чувствително тези, които дължат данък общ доход и които по приблизителни данни са над 700 хиляди души. Какво означава това? Издължаването по банков път или чрез пощенски запис, от една страна, може и да намали опашките пред касите на данъчните служби. Но от друга страна, ще прехвърли върху данъкоплатците ред допълнителни задължения. Например те ще трябва да знаят предварително точната сума, която дължат, на чия сметка тя да се внесе и на какво основание. Освен това банковите преводи не са безплатни и колкото и дребна да изглежда сумата от един лев, тя може и да не е толкова незначителна за хората с ниски доходи. Що се отнася до пощенските записи, таксата за тях зависи от превежданата сума и при по-крупни вноски може да се окаже значителна. Най-големият проблем обаче ще се бъде точното определяне на дължимата лихваАко един длъжник по Закона за облагане на доходите на физическите лица трябва да внесе 500 лв. данък и не се издължи до един месец от датата, на която е подал данъчната декларация, върху тази сума започват да се трупат лихви. Така за една година те ще достигнат около 24 лева. Досега проблемът се решаваше, като се отиде в касите на данъчното и там срещу името на данъкоплатеца на монитора автоматично се изписваше точната сума на главницата и лихвата до последната стотинка. Занапред, ако данъкоплатецът трябва сам да пресмята точната лихва, която дължи и която при това се изчислява по дни, нищо чудно да бъде принуден и счетоводител да си наеме.В същото време данъкът сгради, таксата смет и глобите ще могат и занапред да се плащат направо в данъчните служби. А би трябвало да е точно обратното. Знае се, че в България лихви върху глоби не се дължат. Ако за несложен колан са ми наложили глоба от 20 лв., тя ще си остане същата и след пет месеца, след година или дори след две години. Спокойно би могло да се предвиди глобите да се превеждат по банков път, а данъците, които са най-масови, да се плащат както и досега по касов път.С измененията на Данъчно-процесуалния кодекс са предвидени и драконовски мерки за нарушения на фискалната дисциплина.Ако например продавачът в магазинчето за бира и безалкохолни не издаде касова бележка, не само че ще му наложат солидна глоба, но и ще му забранят да работи за срок от един месец. Същата участ го чака и в случай че използва преправено, изменено или нерегистрирано фискално устройство или не отчита ежедневно оборотите си, ако е длъжен да го прави. Подобни санкции ще се налагат и при продажба на стоки без бандерол или с фалшиви бандероли. Ако пък същият нарушител до две години от влизане в сила на наказанието извърши повторно нарушение, може да загуби препитанието си за срок до шест месеца. Така на практика дребните търговци ще се превърнат в предпочитан дивеч за отстрелване при ловните хайки на данъчните инспектори. Проблемът в случая опира до това, дали санкциите са пътят за дисциплиниране на дребните търговци, особено след шамара с патентните налози. Защото този, който хем си плаща чинно патента, хем си спазва фискалните задължения, може да бъде принуден да хлопне кепенците. Докато неговият конкурент, преминал междувременно в сивата зона, най-много да плати вместо глоба някоя стотарка на ръка на данъчния инспектор. Ако го хванат.Извън всякакво съмнение е, че при нашата всевдопазарна икономика не може да се измисли съвършен Данъчно-процесуален кодекс. Но когато се правят изменения, повече от задължително е вносителите да са наясно каква точно е философията, която следват - дали максимализиране на данъчните приходи, или съкращаване на разходите на данъчната администрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във