Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РМД-ТА ПРАВЯТ РЕНТИЕРСКА ИКОНОМИКА

Доц. Димитър Стефанов, д.ик.н., бивш председател на надзорния съвет на АП


Първото нещо, което ме смущава в проекта за изменение и допълнение на приватизационния закон, е въвеждането на понятието приватизационни стратегии. Казано е, че те ще се разработват от правителството. Чудесно, но какво точно означава това? Приватизацията наистина се нуждае от стратегии за развитието на отделните отрасли и сектори в икономиката, защото така ясно се очертават рамките за осъществяване на сделките. Само че аз се питам дали идеята е правителството да прави тъкмо такива разработки, или в понятието приватизационни стратегии се включват няколкото основни дейности - решение за приватизация, откриване на процедура, определяне на метод и условия за раздържавяване, които са в прерогативите на приватизиращите органи?


Какво всъщност ще прави Министерският съвет? Ако иска да върже правителствените стратегии за развитието на отраслите с приватизационните сделки е едно, но ако има намерение просто да изтегли при себе си приватизационните процедури, с които сега се занимава Агенцията за приватизация - е съвсем друго. Изобщо замисълът на цялото това начинание според мен засега е най-малкото неясен или е скрит.


Другият смущаващ елемент в предлаганите промени е фактическото превръщане на Министерския съвет в орган по чл. 3, т.е.

правителството става продавач

сключващ сделки. Пояснено бе, че идеята е, както и досега, през Министерския съвет да минават големите сделки. Обяснението обаче е некоректно, защото досега правителството само одобряваше тези сделки. А оттук нататък, както е записано в проекта за изменение на закона, одобрението ще дава Народното събрание, а правителството ще сключва сделките. Това категорично противоречи на конституцията. В чл.65 се казва, че Народното събрание приема закони и осъществява парламентарен контрол. Така че то не може да се занимава със сделки. Натоварен с тази неконституционна функция, на практика парламентът ще опъне политически чадър за сделките, които Министерският съвет, без да носи никакви отговорности, ще сключва както си иска.


Най-сериозният проблем за мен обаче е, че

миропомазаните РМД-та

запазват статута си. Фактически в приватизационния процес те са в монополна позиция, при тава законово установена. Мисля, че на тази основа могат да се атакуват всички сделки, сключени с работническо-мениджърските екипи. Сега се твърди, че с промените в закона преференциите им ще бъдат чувствително орязани и нещата щели по естествен път да си дойдат на мястото. Не е вярно. Каква е разликата, че, да речем, вместо десетгодишното разсрочено плащане РМД-та ще ползват петгодишно? Те пак си остават привилегирован купувач, законово протежиран, който изтласква другите.


РМД-та продължават да плуват в удобните условия на меки бюджетни ограничители. Това, което трябва да се вземе като цена за бюджета, на тях им се опрощава, плащат го с компенсаторни записи, а след това и повечето от задълженията си по договора за покупко-продажба, който пък може да се анексира безкрайно. Това не е пазарен подход, пазарът се основава на изпълнение на договора, и който не може да го стори, просто си заминава. Такава беше идеята на бързата приватизация. Александър Божков повтаряше непрекъснато, че РМД-та са първите собственици, но след това пазарът ще се намеси и ще се намери най-добрия собственик. Как обаче ще се намери, след като тези купувачи, пак повтарям, са поставени в условията на меки бюджетни ограничители? Аз съм убеден, че тъкмо с тези ограничители се блокират механизмите на вторичните пазари. Нямаме капиталов пазар и не действа системата за несъстоятелността. Според мен трябва да се наложат твърди бюджетни ограничители по вече сключените договори. Такава трябва да е новата приватизационна политика, ако действително някой иска РМД-та да бъдат изтласкани от икономиката. Те са временни субекти. Друг е въпросът дали с оставането им на бизнессцената не се цели увековечаването на това източване на предприятията, което уж възмущава всички. Защото на практика РМД-та правят една рентиерска икономика.


Тревожното е, че с ясно дадената от правителството заявка, че анексирането на основните договори за покупко-продажба се превръща в стратегическа приватизационна политика, икономиката ни няма как да стане работеща, пазарна.

Анексирането

трябва да бъде уредено с нарочна наредба на Министерския съвет, в която да се посочва само в какви случаи това може да се прави. Защото да сключиш приватизационен договор и после по свое усмотрение да променяш условия, означава да наливаш темелите на корупцията. И, което е далеч по-лошо - да подриваш основите на пазарната икономика. А това не е пазарен подход.


Цялата досегашна бърза приватизация и последващите анекси на договорите отвориха една огромна дупка в бюджета. Изчисленията показват, че единица приход от приватизацията прави няколко единици разходи на бюджета. Разходите се изразяват в опростените през изминалите три години бъдещи вземания по ЗУНК - за 1.2 млрд. щ. долара. Към тази сума трябва да се прибавят еднократните разходи за структурната реформа, които надхвърлят 800 млн. лв., плюс опростените вземания от затворените банки. И всичко това сега се опрощава.


Над 2 млрд. щ. долара са опростени, за да получим приход от неколкостотин млн. щ. долара. Това е дупка в бюджета, отворена от приватизацията. Това е скандално! Не може да работи тази икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във