Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РИВАТИЗАЦИЯТА НА ВМЗ УВИСНА МЕЖДУ ДВА СТОЛА

Почти девет месеца бяха необходими на държавната администрация, за да роди новата стратегия за раздържавяването на сопотските оръжейни заводи. С решение на Министерския съвет от 30 март тази година бе възложено на икономическото министерство да я напише. Сега се очаква дълго зрялата разработка да получи благословията на Междуведомствената комисия, отговаряща за съдбините на предприятията от системата на злощастния Военнопромишлен комплекс (ВПК). Не е ясно обаче дали комисията ще избира един от двата варианта за разпродажбата на ВМЗ, предложени от авторите на стратегията, или тя ще бъде одобрена като цяло, пък за сетне ще си блъскат главите членовете на Министерския съвет. Във всеки случай сигурно е, че поне по един пункт няма да мине без категоричното съгласие на кабинета - за предложението, поставено на първо място във въпросната стратегия. Там е посочено, че според протокол N 13 на Министерския съвет от 31 март 1998 г. 34% от акциите на сопотската оръжейница трябва да останат в ръцете на държавата като

блокираща квота

И при положение че 0.5% от акциите на дружеството са заделени за обезщетение на реституционни претенции, а 13.2% - за продажба при облекчени условия на правоимащите лица, определени от приватизационния закон (става дума за персонала на заводите), за касово раздържавяване остават едва 52.3% от капитала на ВМЗ. Авторите на стратегията смятат, че този дял, макар и мажоритарен, не е атрактивен и едва ли би привлякъл сериозен инвеститор. Освен това те изтъкват, че запазените за държавата 34% наистина й позволяват да вкара свой представител в директорския борд на дружеството, но не й осигуряват правото на вето, когато се вземат неизгодни за нея решения. Като алтернатива на тази ситуация стратезите от ведомството на Петър Жотев предлагат правителствената Програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в отбранителната промишленост, приета на 31 март 1998 г., да бъде променена по следния начин:


Държавната капиталова квота от регистрирания капитал на ВМЗ ЕАД - Сопот, да бъде в размер на

една Златна акция

чиито правомощия се дефинират в договора за продажба и устава на дружеството.


Подобно решение, уточняват вносителите, вече било използвано при приватизацията на бургаската рафинерия Нефтохим и ако се приложи и в процедурите около сопотската оръжейница, хем ще бъдат по-надеждно защитени държавните интереси, хем предлаганият за продан акционерен пакет може да стане около 80% от капитала на ВМЗ. Що се отнася до конкретната технология на продажбата, според първия вариант, описан в разработката, приватизацията на предприятието може да тръгне от пълната

разпродажба на четири негови обособени части

Едва когато тя приключи, ще се мине и към продажбата на специалното производство, вкарано под шапката на ВМЗ ЕАД със статут на юридическо лице. Като първа обособена част е посочен лагерният завод на оръжейницата. Предвид на голямата задлъжнялост на ВМЗ към бюджета (до септември тази година - 32 млн. лв. без лихвите), и поради вече заявения конкретен инвеститорски интерес към лагерния завод, според авторите на документа било най-логично раздържавяването на оръжейницата да започне тъкмо от него. Но и

териториалното данъчно управление в Пловдив

на което ВМЗ дължи доста пари, проявило мераци към лагерния завод - заложен като обезпечение, той би покрил борчовете на ВМЗ. В добавка към лагерния завод в Сопот са включени и площадките за производство на механични гривни в с. Кърнаре, за сачми в с. Богдан и цехът за производство на специални изделия и малки лагери в Калофер.


Обединяването на тези обекти в една обособена част е защитено с няколко аргумента. Първо, интерес към лагерния завод проявили трима инвеститори, сред които се откроявала авторитетната шведска компания SKF AG, световен лидер в производството на лагери. На второ място експертите на икономическото министерство подчертават обстоятелството, че с продажбата на лагерния завод сегашните седем хиляди работещи във ВМЗ ще намалеят с около 2000. Не е пропуснат и фактът, че за последните години съставният завод начесто отчита загуби и в момента неговото производство не можело да отговори на пазарното търсене на лагери поради липса на оборотен капитал. Изрично е пояснено, че задължение на ВМЗ остава да плати още близо 7.2 млн. лв. по кредит от 10 млн. щ. долара, отпуснат на оръжейницата през май 1995 година. Парите е предоставила

японската корпорация Ничимен

за обновление на лагерното производство. В заключение авторите на стратегията са отбелязали, че ако се продаде лагерният завод, нямало да е необходимо да се намалява капиталът на голямото оръжейно дружество.


Втората обособена част включва Завода за инструментална и нестандартна екипировка (ЗИЕНО) и няколко подразделения, базирани на основната площадка на ВМЗ в Сопот - инструменталния завод, завода за нестандартно оборудване и производството на горивна газова техника. Тези обекти и най-вече заводът за нестандартно оборудване са привлекли интереса на някакво местно РМД, сформирано явно от хората, ангажирани с изредените производствени дейности.


В третата обособена част са включени за

продан и неоперативни активи

на сопотската оръжейница. За тях в икономическото министерство били депозирани над 30 писма с намерения за покупка. Става въпрос за помощното стопанство Пайталка, за съставния завод на ВМЗ Устрем 2 в Пловдив, за почивната станция в Несебър, за постройки и сгради в селата Церетелево, Медово, Калояново и Ръжево Конаре и в градовете Малко Търново и Петрич, за РУМ-а и газоразтоварището в Сопот, за базата за воден спорт в Домлян, за общежитие в Хасково и за прочие ненужни активи. Към тях като отделна - четвърта обособена част, са прибавени и над 500-те ведомствени апартамента на ВМЗ в Сопот, Карлово и Мадан, които са предвидени за продан като дълготрайни материални активи. Ако всички четири обособени части се изтъргуват успешно, заключението на стратезите, изложено в документа, е, че е напълно възможно с постъпилите приходи не само да се покрият задълженията на ВМЗ към бюджета и към най-големите доставчици от ранга на ЛУКойл Нефтохим и НЕК, но даже нещичко да влезе в касата на Вазовските заводи, които изпитват остра нужда от оборотен капитал.


След приключването на тези приватизационни процедури стратезите планират и раздържавяването на специалното производство и на юридическото лице ВМЗ. Според тях, независимо от вече разпродадените съставни предприятия на оръжейницата в Девин, Брезово, Клисура и Карлово, в момента технологичната и организационно-производствената структура все още позволявала да се изпълняват три важни неща. Най-напред -

да се запази продуктовата номенклатура

на Сопотските заводи, специализирани в производството на класически артилерийски боеприпаси и на средства за близък бой - неуправляеми ракети за единична и групова стрелба, управляеми противотанкови и противосамолетни системи за защита на армейските съединения, горивна газова техника, прибори и арматура и производство на инструменти, екипировка, механични възли и детайли и извършване на промишлени услуги. Нямало проблеми

бъдещият купувач на оръжейницата

да поеме задълженията й и да изгради балансирана пазарна и производствена програма с възможности за диверсификация на риска в случаите на санкции при експорта на специална продукция и стагнация на вътрешния и международния пазар на крайни и комплектоващи изделия на гражданското производство. Потенциалният купувач на специалното производство обаче трябвало да отговаря на следните изисквания:


о Да осигурява изпълнението на поставените пред дружеството военновременни задачи до момента на тяхното отменяне.


о Да погасява задължението на дружеството към държавата в размер на 2 916 000 лв., произтичащо от необслужвани кредити към банки, договорени до 31 декември 1990 г. и преоформени по ЗУНК, съгласно договор от 10 януари 1995 година.


о Да погасява задължението на дружеството към Ничимен корпорейшън в размер на 7.2 млн. лв. и към бюджета в размер на 32 млн. лева.


Другите ангажименти, които трябва да поеме злощастният потенциален инвеститор, са свързани с изработването на

краткосрочна бизнеспрограма за периода 2000-2001 г.

с уреждането чрез Армимекс на лицензните задължения на ВМЗ към РОСВООРУЖЕНИЕ. Не е изключена и възможността това да стане по съдебен ред. Отделно бъдещият собственик трябва да инвестира в ускореното внедряване на индустриалните стандарти от системата ISO, на военните стандарти от серията AQAP, чрез процедурите на STANAG и използването на консултанти от НАТО и Министерството на отбраната. За да придобие ВМЗ, кандидат-купувачът трябва да притежава опит в управлението на индустриални предприятия, произвеждащи военна продукция, или да държи значителни акционерни пакети или дялове в тях и да има лиценз за производство и търговия с оръжие.


Коректно авторите на приватизационната стратегия на ВМЗ са посочили, че така описаният първи вариант - продажба на четири обособени части и после на специалното производство, т.е на самата оръжейница, си има своите

плюсове и минуси

Предимствата на този подход се изразявали в това, че всички видове активи могат да намерят собственици, които се интересуват точно от тях, което предполагало и по-доброто им стопанисване. При този начин на продажба се очаквали и по-големи приходи.


Два съществени недостатъка обаче имал този вариант. На първо място, той изисквал много време и, което е не по-малко неудобство, структурата на собствения капитал на ВМЗ не давала големи възможности за продажбата на обособени части, без да се налага намаляване на регистрирания капитал на дружеството.


Затова стратезите са разработили и втори вариант за приватизация, който пак предвижда най-напред да се продаде като обособена част споменатият вече лагерен завод, а след това

да се изтъргуват част от обособените производства

от неоперативните активи и част от апартаментите. А каквото остане, да се вкара наред със специалното производство в капитала на юридическото лице ВМЗ и да се обяви за обща касова продан. Според авторите на стратегията тъкмо този начин за раздържавяването на сопотската оръжейница бил най-гъвкав и отварял пътя на стратегическите инвеститори към нея, веднага щом се намерел купувач на прословутия лагерен завод. Така случайно или не, той се явява гвоздеят на приватизационната програма и най-мазното парче от голямата оръжейна баница, чиято приватизация трябва да осигури прехрана не само на сопотчани, а и на цялата Стремска долина. Ножът и рязането обаче са в ръцете на Министерския съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във