Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕЛСИТЕ НА ЖП ЛИНИЯТА ПЛОВДИВ-СВИЛЕНГРАД ПОТЪВАТ В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ

Пестеливостта на финансовия министър Милен Велчев принуди транспортния му колега Николай Василев да връща морски дълг с железопътни европариНеосигуреното съфинансиране за времето от 2001 до 2004 г. забавя изпълнението на проекта за разширяване на пристанище Бургас и го поставя пред опасността да бъде прекратен. Това се посочва в проверка на Сметната палата за управлението на заема, отпуснат от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за реконструкцията на порта в размер на 14.312 млрд. японски йени (211.05 млн. лв. по курса на БНБ в момента). Останалите средства от 4.77 млрд. йени (3.11 млн. лв. по курса на БНБ в момента) трябва да плати бюджетът.По данни на одитната институция до края на март тази година са усвоени едва 48% от японския заем. Дотогава са изпълнени едва 55.4 на сто от проекта при планирани 84.1 процента. Разходите за строителство и за придобиване на дълготрайни материални активи и са достигнали близо 92 млн. лв. (6.3 млрд. йени). По първоначален план градежът трябваше да приключи в средата на 2005 година. Както в. БАНКЕРЪ писа преди повече от половин година, този срок няма да бъде спазен. Причината е, че при разширяването на входния канал на пристанището беше открито голямо количество боеприпаси от двете световни войни. Според изчисленията на транспортното министерство и на главния изпълнител на проекта (японския консорциум Пента Оушън кънстръкшан-Мицубиши корпорейшън) за отстраняването на бойния арсенал ще са необходими още около 40 млн. щ. долара, а забавянето ще бъде от 4 до 6 месеца. И този по-дълъг срок обаче едва ли ще бъде спазен, защото и средствата от българския бюджет за финансирането на проекта все още не са осигурени. Проблемът идва от това, че когато е договарян заемът (през 1998 г.), приходите от каналните, корабните и кейовите такси са отивали директно в държавното предприятие Пристанище Бургас ЕАД и с тях е трябвало да се погасява дългът на страната ни към японската банка. С влизане в сила на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата през февруари 2000 г. обаче тази отговорност се прехвърля на изпълнителна агенция Пристанищна администрация. Но тъй като тя е второстепенен бюджетен разпоредител, събраните пари отиват първо в държавната хазна, а тя заделя средства за поддръжка на порта (при това в строго фиксиран размер, определен от закона за бюджета и от постановлението за неговото прилагане). Въпреки това една година след промените в закона обаче лихвите по заема продължава да плаща държавното предприятие Пристанище Бургас, а не изпълнителната агенция, което е нарушение на нормативните разпоредби. До 2001 г. Пристанище Бургас е погасило общо 18.49 млн. японски йени (около 2.7 млн. лева), включително и лихвите по заема. Платило е допълнително и наказателни лихви за забавяне в размер на 58 975 йени. От Министерството на транспорта обаче отказаха да коментират, причината поради която една година след появата новия морски закон държавното предприятие е продължило да плаща лихвите по заема. В момента подготвяме отговор по доклада на Сметната палата и няма да е коректно, преди той да е готов да коментираме каквато и да е информация, обясниха пред в. БАНКЕРЪ от пресцентъра на транспортното ведомство.Едва през 2002-ра Пристанищна администрация започва да плаща дължимите лихви по заема, тъй като за предишната година бюджетът не е предвидил средства за погасителни вноски по заема. На три пъти са погасени около 142.24 млн. йени (20.76 млн. лв.) от японския борч, а допълнително са дадени още над 153 хил. йени като наказателни лихви заради закъснението. В доклада на одитната институция се посочва изрично, че най-голямата вина за липсата на съфинансиране е на финансовия министър Милен Велчев. Не по-малък принос за забатачването на проблема, според Сметната палата, имат също транспортният му колега Николай Василев и предшественикът му Пламен Петров, които дори и не са повдигнали пред финансовото ведомство и пред Министерския съвет въпроса кой ще плаща японския заем. От ръководството на Министерството на транспорта и изпълнителна агенция Пристанищна администрация не е отчетена промяната в закона и не са предприети нужните управленски действия за обосноваване и осигуряване на необходимите бюджетни средства и създаване на организация за обслужване на заема, както и осигуряване на средства за съфинансиране - се отбелязва в доклада. В документа се заявява още, че отговорните служители на министерството и на морската агенция не са запознати нито със споразумението между България и японската банка, с което се отпуска държавногарантираният заем за модернизацията на бургаското пристанище, нито с произтичащите от него задължения. Одиторите са констатирали, че във ведомството на Николай Василев дори не разполагат с текста на споразумението и протоколите към него. Липсва инвеститорски контрол от страна на министерството, което не гарантира защитата на държавния интерес при реализацията на проекта - пише в доклада. До приключване на одита не са определени редът и начинът, по които ще се акумулират необходимите средства за обслужване на кредита, както и субектът, който ще обслужва кредита, допълва одиторът Надежда Сандолова. Тя отбелязва също, че за финансовото участие в проектите за пристанище Бургас и пристанище Лом през тази година в бюджета на транспортното ведомство са заделени общо 13.1 млн. лв., а в бюджетната прогноза за 2005-а са предвидени само 4.2 млн. лева. Тези средства обаче са крайно недостатъчни за погасяването на японския дълг. По-тревожното в случая обаче е, че тези висящи плащания и трупащите се наказателни лихви са принудили вицепремиера Николай Василев да пренасочи част от бюджетните средства на министерството, като е застрашил изпълнението на друг от големите инфраструктурни проекти с външно финансиране. В доклада на Сметната палата се отбелязва, че дължимите в края на миналата година около 71.6 млн. йени (10.45 млн. лева) лихви по заема към японската банка са били погасени със средства, предвидени за проекта Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград. Трасето, което е част от IV и IX трансевропейски транспортни коридори, е най-скъпият инфраструктурен проект в България. Около 340 млн. евро за реализацията му са осигурени от Европейската инвестиционна банка, от програма ИСПА на Европейския съюз и собствено финансиране от държавата ни. В средата на май транспортното ведомство обяви, че още този месец ще бъде обявен търг за проектиране и строителство на първата фаза от проекта: изграждането на отсечката от Крумово до Първомай с обща дължина 37 километра. Събирането на оферти ще продължи около три месеца. Ако обаче тази прогноза се сбъдне, транспортният министър отново ще трябва да прехвърля пари от друг зациклил проект.

Facebook logo
Бъдете с нас и във