Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕКЕТЬОРСКИЯТ БИЗНЕС НЕ ПРИЛЯГА НА МО

Може ли 16-етажен жилищен блок да живее без документи за самоличност и за него да няма ни вест, ни кост в съответните общински регистри? Оказва се, че в условията на сбърканото българско местно и държавно управление нищо не пречи на подобно фантомно съществувание. Доказва го 12-годишната нелепа одисея на едно иначе скромно варненско ООД на име Виктория Делта, разказана пред в. БАНКЕРЪ от собственика му Валери Лазаров Вълчев. Тя започва на 25 септември 1990 г., когато чрез своето софийско поделение N38420 Министерството на отбраната (МО) сключва договор за съвместна дейност с въпросната Виктория Делта. Според документа фирмата е определена за единен инвеститор, включен в изграждането на ведомствен жилищен блок (N21) на министерството във варненския квартал Възраждане. Срещу вложените от нея 28 хил. тогавашни лева тя е трябвало да получи в партерната част на обекта помещение от 93 кв. м, наречено в договора Детска занималня 1. Съгласно правителствените разпоредби и инструкция N10 на БНБ, двете страни, подписали споразумението, имат законните основания за съвместна дейност. И я започват и завършват успешно на 9 октомври 1991 година. Тогава, на базата на надлежно платежно нареждане за превеждане на цялата сума, Виктория Делта подписва с военното ведомство втори договор - този път за покупко-продажбата на спомената детска занималня. Фирмата получава и допълнително право на строеж и извършва разширяването й, превръщайки я в луксозен магазин. За притежанието му тя разполага и с необходимия протокол образец 16 по чл. 40 от наредбата за държавно приемане на обектите по капитално строителство, издаден на нейно име на 23 април 1992 година. Както се казва, дотук добре. Лошото идва година по-къснокогато във Варненския районен съд постъпва молба на МО, без точна дата, срещу Виктория Делта ООД с искане договорът за покупко-продажбата на магазина да бъде обявен за нищожен. Забележително в случая е, че на практика силовото министерство подвежда районния съд във Варна, тъй като то никога не е било собственик на въпросния магазин и не него е продало на фирмата инвеститор, а... детска занималня. Въпреки това тънко обстоятелство МО печели делото. Загубилият го ответник пък го обжалва и така се завърта съдебната въртележка. В крайна сметка тежката дума си казва Върховният касационен съд, който, след като разглежда на 29 октомври 1997 г. казуса, излиза с решение по него чак на... 27 ноември 1999 година. Според върховните магистрати окончателният победил в дългия спор е военното ведомство. Сега собственикът на Виктория Делта, Валери Вълчев, води дело пред Софийския районен съд срещу МО с надеждата, че то ще му върне поне вложените в строителството на варненския магазин пари, които към днешна дата били набъбнали на над 40 хил. лева. Министерството обаче не смята да се предава и е завело контраиск срещу фирмата, претендирайки, че тя трябва да върне тази сума, защото през изминалите години е ползвала неправомерно помещението. Валери Вълчев е категоричен, че от 1993 г. насам луксозната площ пустее. Но по-любопитното, както пояснява той, е, че при опита му да проучи в архива на варненската община Възраждане кой, как и кога е издал на МО акт 16 за спорния имот, станало ясно, че самият 16-етажен блок 21, в който се намира обектът... изобщо липсва. Просто не съществува, документация за него няма. В момента от инвеститори, финансирали изцяло изграждането на детската занималня, се превърнахме едва ли не в престъпници, обитаващи чужд имот, а Министерството на отбраната се сдоби с луксозен търговски обект, без да е дало за него нито стотинка, жалва се шефът на Виктория Делта.Бедата е, че неговият случай съвсем не е частен. През 1990 г. с благословията на тогавашното висше ръководство на военното министерство е пуснат в действие ефикасен, но, както се оказва впоследствие, коварен метод за събиране на пари. За довършване на свои жилищни обекти - над триста в цялата страна, ведомството сключва типови договори за съинвестиране с редица физически и частни юридически лица, които му осигуряват финанси за изграждането на магазини, офиси, ателиета и прочие бизнеспомещения в подблоковите пространства. Така поетапно до 1993 г. цялото строителство благополучно приключва и... започваголямото цакане на наивните кредиторикоето продължава и до днес. Стартът преди девет години дава тогавашният военен министър Валентин Александров, който слага подписа си под молба, адресирана до Софийския градски съд. С нея от магистратите се иска (както и в случая с варненската Виктория Делта) да обявят за нищожни договорите за покупко-продажби, сключени с тези - едновременно съинвеститори и купувачи, в един от ведомствените блокове на министерството, построен в столичния квартал Овча купел. Към въпросната молба през 1995 г. се присъединява и друга, подадена от бившия заместник отбранителен министър Стоян Шатов, член на правителствения екип Виденов. Само по това дело, което се точи и досега, има 15 ответници, някои от които междувременно вече са покойници. Аналогични дела МО води и срещу частници, придобили по същия начин собственост в софийските комплекси Младост, Дружба, както и в някои по-централни райони на столицата. Заразтрогването на партньорстватасе използват три мотива. Като първо основание се сочи чл.26 от Закона за задълженията и договорите, в който са визирани условията за обявяването на едно споразумение за нищожно. Интересното обаче е, че министерските юристи са се задоволили само с цитирането на чл. 26, без да си направят труда да дадат конкретни доказателства за нарушаването на неговите постановки. Освен това от силовото министерство са записали в исковите молби, че оспорваните от тях договори за покупко-продажби нямали нотариална форма. Само че как тогава през изминалите години някои от атакуваните сега съинвеститори са продали своите придобивки на трети лица, при това на базата на стоменатите договори, и са получили надлежна нотариална заверка на сделките? Казано с други думи, оглеждайки представените им документи, нотариусите не са намерили никакви пукнатини в тяхната легитимност и съвсем резонно са узаконили покупко-продажбите.Не по-малко странно звучене има и третият аргумент, използван за атака от МО. Позовавайки се на Указ 463, издаден от висшите органи на държавата през... 1950 г., днешните правници от министерството заявяват, че то изобщо не е имало право да се разпорежда с пуснатите за стръв подблокови пространства. Според същиябезкрайно овехтял указразпоредителните права на военното ведомство се разпростирали само върху апартаментите и гаражите във ведомствените жилища, които то изгражда, като при това ги продава единствено на лица от системата. Пита се тогава защо МО не поиска спорните днес обекти да му бъдат върнати или платени от онези негови служители, които са ги продали, а си ги търси от тези, които са броили пари за придобиването им?Значително по-съвременният Закон за устройство на териториите не поставя ограничения от типа на споменатите, но нещата вече са стигнали дотам, че последната дума ще има съдът. По всичко личи, че окончателната му присъда явно няма да се чуе скоро. Ако той обаче уважи исковете на военните юристи,потърпевшите граждани и фирмиосвен че ще се разделят с магазините и офисите, построени с техните пари, ще бъдат принудени да плащат на ведомството и обезщетения, че през изминалите години неправомерно са ги ползвали. На този безупречно нелеп фон някой би трябвало най-сетне да отговори - кой от работилите в Министерството на отбраната е провел, превишавайки правата си, голямото съинвеститорско зарибяване? На 9 септември тази година репортер на в.БАНКЕРЪ отправи по каналния ред подобно питане до правната дирекция на МО. Отговорът й все още не е получен, а той би могъл да хвърли светлина и върху друг неясен момент. Защо отношението към всички злополучни инвеститори, имали неблагоразумието да рискуват преди 12 години парите си, не е еднакво? Една (неизвестно защо) привилегирована частот тях - предимно частни юридически лица, които без никакви обструкции своевременно са били въведени във владение на помещенията, се радват на двустранно изпълнение на договореностите. Военното министерство не прави никакви опити да разтрогне сключените с тях контракти. В подобно положение например са притежателите на бившето поделение на банка Моллов в столичния комплекс Младост 4 и на съседната пицария Верона, приютени в жилищноведомствен блок на МО. Тази неясна селекция дава основание на злонамерени езици да твърдят, че щастливците от група А са се бръкнали дълбоко освен за финансирането на строежа и за спокойното ползване на обектите.В Б отбора пък се подвизават фирмите и гражданите, които са въведени във владение и разполагат с договори за покупко-продажба, имащи нотариална стойност, но министерството атакува законосъобразността им. В следващата група, подложена на съдебни гонения, са съинвеститорите, които са въведени във владение, но нямат договори за покупко-продажба. Най-зле са тоталните аутсайдери от четвърто и пето ниво, които са платили навремето, но нито са въвеждани във владение на придобивките си, нито имат за тях необходимите документи за покупко-продажба. По тази причина едните с години не могат да влязат в готовите помещения, а други изобщо и не разполагат с такива. Срещу 25-а поликлиника в столичната Младост 3 стърчат само колоните на супермаркет, в чийто изкоп са заровени завинаги парите на подобни съинвеститори на военното министерство. Да върнеш някому днес деноминирани, броени преди 12 години по 50, 100 и повече хиляди лева, и да разпродадеш апетитните бизнеспомещения по сегашни цени, без съмнение е много добър удар. Само дето от него се носи и малко неприятен дъх. А има ли и лични облаги - това само един Господ знае.

Facebook logo
Бъдете с нас и във