Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Регионалните съвети за развитие ще са с определяща роля за най-важните проекти

В Областната администрация в Бургас ще се проведе стратегическа консултация във връзка с изпълнение на политиката за регионално развитие и програмирането на новата европейска оперативна програма за подкрепа на регионите в периода 2021-2027 г. с представители на общините от Югоизточен район, съобщиха от регионалното министерство. В събитието ще участва заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова .Инициативата е съвместна с Международната банка за възстановяване и развитие в рамките на подписаното споразумение за консултантски услуги с министерството. Участие в срещата ще вземат представители на министерства и държавни агенции, областни управители, кметове на общини, неправителствени организации, представители на бизнеса и други. Целта е те да се запознаят с новия подход за изпълнение на проекти в следващия програмен период, както и да дадат мнение за ефективно структуриране на Регионалните съвети за развитие, които ще бъдат натоварени с нови, по-широки функции.

Предвиждат се повече европейски средства и подкрепа от всички оперативни програми за развитие на регионите през следващия програмен период 2021-2027 година. С 8% ще се увеличи бюджетът от европейските фондове, с който ще разполага страната ни тогава. Приоритет за правителството  през следващия програмен период ще бъде търсенето на възможности за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните дисбаланси и увеличаване на икономическата активност, пряко обвързана с повишаване стандарта на живот на хората. Новият ни подход ще позволи регионите да се развиват на база своя потенциал, природни ресурси и дадености, включвайки по-голям брой  заинтересовани страни в подготовката, одобрението и изпълнението на проектите, коментираха от регионалното министерство.

Югоизточният район за планиране е разположен в югоизточната част на страната и се отличава с благоприятно географско положение. Има широк излаз към Черно море (224 км на изток) и дълга граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. Административен център е град Бургас. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен централен район за планиране. На запад районът граничи с Южен централен район. В територията са включени три области: Бургаска, Сливенска и Ямболска. През района преминават транспортните коридори №8 и 9, както и жп линията София-Бургас.

Югоизточният регион е формиран под въздействието на благоприятното му географско положение и природните условия, позволяващи развитието на туризма, морския транспорт и земеделието, както и под въздействието на относително по-запазените демографски ресурси в сравнение с други региони от България. Определено може да се каже, че цялата територия на региона гравитира към Черноморското крайбрежие, поради което тя се отличава и със своята компактност. Липсата на високи планини и големи реки в територията на региона спомага за вързките между селищата и повишава компактността на територията му.

Регионът има площ от 14 645 .1 кв. км или 13.2% от територията на страната. В него живее 10% от населението на България.

Свободният достъп до Черно море дава възможност за развитието на международен туризъм и за ориентирането на транспортната, техническа и социална инфраструктура към крайбрежието и основно към регионалния център Бургас. Това от своя страна влияе и върху териториалното разпределение на населението в региона. Значението на източната му естествена граница по Черноморското крайбрежие нараства значително след създаването на Черноморската зона за икономическо сътрудничество.

Източната граница на региона има и важно геостратегическо положение, тъй като чрез нея България се свързва със Средиземно море и Световния океан, а чрез тях се осъществяват и връзките й с повечето от стратегическите й партньори.

Северната граница на региона преминава през Сливенски, Котленски и Емински дялове на Стара планина и пресича долината на река Камчия. През тази граница се осъществяват връзките със североизточните региони на страната (приморски и придунавски) и със Северния централен регион, които не са затруднени, поради наличието на множество ниски проходи ("Вратник", ”Котленски", "Върбишки" и "Ришки"). Най-оживени са връзките със Североизточния приморски регион, поради сходните природни, демографски и стопански условия.

Западната граница на региона е условна, тъй като някои общини изпитват силното влияние на “Марица-Изток”. През тази граница преминават трасетата на важни ж.п. и автомобилни връзки между столицата и Южното Черноморие (Задбалканските и връзките през Пловдив-Стара Загора).

Южната граница съвпада с част от държавната граница на България с Република Турция по Странджа и Дервентските възвишения. Значението на тази граница и ролята й в междудържавните отношения значително се променят през последните десет години. Днес има всички предпоставки да се използват възможностите й чрез разширяването на ГКПП при Малко Търново и откриването на нов ГКПП при с.Лесово.

Facebook logo
Бъдете с нас и във