Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕФОРМИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕ ОТЛАГАТ ЗА СЛЕДВАЩАТА ВЛАСТ

Модернизация на образованието, провеждане на икономика на знанието, по-големи инвестиции в тази сфера - това са все приоритети на правителството, ако се съди по изказванията на политиците. Спорно е обаче дали действително е така. Нито една от прашасалите стратегии не успя да реши проблемите в сектора. Очевидно е, че същото ще се случи и с Националната програма за модернизация на българското образование 2005-2010, която беше приета на последния Национален съвет на НДСВ на 21 декември 2004 година. Всъщност по-голямата част от нея се съдържаше в управленските планове, които кабинетът обяви в началото на мандата си. И след като нищо не бе изпълнено, намеренията се озоваха в новия документ. Така на практика реформите са отложени във времето и оставени за следващите, които ще дойдат на власт. Под индиго е минала една от най-големите амбиции на управляващите - въвеждането на тестовете като начин да се проверят знанията на учениците, кандидатстващи след седми клас. Идеята дойде още през 2001-ва. Освен да попълнят въпросника, кандидат-гимназистите трябваше да се явят на изпит по български език или математика. След изразено недоволство от страна на родители и ръководства на учебни заведения новият почин за оценяване беше отменен. Голям бе напънът за въвеждането на тестовете и по време на изпитната кампания през 2005-а. Но в началото на учебната 2004/ 2005 г. начинанието все още беше забулено в мъгла. Никой не знаеше какво ще представляват тестовете и по кои предмети ще са въпросите. Заради многото неизвестни и обществения натиск операцията отново бе отложена. Своята роля изигра и страхът, че евентуален провал ще донесе доста негативи за реформаторите точно преди изборите, тъй като изпитите след седми клас се провеждат през юни. Не беше изпълнен и друг приоритет - изграждането на система за външен и вътрешен контрол върху качеството на образоването, неизменна част от която са тестовете. За това си призна пред Националния съвет на партията и министър Игор Дамянов. В доклада си той отбелязва, че въпреки предприетите стъпки за разработване на система за оценяване налице са само отделни опити за решение, отколкото цялостна концепция.Отложени бяха и плановете за всеки ученик или студент да се отдели определена сума под формата на т.нар. ваучер за образование. Тези средства трябваше да се дават на учебното заведение, в което лицето е избрало да учи - независимо дали е държавно, или частно. Очакваше се, че така училищата и университетите ще бъдат стимулирани да повишат качеството на преподаване и, привличайки повече възпитаници, да си осигурят и повече средства. В края на 2004-а обаче се разбра от образователния министър, че за тази реформа все още е твърде рано, и тя също се озова в графата за следващия мандат. За новата система за постоянно подобряване на качествата на преподавателите се говори още от първия ден на управление на НДСВ, само че и досега никой не може да посочи конкретно как ще стане това. Тази година за повишаване на квалификацията на учителите и лекторите в университетите са заделени 3.3 млн. лева. С тези пари ще се организират предимно курсове за компютърна грамотност. За въвеждането на информационните технологии в училищата, според стратегията, първоначално трябва да бъдат обучени около 1000 преподаватели. Но за изпълняването на плана ще се необходими не 3, а поне 60 млн. лв., твърдят експертите, които са го разработвали. Дълбоко се заблуждават тези, които смятат, че само студентското кредитиране ще е достатъчно за гарантиране на равен достъп до образователната система за представителите на всички социални групи. Както и че чашата топло мляко, закуската и безплатният транспорт, обещани от премиера, ще накара децата от малцинствата да влязат в класните стаи. Според статистиката две на сто от тръгналите на училище през 2003/ 2004 г. не са завършили учебната година. Все още има тенденция да нараства броят на отпадналите от образователната система деца, не отрича и министър Игор Дамянов. В сферата на добрите пожелания си остава и партньорството между бизнеса и образователните институции. Най-силното доказателство за това е тоталното разминаване на пазара на труда и кадрите, които всяка година излитат от университетите и професионалните гимназии.Най-неприятното е, че докато реформите се отлагат с успокоението, че ще бъдат изпълнени през следващите години, училищата и университетите ни все повече ще се отдалечават от европейските. Губещи, разбира се, са преди всичко студентите и учениците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във