Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕФОРМАТА В ГОРИТЕ ЗАБУКСУВА

Улисани в разплитането на зърнената афера, депутатите от парламентарната Комисия по земеделие като че ли съвсем забравиха за реформата в горския сектор, замислена и подготвяна от екипа на земеделския министър Мехмед Дикме. Ключовият елемент в нея е създаването (със специален закон) на държавна Национална горска компания. Проектозаконът за държавното горско предприятие беше внесен в Народното събрание още през ноември миналата година, но оттогава досега събира прах. По думите на депутати и от опозицията, и от управляващото мнозинство вероятността той да бъде приет във вида, предложен от Министерството на земеделието и горите, е твърде малка. Някои дори отбелязват, че текстовете му звучат толкова абсурдно и екзотично, че няма как да минат в пленарната зала. Показателно е, че за шестте месеца, откакто законопроектът е депозиран в парламента, разглеждането му в Комисията по земеделие се отлага вече четири пъти. В текстовете има редица спорни моменти и не изключвам възможността да се изготви алтернативен вариант, прогнозира председателят на комисията Пламен Моллов. Липсващият консенсус няма да позволи приемането на нормативния документ в определения срок до края на май. Прехвърлянето на срока пък поставя под въпрос преструктурирането на целия сектор със заем от Световната банка в размер на 30 млн. щ. долара и 7.7 млн. долара безвъзмездна помощ от Глобалния екологичен фонд. Одобряването на проекта за реформа в горите и съответно на кредита е насрочено от борда на директорите на Световната банка за 8 юни, но едно от задължителните условия за отпускането на парите е гласуването именно на закона за горската компания. Независимо от въпросителните около него в четвъртък (15 април) Министерският съвет реши да предложи на парламента да даде мандат на финансовия министър Милен Велчев и на земеделския Мехмед Дикме да водят преговорите с банката за заема.Екипът на министър Дикме предлага държавното предприятие да е с 42 млн. лв. капитал (17 млн. лв. от бюджета и 25 млн. от средствата, предоставени от международната финансова институция). Предвижда се компанията да направи за пет години инвестиции за 100 млн. лв., осигурени от собствената й дейност и от заема от Световната банка.Идеята е Националната горска компания да се заеме с всичко - от проектирането, до дърводобива и търговията с дървесина, в 85% от горските площи на територията на страната. Това кара и депутати, и представители на бранша да се опасяват, че ще бъде установен държавен монопол в почти целия отрасъл, ще се попречи на свободното пазарно определяне на цените на горските продукти, включително и на въвеждането на борсови механизми за тяхната търговия. На практика частните фирми ще могат да участват в добива на дървесина и в ловностопански начинания само ако са наети от държавното предприятие да извършват този вид услуга. Дървесината обаче ще остава собственост на горската компания и ще се продава на търгове чрез лесничействата.Другият аргумент против бъдещото държавно дружество е, че то ще бъде под силно политическо влияние. Според заместник-министъра на земеделието Меглена Плугчиева, спорът между депутатите е за това кой да осъществява политическия надзор над него. Някои народни представители не били съгласни бъдещата горска компания да е подчинена на аграрното министерство, както е записано в проектозакона, и настоявали тя да е към Министерския съвет. По думите на Плугчиева разногласия имало и около управлението й. Депутатите били на мнение, че освен управителен съвет компанията трябва да има и надзорен, чиито членове да се избират от парламента на квотен принцип. Силен натиск срещу приемането на законопроекта упражняват и браншовите организации. В декларация, изпратена от тях до президента, премиера, председателя на Народното събрание и до всички парламентарно представени партии, се посочва, че повечето заети в горското стопанство и дървообработващата промишленост очакват преструктурирането да доведе до създаването на финансово самостоятелно и икономически силно и независимо ведомство, пряко подчинено на Министерския съвет. Съсловието смята, че предложеният проект не бива да се приема, тъй като не решава проблемите, а напротив - нарушава основната функция на държавата да създава правила, конкурентни условия за работа на стопанските субекти и да контролира тяхното изпълнение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във