Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РЕАЛНИТЕ ДОХОДИ НАМАЛЯХА, НО НЕ СИМВОЛИЧНО

Преди една година страната бе потънала в ужасяваща бедност, по думите на идеолозите царисти. Десетте долара от зимата на нашето недоволство през 1997 г. се бяха трансформирали точно на 261 лв. средна работна заплата през лятото на нашия ентусиазъм - за юни отминалата година. Предстоеше несимволичното им увеличение... Днес е необходим изключително бодър дух, за да се коментира средната работна заплата за юни на настоящата година - 264 лева. Номиналният й ръст е около един процент, почти колкото е бюджетния дефицит. С тази разлика, че за дефицита ни обещаха да бъде нулев, а за доходите се произнасяха много по-големи числа в несимволичен порядък. Дали пък не са сбъркали, имайки предвид да занулят доходите, а не дефицита...?! В същото време ръстът на инфлацията от средата на миналата година, данъчноосигурителната тежест, добавена за настоящата година, както и натискът на новите, по-високи цени и тарифи на повечето естествени монополи намалиха покупателната способност на гражданите и домакинствата с над 10 процента. Така само за една година правителството успя да намали реалните доходи и платежоспособното търсене с практически същите над 10%, въпреки особено шумните предизборни уверения в обратното. След като в периода след 1997 г. наблюдавахме ежегодни позитивни подобрения в сферата на реалните доходи, сегашната година е първата, в която тенденцията се обръща.Правителствените икономисти не изглеждат особено притеснени от този факт, защото те имат нови, по-модерни схващания за икономическата политика. Най-словоохотливият от тях непрекъснато ни обяснява, че те правят икономика на предлагането. Засега не успяват да ни обяснят как работи този модел при стагниращо търсене, но това е наш, а не техен проблем. С помощта на друга модерна теория - тази на рационалните очаквания, можем да предполагаме как намаленото платежоспособно търсене ще упражни влияние върху социално-икономическото равновесие през късната есен (темата за съвместимостта на икономиката на предлагането с фиксирания ни валутен курс е още по-интересна, но остава встрани от днешния коментар).Преди една година се появиха смели прогнози, че наличните по това време, макар и слаби все още благоприятни тенденции в стопанството могат да се развият. В тях не се предвиждаше да се полагат специални изрични усилия (потенциал за каквито новите управленски екипи не притежаваха), а се разчиташе на инерциоността на икономическата система. Подобни хипотези имаха основание - достатъчно бе да не се пипат копчетата на икономическата машина, с чието действие управляващите не са запознати. Сега вече сме свидетели на доста съществено разстройство на наличния инструментариум. Както е известно, подобно явление винаги рефлектира и в джоба на обикновения гражданин - пълно потвърждение на сентенцията от арсенала на икономистите на предлагането, според която няма безплатни обеди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във