Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИКАТА НИ Е ЕДНА ПРОВОКАЦИЯ КЪМ МВФ

НИНА РАДЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, ПРЕД В. БАНКЕРЪГ-жо Радева, каква е вероятността законопроектът за държавния бюджет за 2005 г. да не бъде гласуван в парламента поради разногласия между политическите сили, както стана например с избора на омбудсман?- Откровено казано, мисля, че не може да се стигне до бламиране на бюджета, въпреки че традиционно тези закони се приемат само с гласовете на управляващото мнозинство и евентуално на политическите му партньори. Държавният бюджет за 2005-а е така обмислен, че да продължи досегашната ни политика, която особено през последните две години даде много добри резултати - висок ръст на брутния вътрешен продукт, финансова стабилност, овладяна инфлация, социална осигуреност, развитие на основните бюджетни сфери, увеличаване на средната заплата и пенсия... Тази политика е безспорен успех и е логично да искаме да я продължим. Освен това предложените от нас проекти за бюджета и за промени в данъчните закони бяха добре посрещнати от съсловни и работодателски организации. Това ни дава самочувствието да мислим, че, независимо от острите политически декларации на опозицията, наистина сме предложили най-добрия вариант, съответстващ на икономическата обстановка в България. Ние получаваме много критики към бюджета, но никой не предлага реална алтернатива. Все пак, каквито и параметри да се изтъкват, не можем да премълчим, че България си остава държавата с най-ниските доходи в Европа...- Да, наистина значително изоставаме спрямо европейските критерии за доходите, които трябва да следваме. Но постигнатото през последните три години говори, че ръстът на доходите е значителен. Например минималната заплата е увеличена почти със сто процента. През 2001-ва тя беше 80 лв., а сега вече спорим с Международния валутен фонд за 150. Стъпките ни са в правилна посока, само че ниската кота, от която започнахме, все още ни дърпа назад. Особено тежки са проблемите в социалната сфера, и то за хората, лишени от възможност да имат активна жизнена позиция. Смятам, че по отношение на социалните плащания в някаква степен дори сме отишли по-далеч, отколкото трябва. Размерът на някои от тях не мобилизира достатъчно определени групи да търсят по-активно работа. Но що се отнася до политиката ни на закрила на пенсионери и инвалиди, на хора с реални проблеми, които не са в състояние да посрещат предизвикателствата на времето, определено сме длъжници. В този контекст моята теория е, че трябва да подкрепяме много повече - включително чрез данъчната политика - онези, които активно се борят за своето жизнено оцеляване, които се стремят да се развиват и образоват. Именно този кръг от млади, образовани хора е необходимо да бъде подпомогнат, тъй като те са основата на бъдещата средна класа. Затова предложението ми е да има диференциация на ставката за доходите на физическите лица - групата от 250 до 600 лв. да не се облага наравно с хората с по-високи доходи. Как гледате на препоръката на американския професор Стив Ханке да се премахне понятието минимална работна заплата в България и възнагражденията да се определят от свободния пазар? - Мисля, че всички сериозни икономисти у нас разбират условността на величина като минимална работна заплата. Тя е по-скоро икономическа база, върху която се определят редица социални плащания. Смятам, че преминаването към почасово заплащане и определянето на минимална часова ставка би било икономически по-правилно. Това ще създаде много по-добри условия за мобилност при наемането на работна сила. В същото време и правата на почасово ангажираните ще са надеждно гарантирани.Нормално ли е, според вас, бюджетният излишък да е толкова голям? Опонентите ви твърдят, че заложените приходи в хазната умишлено се занижават, за да се развържат ръцете на правителството при разпределянето на излишъка...- Това са две различни теми и всяка от тях е важна. Критиките за нереално планиране на бюджета са силно преувеличени. Всички си спомнят колко спорове се водиха, за да се докаже на МВФ, че планираните данъчни приходи са реално изпълними. Дълбоко погрешно е да се мисли, че ръстът на бюджетните приходи може да се занижава механично. Разбира се, не изключвам и някои несъвършенства на методиката, по която те се планират. Сега бюджетният излишък се формира по две основни направления: от увеличение на планираните приходи с около 380 млн. лв. и от икономия на бюджетни разходи в размер на 320 млн. лева. И двата компонента говорят за благоприятни тенденции в развитието на икономиката. Българските фирми са работили по-добре през 2003 г., по-голяма част от тях и физическите лица са били обект на реално данъчно облагане, а данъчната администрация си е свършила по-добре работата. Що се отнася до икономиите в бюджетната сфера, те са ресурс, който и в бъдеще трябва да се стремим да използваме. От една страна, той е резултат от рационализацията на разходите в бюджетната сфера, а от друга - от усъвършенстване на данъчната администрация, на системата за прилагане на ставките за различните видове данъци, на борбата с корупцията и сивата икономика.При какви условия биха могли да се въведат диференцирани ставки по ДДС?- За съжаление не можем да си позволим това. Нямаме надежден административен апарат, който да обслужва такъв механизъм за прилагане на ДДС. Ние и сега имаме проблеми, свързани с капацитета на данъчната администрация. Тя трудно би се справила, ако прагът за регистрация на фирмите по ДДС падне на 25 хил. лева. А имаме и задължение към бизнеса да скъсяваме сроковете за изплащане на данъчния кредит. Очаквате ли надзорническите функции на МВФ да започнат да отслабват с наближаването на 2007 година? Някои наши икономисти вече се обявяват срещу опеката на Фонда.- Уважавам аргументите на тези икономисти, но ми се струва, че е много по-лесно да развиваш подобни тези, когато не носиш пряка политическа отговорност. Трябва да направим всичко възможно, за да запазим отношенията си с Фонда, защото дори самото подписване на предпазно споразумение е легитимация за макроикономическата стабилност и финансовата политика на България. Това е от голямо значение за външните инвеститори, включително за партньорите ни от Европейския съюз. Според мен развитието на българската икономика и успехите в рамките на Валутния борд са една провокация към Фонда да обмисли нещо по-различно от стандартната политика, която досега е прилагал към държави в преход. Мисля, че има какво да заимстват от нашия опит, и се надявам на по-голяма гъвкавост при оценката на постигнатото от България.До каква степен споделяте тревогата на МВФ от кредитната експанзия на българските банки? - Ние сме постигнали много, имаме надежден банков надзор. Но въпреки това мисля, че динамиката, с която се развива кредитната експанзия, е малко по-голяма, за да бъде реално контролируема. Още повече че рисковете при кредитиране в такива мащаби не се проявяват веднага, а в един депресионен момент, който във времето е някъде между втората и третата година от получаването на по-дългосрочни кредити. Така че известна предпазливост няма да е излишна - само че не по отношение на ограничаване на кредитирането. Смятам, че банките трябва да се опитват да предлагат много по-усъвършенствана система на кредитни услуги. Все пак мнозинството от тях са частни и имат свои механизми за оценка на рисковете. Те ще съобразяват кредитната си политика и с Централната банка, която може да се намесва, за да регулира равнището на задължителните минимални резерви, лихвения процент и т.н. Главната отговорност и рискът обаче се поемат от самите банки. Възможно ли е парламентът да реагира, гласувайки съответни промени в закона за БНБ или за банките?- За мен този начин за регулиране на кредитния пазар би бил крайно неприемлив. Администрирането в тази сфера е рисково и опасно. Едва ли със закон би могъл да се намери оптимумът, какъвто ще се постигне на основата на естествените пазарни регулатори. Механизмите на пазарната икономика у нас са развити в достатъчна степен, за да гарантират сигурността на банковата система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във