Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАЗУМНО Е ДА СЕ ИЗКУПУВА СКЪПИЯТ ВЪНШЕН ДЪЛГ

Ханс Фликеншилд, ръководител на мисията на Международния валутен фонд за България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Фликеншилд, мисията ви имаше за цел да се запознае с новото българско правителство. Какви са първите ви впечатления?- Първите ми впечатления са благоприятни. Да, тази мисия нямаше за цел да водим преговори. Затова нямаше основания да се очакват спорове и конфликти. Бяхме срещали и по-рано с хората, с които проведохме срещите - с представителите на БСП, когато партията беше в опозиция. Има съвсем малко нови лица за нас. Разбрахте ли какви са плановете на българските министри - всеки в неговата сфера на отговорност? Съзряхте ли някакви нови тенденции в икономическото развитие на България?- Да, министрите ни запознаха с първоначалните си планове. Разбира се, те все още ги формулират. Много от заместник-министрите все още не са избрани, така че екипите им не са пълни. Затова ни запознаха с намеренията си в по-общ план. Но някои все пак имат по-конкретни идеи. Нямахме много време да навлизаме в подробности и да дискутираме конкретни цифри. От това, което чухме, и от това, което видяхме, останахме с впечатлението, че засега нямаме основания да променяме очакванията си за годишен ръст от 5.5% на БВП. За второто тримесечие все още не са оповестени резултатите за брутния вътрешен продукт. Така че, ако цифрата се окаже голяма, както очаквам, може да ревизираме прогнозните си резултати и да ги завишим. Имахте ли някакви трудни моменти по време на разговорите? Реалистични ли са намеренията на управляващите за повишаване на минималната месечна заплата с 10 лв. и за допълнителните 13-а заплата и пенсия?- Имало и по-трудни моменти. Може би защото този път нямахме за задача да се договаряме. Но един труден въпрос, пред който е изправено правителството ви сега и който ще бъде обект на нашите разговори при следващото ни посещение през октомври, е как да включим в общата фискална рамка разходите, които трябва да бъдат направени във връзка с наводненията. Що се отнася до увеличението на минималната работна заплата от 150 на 160 лв. месечно - това е само част от стенд-бай споразумението. То е споменато в писмото за намерения на правителството и ние го приехме. Процентовият ръст е доста скромен - 6.7%, което е малко увеличение в действителност и не виждаме някакъв съществен проблем в това. Що се отнася до 13-а заплата, този жест, разбира се, ще е решение на правителството, но като отчетем непредвидените разходи след наводненията, кабинетът би трябвало да обмисли по-добре дали наистина може да си позволи да даде 13-а заплата точно тази година. В държавната хазна са спестени над 1 млрд. лева. Как новото правителство може да използва тези средства?- Финансовата стабилност на публичните финанси не е проблем тук в България. Това, което по-скоро ни притеснява, е финансовата стабилност на страната. Правителството ще реализира повече приходи от договорените с нас. Затова фискалната ситуация е много по-спокойна, отколкото предвиждахме в началото на годината. Но въпреки това не бива цялата сума от тези допълнителни приходи да бъде изхарчена. Знаете, че в страната се случиха големи наводнения. Може ли правителството да използва парите от бюджетния излишък за реконструкция и възстановяване на пострадалите региони? При какви условия?- Не сме обсъждали на този етап в конкретни цифри колко може да бъде изхарчено за възстановяване на щетите от наводненията. Що се отнася до международната помощ - тя може да не дойде веднага, а чак догодина и с нея да се финансира реконструкцията на инфраструктурата. Правителството е съгласно, че не всички възстановителни работи е необходимо да се направят тази година. Някои трябва да бъдат извършени веднага, но други може да бъдат отложени за догодина. Това, което предстои да се направи тази година, трябва да бъде финансирано от съществуващата бюджетна рамка. Нивото на разходите тази година е доста по-високо от миналогодишните - с 10% повече. Затова други разходи, които не са толкова приоритетни, трябва да бъдат намалени за сметка на непредвидените. Това, което правителството не е задължено да прави в нашия демократичен свят, е да компенсира всички индивидуални загуби, загубите за бизнеса и за частите домакинства. Те би трябвало да са застраховани. Правителството не трябва да построява отново къщите, фабриките - те са обект на застрахователите. Застрахователният сектор би трябвало да се развие по-добре преди да се стовари следващото бедствие.Какви компромиси е готов да направи Фондът при втория преглед на предпазното споразумение през октомври 2005 година? Налага ли се промени в договорените показатели, за да може страната да ги изпълни?- Когато започнем преглед по споразумението винаги разглеждаме отново цифрите. Обикновено междувременно са се случили събития, които не сме очаквали - световната икономика се променя, цените на петрола се променят и т. н. Ние трябва да вземем под внимание всички тези ефекти и да седнем и договорим с правителството следващите мерки. Въпреки настъпилите изменения, откакто първоначално направихме програмата, ние мислим, че икономическата ситуация като цяло не налага фискално разхлабване, нито пък би било оправдано забавянето на реформите. Тъй че няма да преговаряме по фискалната рамка и по структурните реформи.Фондът не предоставя в момента средства на България, но имаме стари заеми към МВФ - на каква сума възлизат те досега? Трябва ли да ги погасяваме предсрочно?- Старите заеми са повече от 1 млрд. щатски долари. Мисля, че един от най-добрите начини да се употреби фискалният резерв е да се намали външният публичен дълг, тъй като правителственият дълг в момента е малко повече от 30% от БВП. Но имате също резерв, който е около 10% от БВП, така че нетният дълг на страната е около 20% от БВП. Най-добре е да използвате фискалния резерв за обратното изкупуване на най-скъпия външен дълг. Правителството трябва да реши кой да избере. Има финансова логика да се погасят част от тези стари дългове. Кои са рисковете пред макроикономическото развитие на България? Очаквате ли драма при преговорите с правителството, има ли някакви предварителни индикации за това?- Виждам външни рискове - много високата цена на петрола. Във вътрешен план рискове биха дошли от евентуалната загуба на макроикономическата стабилност, или ако поведението на бизнеса се повлияе негативно примерно от по-високи разходи... Тогава може да намалеят инвестициите и ръстът да намалее. Не виждам други големи вътрешни рискове. Всичко е възможно да се случи, разбира се, но не очакваме драма. По-късно този месец ни предстои още един кръг от разговори във Вашингтон по време на срещите на Световната банка и МВФ. Сферите, в които биха могли да се появят трудности, са споразумението за подходящата фискална позиция за тази 2005 г. и за следващата 2006 година. И може би също така мерките, свързани със структурната реформа - приватизацията, реформата на пазара на труда. Тези неща биха могли да породят някакво напрежение по време на преговорите. Но в никакъв случай това няма да бъде драма. Бихме съжалявали, ако стигнем до прекъсване на прегледа на споразумението. Това би изпратило негативни сигнали към международната финансова и бизнес общност.Какви допълнителни мерки бихте препоръчал на финансовия министър Пламен Орешарски при изготвянето на Бюджет 2006?- Вече дадохме основните препоръки в нашия неотдавнашен фискален доклад по отношение на прозрачността при осъществяването на определени процедури. Във връзка с бюджета и занапред трябва се запази предпазливостта, тъй като не се очаква подобрение на външния икономически климат. 2006-а ще бъде последната година преди присъединяването на България към ЕС, така че бюджетът трябва да се подготви и за това събитие.Банковите кредити бяха силно редуцирани, но въпреки това търговският дисбаланс не се промени, а дефицитът по текущата бюджетна сметка нараства. Нужно ли е Централната банка да продължава с рестрикциите за ограничаване ръста и темпото на банковото кредитиране?- За мен тези негативни резултати са доказателство, че частният сектор е успял да намери друг източник на финансиране, извън банките, тъй като е намалял основно ръстът на корпоративните заеми. Да, в известна степен, рестрикциите на БНБ имат смисъл, тъй като ръстът в кредитирането наистина се забави, а това означава, че балансите на банките не се увеличават толкова бързо. По-малкото заеми означават по-малко проблеми в бъдеще, ако обслужването им спре. Затова не бих казал, че Централната банка трябва веднага да изостави тези мерки. Това трябва да стане постепенно, тъй като те не могат да продължават вечно. БНБ може да търси начини да направи тези мерки по-ефикасни.Кои данъчни закони приоритетно трябва да приеме Народното събрание във връзка с изготвянето на консолидирания държавен бюджет?- Има четири нови формулировки на съществуващи закони, които трябва да бъдат приети, за да може новата Национална агенция по приходите да функционира добре. Това са е Законът за акцизите, които в бъдеще ще бъдат събирани извън митниците, Законът на ДДС, за данък печалба и Законът за облагане с данъци на физическите лица. Всички те трябва да бъдат променени. Това може да бъде направено до средата на 2006 година. Към кои стойности на макроикономически показатели трябва да се стреми българското правителство през следващата фискална година?- Не сме направили прогнозата си за следващата 2006 година - това ще е работата ни през октомври, но смятаме че правителството трябва да се стреми да осъществи ръст на БВП от 5.5 процента, по-голяма ценова стабилност с приближаване на членството ви в Европейския валутен съюз след около четири години и към намаляване на инфлацията. Какво бъдеще виждате за отношенията на България с МВФ? - Намеренията ни са след изтичане на срока на това споразумение в средата на 2006 г. отношенията да се сведат до годишни консултации, проверки и обсъждания на икономически въпроси, до оказване на техническа помощ при необходимост в някои области, в които МВФ може да предложи своя експертен опит.Ще се наложи ли по някаква причина, според вас, да бъде предоговорена двугодишната програма с фонда? - Не виждам причина да започнем да предоговаряме всичко от нулата. И накрая един виртуален въпрос. Представете си за миг, че българският премиер ви покани за финансов министър - ще приемете ли или ще откажете? - (Смее се) Това би било професионално предизвикателство и би било интересно да се приеме. Като аутсайдер не бих бил добре запознат със ситуацията в страната и с институционалните подробности, но понякога е добре да се вземе външен човек, който да извърши истински реформи. С какво бихте започнал като финансов министър?- Като финансов министър най-напред бих проверил дали разходите са добре обосновани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във