Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАЗГРАДСКИЯТ ДИАМАНТ ЗАГУБИ БЛЯСЪКА СИ

ТУРСКИ И БЕЛГИЙСКИ ИНВЕСТИТОРИ ПРОЯВЯВАТ ИНТЕРЕС КЪМ ФАЛИРАЛИЯ СТЪКЛАРСКИ ЗАВОДНай-голямото българско предприятие за производство на стъкло Диамант очаква формалното обявяване на фалита си. След фактическото спиране на заводските пещи през август миналата година, в началото на сегашната. Разградският окръжен съд вкара дружеството в процедура по несъстоятелност. Временно назначените синдици Боян Минев и Горчо Тодоров ще докладват на 4 февруари пред събранието на кредиторите какво е финансовото състояние на фирмата.Отсега се знае, че само дългът му към Булгаргаз, който е над 10 млн. лв., е по-голям от стойността на активите на Диамант в момента. Освен неплатените сметки за синьо гориво, по данни от счетоводните отчети за 2000 г., дружеството дължи още около 1 млн. лв. за заплати на бившите си и сегашните си работници, а дълговете му към НОИ са около 300 000 лева. Дори част от тези задължения към днешна дата да са вече погасени, няма съмнение, че Диамант не би могъл да се издължи на всички кредитори и да заработи отново. И макар изпълнителният директор на дружеството инж. Емил Гюров да обяви, че акционерите ще обжалват пред Варненския апелативен съд решението на разградските магистрати, никой не очаква процедурата по несъстоятелността да бъде отменена.За предизвестената от години смърт на разградския Диамант се знае отдавна. Още през 1996 г. хиперинфлацията натовари стъкларската фирма със задължения до козирката. Водещото тогава за местната икономика предприятие се задъхваше от безпаричие, заплатите се забавяха. Уплашено от надигащото се социално напрежение сред трихилядния работнически колектив, правителството на Виденов включи фирмата в списъка за масова приватизация. Така в началото на 1997 г. три приватизационни фонда си разделиха 74% от собствеността на Диамант. В края на първата година на синьото управление държавата пък продаде останалия й 26-процентен дял на РМД Диамант прима. Така всички активи на дружеството отидоха в ръцете на частни собственици, но никой от тях не получи мажоритарния пакет. Така в условията на споделена отговорност, граничеща с безотговорност и липсата на управленска перспектива, Диамант започна бавно и методично да затъва.Мнозина обясняваха краха на голямото предприятие с пуснат в действие механизъм за източване. В пресата се появиха и обвинения към бившия председател на икономическата комисия на 38-ото Народно събрание Никола Николов, че е разтворил политически чадър над собствениците на Диамант. Самият Николов, който е бил директор на стъкларския завод в най-успешните му години (от 1992 г. до 1994 г.), многократно обяви публично мнението си, че липсата на мажоритарен собственик е гибел за фирмата. Според неговото експертно мнение, за да се модернизира технологически амортизираното предприятие, са нужни огромни инвестиции, които не са по силите на приватизационните фондове и РМД-то. Синият политик обвини предходната власт, че е сбъркала схемата на масовото раздържавяване и това е обрекло Диамант на разруха.Докато в пресата течеше полемика, през август миналата година Булгаргаз спря кранчето към завода. След близо 40-годишна непрекъсната работа стъкларските пещи угаснаха. РМД-то изпрати писмо в Агенцията по приватизация, в което обяви, че не е в състояние да плаща приватизационните си вноски и поиска разваляне на сделката. Три месеца по-късно сам кредиторът Булгаргаз внесе в съда иск дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.Междувременно НДСВ-правителството включи сделката с Диамант в списъка на скандалните приватизационни афери, направени от отишлото си вече правителство на Иван Костов. На 01.10.2001 г. Окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова поиска от АП договорът за продажбата на Диамант да бъде прекратен. Преписката влезе в оня списък, по който хората на главния прокурор Филчев в момента работят.Встрани от шумните препирни по въпроса кой е по-виновен за краха на Диамант в началото на септември в Разград се появиха представители на две световноизвестни фирми - лидери в производство на стъкло в Европа. Вицепрезидентът на турския холдинг Шишеджам Йълдърм Теоман и мениджъри на белгийския концерн Главербел дойдоха, за да проучат възможността на мястото на рухналия вече стъкларски завод да се построи нов. Белгийци и турци обявиха общото си намерение да инвестират на Балканите в нови мощности за производство на стъкло. Те дойдоха у нас, след като експертите на двете фирми бяха отхвърлили възможността да строят в Румъния. Добрата инфраструктура на завода за стъкло в Разград, наличието на отлично подготвени кадри, близостта до находищата за пясък и добрите транспортни връзки с Европа и Русия са плюсове, които са впечатлили потенциалните инвеститори.Споровете около собствеността върху Диамант обаче и евентуалната перспектива сделката да бъде анулирана правят казуса непредвидим за решаване в кратки срокове. Проточването на производството по обявяване в несъстоятелност (еднакво желана и от кредитори, и от собственици) може да разколебае Главербел и Шишеджам в намеренията им към Диамант. Тогава перспективата на мястото на цъфтящия някога стъкларски завод да се издигне нов модерен гигант на силикатната промишленост увисва във въздуха. И крехката надежда, че 100-200 души висококвалифицирани специалисти могат да се върнат към професията си, след като сега по принуда са безработни, се превръща в химера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във