Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАЗДЪРЖАВЯВАНЕТО НА ЛОВА РАЗПАЛИ СТРАСТИТЕ

Ловните стопанства Боатин и Кордела край Рибарица имаха до неотдавна славата и зад граница на едни от най-богатите на едър дивеч. Преди три-четири години държавните тогава лесничейства все още работеха с чуждестранни туроператори, които им водеха туристи предимно от Италия, Испания и Германия. Носеха пушки за по 20-30 хил. щ. долара. Обичахме да ги гледаме как прецизно и внимателно настройват оръжието си, сякаш извършват някакъв специален ритуал. Ако няма слука, чужденецът си тръгва нервен, но ако има, е доволен и оставя много пари, спомнят си лесничеите и отбелязват, че дори покойният президент на Фиат Джовани Аниели обичал да отстрелва елени в двата старопланински резервата. После със съжаление добавят, че заради отложените промени в нормативните документи богатите европейски ловци вече предпочитат Румъния пред Тетевенския балкан. Шефът им инж. Стоян Василев е далеч по-голям оптимист от тях. Той вярва, че през септември депутатите най-после ще приемат обсъжданата още миналата година поправка в Закона за лова, която ще позволи ловни участъци от Държавния горски фонд да се дават под аренда на български инвеститори за сравнително дълъг период от време. Освен че ще се грижат за дивеча, арендаторите ще имат право да развиват и ловна дейност. По тази причина инж. Василев не бърза да освободи служителите от бившите лесничейства, които вече са на работа в приватизираното преди две години Виталес АД. Смята, че ще е много по-евтино сега да опази ловните хижи, да поддържа чакалата и хранилките и въобще цялата организация с викачи, водачи и лесничеи, а не после да ги възстановява.Досегашните дебати по промените в Закона за лова и опазване на дивеча в парламентарните комисии обаче не дават кой знае какви основания за оптимизъм. Въпреки че инициативата на депутата от НДСВ Кирил Милчев беше подкрепена от земеделското министерство (внесло миналата година в Народното събрание почти аналогично предложение), срещу поправката първи се обявиха природозащитни организации. Тезата им е, че ако частници стопанисват дивеча в горите, биоразнообразието ще бъде нарушено. Спорната поправка всъщност се отнася до една-единствена алинея от чл. 36 в действащия сега закон и гласи: Държавните лесничейства предоставят на български юридически лица или еднолични търговци с капитал не по-малък от 1 млн. лв. чрез конкурс стопанисването на дивеча в дивечовъдните участъци заедно с ловната база, която е държавна собственост, и биотехническите съоръжения. Договорите за стопанисване на дивеча се сключват за срок от 10 до 30 години в зависимост от основния вид дивеч в ловностопанския район. С промените на Закона за лова през миналата година у нас бяха създадени нови 15 дивечовъдни станции и така броят им нарасна до тридесет и седем. Те получиха и право на самостоятелна стопанска дейност и някои от тях, като Извора-Девин, Беглика и Ракитово вече имат добри резултати. Нашите анализи показват, че от общо 110 ловностопански района около 55 отговарят на условията за отдаване под аренда - изтъква началникът на Националното управление по горите инж. Илия Симеонов. - Най-ценните в ловностопанско отношение райони е предвидено да се стопанисват от държавата. Иначе казано - там, където има ценни животински видове, където са съхранени като популации, държавата ще остане единствен стопанин. Отдаването под аренда на дивечовъдните участъци е практика в развитите европейски страни като Австрия и Германия. Но тя се оказа твърде революционна дори и за самите служители в горския сектор и кметовете на отделни общини. Реакцията им не ме изненадва. Естествени са опасенията им, че в горите отново ще навлязат групировки и освен на дърводобива ще сложат и ръка на дивеча, признава заместник-министърът на земеделието и горите Меглена Плугчиева. Според експерта по лова в Националното управление по горите Бисер Дачев, допускането на частни капитали в никакъв случай не означава абдикиране на държавата от ловното стопанство. Независимо от собствеността, охраната ще е държавна. Не се изключва и възможността самите арендатори също да си назначават пазачи, посочва той. Навлизането на частници в сектора се разглежда като средство за облекчаване на самата система - много по-лесно е да се контролира един арендатор, отговорен за повереното му ловно стопанство, отколкото цялата армия от бракониери, бродещи из горите. Все още обаче не е ясно как ще бъде решен въпросът със санкциите за недобросъвестните наематели.Частните капитали в държавните лесничейства ще доведат до увеличаването и на приходите от ловен туризъм, категорични са специалистите. По данни на Министерството на земеделието и горите през миналата година те са едва 3 млн. лв. при 15 млн. лв. през 1989-а. Отдаването под аренда ще спре тази негативна тенденция. А даже и приходите от ловния туризъм да останат на миналогодишното ниво, към тях ще се прибавят средствата от таксите за аренда и за правото на ползване. Допълнителен бонус за държавата ще е увеличаването на дивечовата популация и инвестициите в производството на фуражи и храни за дивеча. Членовете на Съюза на ловците и риболовците в България също няма от какво да са недоволни - техните територии не попадат в категорията за отдаване под аренда, а с постъпленията от арендаторите ще се развъжда дивеч, който ще се разселва из цялата страна, включително и в техните ловни полета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във