Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАСИЗМЪТ И КОРПОРАТИВНА ЕВРОПА

През януари тази година група репортери от популярното щатско списание Нюзуик (Newsweek) започват проучване на тема какъв процент от висшите мениджърски постове в европейските компании се заема от представители на малцинствени групи. В продължение на две седмици журналистите анкетира стоте най-големи корпорации на Стария континент с ясното съзнание, че засягат деликатен проблем. Целта на изследването е чисто статистическа и сред основните зададени въпроси са: какъв е делът на малцинствата в следните управленски категории на дружеството - генерален изпълнителен директор, висш мениджър (президент, ръководител на поделение) и старши мениджър. Понятието етническо малцинство според американците включва хора с неевропейски произход - от азиатци и индийци във Великобритания до турци в Германия. От общо стоте допитани компании 69 не дават отговор на Нюзуик, или поради нежелание да съдействат, или поради простия факт, че изобщо не следят какъв процент от служителите им са от малцинствени групи. Понякога американците дори се сблъскват с неочаквано раздразнение и гняв. Това според тях доказва, че европейската корпоративна култура е доста объркана по расовите въпроси, нищо че не го признава.Наистина малцинственото население в Европа не може да се сравнява по процент с щатското. Ето защо на Стария континент проблемът с расовата дискриминация на работното място не е толкова наболял и засега не се поставя толкова остро. И все пак с нарастващата имиграция от Африка, Азия и арабските страни, това положение скоро ще се промени. Засега корпоративна Европа си остава клуб на белите за разлика от Америка, където компаниите не само изкъсо следят колко представители на малцинствата назначават, но дори се гордеят, че водят по-справедлива расова кадрова политика.През последните няколко месеца афроамериканци се издигнаха на най-висши ръководни постове във водещи щатски корпорации като АОЛ Тайм Уорнър (AOL Time Warner) и Америкън Експрес (American Express). В Европа обаче все още няма нито една компания с лидерски позиции в своя бранш с цветнокож генерален изпълнителен директор. Много малко са онези корпорации, които имат поне един представител на малцинствата на отговорна ръководна длъжност. През 2003 г. се очаква Европейският съюз да прокара нов антидискриминационен закон, който да принуди компаниите да следят броя на неевропейските си служители по-внимателно. Аргументите в полза на такова счетоводство са прости: когато не знаеш колко представители на малцинствата назначаваш, можеш да се преструваш, че проблем като расизъм на работното място изобщо не съществува. Журналистите от Нюзуик определят като странен факта, че на континент, който се възприема за социално по-прогресивен от Америка, се дават твърде елементарни обяснения, че представители на малцинствата почти липсват по горните етажи на корпоративната йерархия. Наистина малцинствените групи (включително и испаноговорящите) формират 31% от населението на Съединените щати, докато в Европа този процент e до 6 на сто във Великобритания и дори 1 на сто в страни като Испания и Италия. Повечето етнически малцинства са имигрирали на Стария континент сравнително неотдавна и не са имали достатъчно време, за да извървят трудния път нагоре по образователната и корпоративна стълбица за разлика от африканците в САЩ. Необходимо е обаче да се отбележи факта, че тези 6% от населението на стара Европа развиват 9% от прохождащия бизнес на континента.Великобритания е една от малкото европейски държави, които извършват редовни проучвания за етническия състав на корпоративните служители. През февруари 2000 г. е установено, че малцинствата (включително индийци и азиатци) заемат едва 1% от висшите мениджърски постове в стоте най-големи компании в страната. Изследването показва също, че почти всички чужденци, които са успели да се изкатерят по британската корпоративна стълбица предпочитат да работят в Съединените щати, където не ги застрашават прикрита расова дискриминация и не са обект на крайно десни политически предразсъдъци. Нещо повече, много малко от мениджърите - имигранти са съгласни да обсъждат публично професионалните си преживявания в управителните съвети на компаниите. Нюзуик съобщава, че интервю са отказали дори служители на Бритиш Телеком (British Telecom), една от най-прогресивните европейски компании.И все пак корпоративна Европа започва да преодолява консервативните си позиции. Компаниите от Стария континент завладяват все повече нови пазари и търсят мениджъри, които да действат на местна почва. Дерек Хъдзън например, участва активно при налагането на Бритиш Газ (British Gas) в родния му Тринидад и по-късно е издигнат до вицепрезидент на компанията във Великобритания. През 2001 г. Комерцбанк (Commerzbank) става първата голяма корпорация в Германия, която назначи етнически турчин Мехмет Далман в своя управителен съвет. Очевидно европейските компании вече не могат да се оправдават за расовия си далтонизъм. С разширяването на ЕС и въвеждането на новите закони по въпросите за расовата дискриминации корпоративната култура на Стария континент ще бъде принудена бавно, но неизбежно да се промени.ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА НА ВИСШИ МЕНИДЖЪРСКИ ПОЗИЦИИ В СТОТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ЕВРОПЕЙСКИ КОМПАНИИ(по сп. Нюзуик)пост бройГенерален изпълнителен директор 0Член на управителен съвет 6Висш мениджър 16Старши мениджър 18ТПС 1. Ясмин Джета, служител на Аби Нешънъл Бенк (Abbey National Bank), е единствената жена-азиатка в управителния борд на една от стоте най-големи британски компании - сп. Newsweek, 18 февруари 2002 г., стр. 362. Дерек Хъдзън направи кариера в Бритиш Газ - пак там, стр. 363. Мехмет Далман - единственият турчин в Комерцбанк - пак там, стр. 37

Facebook logo
Бъдете с нас и във