Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАДИОАКТИВНИТЕ СМЕТИЩА СА СКЪПО НЕЩО

Антон Иванов, изпълнителен директор на Държавното предприятие Радиоактивни отпадъци, пред в. БАНКЕРЪАнтон Иванов завършва специалност Топлоядрена енергетика във Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) в София през 1985 година. Започва работа като аспирант в същата катедра. Работи по темата Използване на ядрената енергия за топлоснабдяване, но след аварията на АЕЦ Чернобил през 1986 г. тя постепенно загубва актуалност. През 1992 г. напуска университета и започва работа в частната консултантска компания И Кю И България. След това работи за Програма ФАР - Ядрена безопасност. Заемал е различни административни длъжности в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (сегашното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси), бил е и директор на дирекция Ядрена енергетика и ядрена безопасност. От март 2004 г. е изпълнителен директор на Държавно предприятие Радиоактивни отпадъци. --------------------------Г-н Иванов, Държавното предприятие Радиоактивни отпадъци май не е много популярно. Защо се наложи да бъде създадено то и какви са неговите задачи? - Предприятието обхваща целия цикъл на използване, преработка и съхранение на източници на йонизиращи лъчения. Това са всички радиоактивни лъчения, които се използват в бита: в медицината, в хранително-вкусовата промишленост за подобряване на характеристиките на продуктите и предотвратяване на бързото им разваляне. Но след изтичането на срока за допустимо използване на опаковките те трябва да бъдат управлявани като радиоактивни източници. Точно тук е мястото на агенциите, предприятията и организациите, които трябва да се занимават със съхранението им. В модерните държави тази дейност се поема от държавата, която носи отговорност за тях. Нашето предприятие бе създадено, за да централизира дейностите по управление на радиоактивни отпадъци и да осигури разпределянето на средства от фонд Радиоактивни отпадъци към местата за съхранение на източниците на радиация. Това са хранилището в АЕЦ Козлодуй, където се преработва използваното в централата високоактивно гориво, и площадката край село Нови Хан, съхраняваща нискорадиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината, селското стопанство, образованието (т.е. всичко извън реакторния ядрен процес, независимо дали е за производство на електроенергия, или за изследователски цели). Вие ли контролирате и двете хранилища? - Предприятието управлява хранилища за ниско и средноактивни отпадъци. То не се занимава с отработеното ядрено гориво, това е отговорност на АЕЦ Колзодуй. Дори и специфичните отпадъци от изследователския реактор в София се транспортират в Русия или се извозват до Козлодуй за временно съхранение. Там има специални технологии за съхранение на отработилото ядрено гориво. В нашата компетенция са източниците с ниска и средновисока радиоактивност. Как финансирате дейността си?- Ние сме второстепенен разпоредител на бюджета и ползваме средства от фонд Радиоактивни отпадъци. Всяка година доказваме каква точно сума ни е необходима и тя се одобрява или съответно коригира от Министерството на енергетиката.Колко са средствата, натрупани досега в този фонд, и за какво още се използват те? - Достатъчно, за да осигуряват текущата ни дейност. Над 90% от парите в него се ползват от нашето предприятие, така че други дейности се финансират в много малка степен. Реално средствата надхвърлят с шест-седем пъти необходимите ни годишно, а и ние се стремим чрез дейността си да гарантираме нови постъпления, които да надвишават разходите ни. Така се гарантира, че фондът Радиоактивни отпадъци няма да бъде изчерпан твърде бързо. Средствата се събират според принципа замърсителят плаща. Тези, които произвеждат отпадъците, плащат определени вноски, за да ползват услугата предаване на радиоактивните източници на държавата - АЕЦ Козлодуй, промишлените предприятия, медицинските центрове. Хранилището в Нови Хан предизвика доста спорове през последния месец. Граждански сдружения и екологични организации се обявиха против неговото разширяване. Каква е вашата позиция по въпроса?- Притесненията на обществеността, когато става въпрос за радиоактивни отпадъци, са напълно разбираеми. Затова трябва непрекъснато да се обяснява и доказва сигурността на съоръженията. Конкретният повод за активизирането на тези организации бе, че започнахме разработването на проекти за подобряване на начините за съхранение на отпадъците в хранилището. Държа да подчертая, че не става въпрос за разширяване на площадката или обхвата на приеманите радиоактивни отпадъци, нито за внос от чужбина или складиране на ядрено гориво от АЕЦ Козлодуй, както се твърдеше. Модернизирането на хранилището цели подобряване на средствата за управление на радиоактивните отпадъци. Сега хранилището има всички законови основания да приема радиоактивните материали, така че дори и да не бъде модернизирано, те ще продължат да постъпват там. Целта ни е да подобрим начините за приемане на радиоактивни отпадъци, контрола при приемането им и правилния избор на опаковки, в които те да бъдат съхранявани. Всичко това се прави, за да се повиши сигурността и радиационната защита, включително и за персонала, който работи там. Да ви попитам направо - застрашено ли е населението на Нови Хан и околните вилни зони от радиационни облъчвания?- Не. Твърдо мога да гарантирам това. Хранилището в Нови Хан е пасивно съоръжение - там няма никаква активна дейност. Самите контейнери, в които се складират отпадъците, са високоустойчиви и на земетресения, и на други механични увреждания или терористична атака. Няма основания за безпокойство. Изследванията на екологичното министерство от миналата година показаха, че откритите в околните водоизточници следи от радиоактивни изотопи са следствие от закрития вече уранодобив в района. Но не бяха открити изотопи, характерни за хранилището край Нови Хан. Преработката и съхранението на радиоактивни отпадъци е доста скъпа дейност. Успявате ли да се справите с наличните средства и експерти?- Дейността, с която се занимаваме, безспорно е доста скъпа, а тенденцията в западните страни показва, че цените ще продължат да нарастват. Колкото до персонала - в АЕЦ Козлодуй с радиоактивните отпадъци пряко са ангажирани над 190 човека, но обемите отпадъци, които се получават на площадката там, са доста по-големи. При нас в главното управление на държавното предприятие работят 20 души. Бюджетът ни не надвишава 10 млн. лева годишно. Стремим се да ограничаваме разходите си, тъй като ще трябва да преценим колко са реално необходимите ни средства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във