Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

РАБОТЛИВЕЦЪТ НА ЕНЕРГЕТИКАТА ЩЕ СТАВА ХРАНЕНИК

Близо 1 млрд. лв. е внесла в държавния бюджет за последните четири години ядрената централа в Козлодуй, съобщиха през седмицата от енергийното ведомство. През 2000 г. сумата е била 124.885 млн. лв., през 2001 г. - 280.779 млн. лв., а през 2002 г. - 287.782 млн. лева. До 31 декември 2003 г. АЕЦ е превел в хазната 298.2 млн. лв., и то без дивидента, полагащ се на държавата, и със съкратени 880 мегавата по-малко генериращи мощности (поради затварянето на първите два блока в централата). Впрочем финансовата 2003 г. още не е приключила, но според прогнозата това ще са най-добрите резултати на АЕЦ за последните три години. Централата е продала на НЕК 15.422 млрд. кВтч, срещу което е получила 745 млн. лв. приходи и се очаква чиста печалба малко над 20 млн. лева. Това означава поне 10 млн. лева да влязат допълнително в хазната, ако държавните дружества бъдат задължени да внесат 50% от печалбата си като дивидент, както бе през 2003 година.Не така обаче ще стоят нещата през 2004 година. Според договореностите на АЕЦ с НЕК (засега единствен купувач на произведената електроенергия), през тази година атомната централа ще продаде едва 14.866 млрд. кВтч (с 4% по-малко, отколкото през 2003 година), изчисляват в централата. В уточнените вече търговски контракти намалението на разполагаемата мощност е още по-голямо - с цели 13 процента. Ядрените блокове в Козлодуй ще работят в неикономичен режим, значително под номиналното си натоварване. Коефициентът на използваемост на АЕЦ-а пък ще е под 60% (един от най-ниските в световната практика - минималните регистрирани стойности на този показател са 74-75 на сто). Независимо от изкупните цени на произведената електроенергия, които тепърва ще бъдат утвърждавани от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), прогнозите са доста песимистични. Освен това се очаква през финансовата 2004 г. приходите да се изравнят с разходите или дори да са по-малки от тях. Така за пръв път след юридическото си отделяне като самостоятелно дружество ядрената централа тази година може би ще регистрира нулев финансов резултат или дори да излезе на загуба. Нещата не биха стояли така, ако договореностите между АЕЦ и НЕК за 2004 г. бяха по-други и енергийната компания се бе ангажирала да използва максимално инсталираните в Козлодуй ядрени мощности. Ако в НЕК поне малко спазваха принципа на т.нар. икономически диспечинг, щяха да договорят с АЕЦ-а доста по-големи годишни количества. Съответно финансовите прогнози и за НЕК, и за централата щяха да са значително по-добри. Електрокомпанията би могла да изнесе не 850 мегавата (колкото изнася в момента), а поне 1500 мегавата (колкото са заявките на чуждестранни компании, според шефа на НЕК Васил Анастасов). Междувременно през седмицата започна вторият кръг на обиколката из АЕЦ-а на еврооценителите от фирмите Аркадис и Плеядис. Предварителният им доклад трябва да бъде готов в края на януари. Със сигурност отсега обаче може да се прогнозира, че цифрите в него ще са доста под действителните загуби на ядрената централа от предсрочното извеждане на първите две двойки реактори (ако се изпълнят поетите от кабинета Сакскобургготски ангажименти блокове III и IV да бъдат затворени до края на 2006 година). Максималната сума, която бихме получили като компенсация, ще е не повече от 200 млн. евро - прогнозираха експерти от Българския енергиен форум в края на 2003-а. Толкова обеща и комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген от името на ЕС още в края на 1999 г. в меморандума, подписан с кабинета на Иван Костов. С тази сума впрочем се съгласи и сегашният български парламент, ратифицирайки през март 2002 г. финансовото споразумение с ЕБВР за централата в Козлодуй.От началото на 2007-ма всяка година хазната не само ще се лиши от приходите от АЕЦ, но и всяка година ще трябва да отделя стотици милиони евро - за да осигури нормални условия за работа на двата 1000-мегаватови енергоблока, а и да гарантира безопасността на ядрената централа и на площадката в Козлодуй.Допълнително трябва да бъдат намерени пари и за предсрочното затваряне на III и IV блок (поне 450-500 млн. евро). Наистина тези колосални суми няма да потрябват веднага след 2006-а, а ще бъдат необходими за период от около 30 години. Но през 2007-2009 г. вече трябва да са налице минимум 64 млн. евро, пресмятат ядрените експерти, или никой не може да осигури безопасността на спрените блокове. Един от големите проблеми след 2006-а ще са 80-те млн. лв., които всяка година трябва да бъдат плащани по заемите за модернизация на блокове V и VI. Финансовите институции, кредитиращи преустройството на двата блока, са различни. Евроатом (фонд на Европейската комисия, управляван от ЕБВР) отпуска 212.5 млн. евро. С тях ще бъдат платени дейностите, които ще извърши Фраматом (френско-германско корпоративно обединение, включващо германския гигант Сименс и френския национален ядрен оператор). Американската Ситибанк предоставя 72.4 млн. щ. долара, с които ще се финансира работата на щатската компания Уестингхауз. Други 80 млн. щ. долара ще дойдат от московската Росексимбанк. С тях ще бъдат платени дейностите на руската държавна компания Атоменергоекспорт. Всяко от кредитните споразумения обаче е с държавни гаранции, страна по него е и НЕК. Така че при фактическия фалит на АЕЦ след 2006-а вноските по заемите ще трябва да прави НЕК (и българската държава).Паралелно с това трябва да заделя пари за безопасността на затворените в края на 2002 г. първи два реактора, да влага стотици милиони евро в хранилища за радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Само за погребването на сегашните над 1100 тона тежки метали в отработеното гориво, натрупано в Козлодуй, ще са необходими между 400 и 800 млн. щ. долара, показват експертните разчети.Пари ще са необходими и за доставка на свежо и за превоз на отработено ядрено гориво, за ремонтни дейности, за заплати и осигуровки, както и 20-процентни отчисления към фондовете за извеждане от експлоатация и съхраняване на радиоактивните отпадъци. Годишните потребности ще надвишат в пъти приходите от продадения ток, генериран от двата хилядника (дори и те да работят със 100% натоварване), даже ако договорите за изкупуване на тока от АЕЦ-а са сключени при най-високи цени не само у нас, но и в целия регион.И тогава единственият изход ще остане държавната хазна, сиреч българският данъкоплатец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във