Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Работещите на минимална заплата да не се облагат с данъци, предлагат синдикатите

КНСБ предложи преструктуриране на цялата данъчна система за намаляване на неравенствата между българите. По време на кръгла маса синдикатът обяви, че ще търси повече справедливост за хората с по-ниски доходи, т.е. всички субекти да се облагат съобразно техния принос в БВП на страната. Това предполага поетапна и постепенна промяна на цялата данъчна философия в България.

Предлага се въвеждане на необлагаем минимум, който да съответства на установената минимална работна заплата за страната. Доходите, които превишават установената заплата да бъдат облагани с досегашната ставка от 10% като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената минимална работна заплата. По този начин се формира двустепенна система на данъчно облагане (0% и 10%), което е добра основа за провеждането на социална и икономическа политика от страна на правителството през елементите на данъчния инструментариум.

В ЕС има общо 16 страни-членки в които има въведен необлагаем минимум или някаква форма на приспадане на данъчна основа. Това са Австрия, Франция, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, Исландия, Кипър, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Дания, Полша, Словакия и Швеция. В същото време, в страни като Белгия, Хърватия, Чехия, Литва, Люксембург, Португалия и Словения няма необлагаем минимум, но там няма и пропорционална система на облагане. Единствените страни в които има действащ „плосък данък“ без необлагаем минимум са България, Естония, Унгария, Латвия и Румъния. 

Друго предложение е поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти установената минимална заплата за страната. Колкото повече работната заплата нараства над определения максимален осигурителен доход (3000 лв.), толкова повече делът на данъчноосигурителните вноски клони към 10% и толкова повече се увеличава дохода върху който не се заплащат осигуровки. Това означава, че лицата с високи доходи не са ангажирани със социалната система, както останалите. Тук е важно да се отбележи, че нарастването на осигурителния доход не означава нарастване на данъците на хората, а напротив – този ръст се изразява в повече права за обезщетения при безработица, по-високи пенсии и по-високи нива на заплащане за майчинство.  Тази цел трябва да се изпълнява поетапно. В тази връзка, предложението на КНСБ е нарастването на максималния осигурителен доход да се изчислява чрез конкретна методика, а именно т.нар. „швейцарско правило“ при което се използват 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от промяната на ИПЦ през предходната календарна година. Този подход ще осигури освен автоматизъм, но и прозрачност.

КНСБ предлага и интегриране на елементи на семейно подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика. Този подход на облагане финансово би стимулирал семействата и би насърчил раждаемостта и отглеждането на деца. Освен това, по този начин могат да се подпомогнат семействата като се увеличи техния разполагаем месечен общ доход, а освен това подобни мерки биха имали силно въздействие върху демографската характеристика на населението. Конкретна мярка в тази насока, би могла да бъде необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства. По този начин ще се стимулира сключването на граждански брак, раждаемостта и потреблението. Като пример в тази посока, ако бъде въведен минимален първоначален общ доход на семейство от 24 000 лв. с натрупване, то това би струвало около 50 млн. лв. на Държавния бюджет. 

Данъчни кредити да се отпускат за семейства на млади работещи хора до определена възраст (35 г.), с осигурителен стаж поне 7 г.,  родили поне едно дете до 20 месеца след брака. Кредитът да се диференцира в зависимост от равнището на трудовото възнаграждение и броя на децата, като се следват принципите – кредитът се предоставя на единия от родителите. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във