Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПУКАТ СЕ СПАСИТЕЛНИТЕ ПОЯСИ НА ВАСИЛЕВ

Случайно или не, половин година след като вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев обяви края на икономическия преход у нас, Европейската комисия взе, че прогнозира ускорен растеж на българското стопанството. Очакванията на Брюксел брутният ни вътрешен продукт през тази година да нарасне с 4.5%, а през 2004 г. - с 5 на сто, сигурно са подействали като мехлем за поизтерзаната напоследък вицепремиерска и министерска душа. Но само оптимизмът на Евросъюза едва ли е достатъчен да разсее струпалите се буреносни приватизационни облаци над главата му.Един от шансовете на Василев да се отърси от кошмара Булгартабак и да вземе частичен реванш пред общественото мнение сега е успешното прилагане на предложения от него в средата на октомври 2002-ра пакет от девет мерки за траен икономически растеж. Наистина т.нар. второ поколение реформи предизвикаха разногласия и сред управляващите, и сред опозицията. Но необременените политически експерти (доколкото това е възможно у нас) бяха единодушни, че те напипват доста точно най-наболелите проблеми на икономиката ни.Част от мерките предвиждаха създаването на инвестиционен фонд с държавно участие, индустриални зони, ускоряването на процедурите по несъстоятелност, ограничаването на административния контрол върху бизнеса, развитието на капиталовия пазар и развързването на възела с междуфирмената задлъжнялост. Като желони за предстоящия икономически прогрес трябваше да послужат и вече разработеният по онова време индекс на пазара на недвижими имоти, както и предоставянето на данъчни преференции за предприемачите. В алгоритъма на новата икономическа политика попадна и засилването на ролята на Българската агенция за експортно застраховане. Безспорно в най-напреднала фаза днес е подготовката по създаването на инвестиционния фондДържавното участие в него ще бъде финансирано със средства от фискалния резерв. Според заместник-министъра на икономиката София Касидова, българската страна е преодоляла съпротивата на МВФ пари на данъкоплатците да се влагат в подобни рискови начинания. А и присъствието на известни имена в шортлистата за избор на мениджър на фонда като Ти Би Ай Еф Файненшъл Сървисис, в партньорство с Екуест Партнърс; Гед Кепитъл Дивелъпмънт, зад която стоят Банк Аустрия; Коперникус Кепитъл Мениджмънт, играещ заедно с наддаващата за Банка ДСК Ерсте банк, и консорциумът между Тайм Кепитъл Партнърс и Балканска консултантска компания, само по себе си вдъхва някаква сигурност. Окончателна яснота кой от четиримата кандидати ще бъде предпочетен, вероятно ще има след 23 април, когато изтича срокът за подаване на обвързващи оферти. Поне засега процедурата по избор на управител минава гладко и без скандали. Причината за това може би е както в добрата кампания за привличане на инвеститори, включваща публикуването на обяви в реномирани западни издания, така и в неособено високия залог на надпреварата. Разминаването между предварителния замисъл на управляващите и действителната сума, с която ще се учреди инвестиционният фонд, е очевидно. Вместо със 100 млн. лв. той ще бъде регистриран с капитал от около 20 млн. евро. Далеч по-нерадостна е съдбата на идеята за индустриалните зони и данъчните преференции за инвеститорите в тях. Въпреки че икономическото ведомство бе готово със законопроекта за зоните още през есента на миналата година, и до ден днешен те си остават просто замисъл. Освен МВФ сериозна съпротива срещу преотстъпването на данък печалба в размер на 50 на сто от направените вложения в защитените територии за период от десет години оказа и финансовото министерство. Именно тази клауза в преработения вариант на проектозакона бе атакувана и публично от министъра на финансите Милен Велчев. Така една от мерките за траен икономически растеж май окончателно отлетя в небитието.Както съобщи за БАНКЕРЪ заместник-министърът на икономиката Никола Янков, вече е готов трети вариант на проекта за зоните. Убеждението е, че в поредния римейк на темата са изчистени всички спорни моменти. По думите на Янков е намерен и компромисен текст, който няма да ни създаде проблеми в преговорите с Европейската комисия по глава Конкуренция. Както е известно, Евросъюзът е особено чувствителен при предоставянето на държавни помощи в страните кандидатки. Не могат да се отрекат опитите на вицепремиера за ускоряването на процедурите по обявяване в несъстоятелност и ликвидация на търговските дружества. Години наред страната ни отнася критики от Еврокомисията заради мудните си съдилища. По данни от съдебната система в България средно на година над 400 дела за несъстоятелност остават нерешени. Ако предложенията за промени в Търговския закон бъдат приети от парламента и на второ четене, занапред длъжник, който не се разплати с кредитора си в срок от 60 дни, ще изпада автоматично в несъстоятелност. Стъпка към ускоряване на процедурата ще е и двуинстанционното производство по делата за фалит.За подобряването на бизнесклимата трябваше да допринесе и приемането на специален закон за ограничаване на административния контролПроектът му също предстои да се гласува на второ четене в пленарната зала, но ефектът от бъдещото му прилагане най-малкото е спорен. Още докато законопроектът се обсъждаше в Министерския съвет, беше отхвърлено революционното предложение за въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие при издаването на административни актове. То предвиждаше, ако държавните чиновници не се произнесат в предвидените срокове, да речем, за поискано от фирмите разрешение, то да се смята за получено. Това със сигурност щеше да размърда бюрократите, обаче изглежда още не му е дошло времето. Иначе членовете на кабинета не пропускат всеки удобен случай да се похвалят с приетата от тях програма за отмяна на 72 и ограничаването на други 120 лицензионни режима. Николай Василев като че ли бе най-последователен в усилията си занасърчаване на капиталовия пазарДонякъде благодарение на неговата настойчивост за промяна в закона за ценните книжа, който даде повече гаранции за дребните акционери, миналата година бе добра за борсата. Цените на акциите, измерени чрез индекса СОФИКС, скочиха с 54 процента. С големи надежди бе посрещнато и началото на борсовата търговия с компенсаторни инструменти през септември 2002-ра. Но пускането на дружества, които да се приватизират срещу реституционните книжа, се проточи. Досега единствената голяма сделка, платена с компенсаторки, е тази за Св. св. Константин и Елена. Скрити и явни конфликти забавиха изваждането на Параходство БМФ, БТК и ДЗИ на борсата. Наложи се в края на март да се промени Законът за приватизация, за да станат те публични дружества от момента на вземане на решение за продажба на държавния им дял на тържището.В резултат, въпреки смелите обещания, търгуваните обеми акции са далеч от желаното, особено като ги сравним с оборотите, реализирани на борсите на южните ни съседки Турция и Гърция. Което само потвърждава правилото, че както и да се стимулира капиталовият пазар, той не може да се развие по-бързо от икономиката.Трудно изпълним изглежда и поетият ангажимент за решаването на проблема с междуфирмената задлъжнялостПо данни на Стопанската камара общият размер на дълговете между фирмите към началото на 2003 г. е 42 млрд. лева - или 140 на сто от БВП на страната. По думите на заместник-министъра Никола Янков раздвижването на вторичния пазар на дългове у нас се възпрепятства от опасенията на директорите на големите компании с над 50% държавно участие, че техните принципали могат да им потърсят отговорност, ако предприемат рискови операции като продажба или цесия на дълг. Единият от изходите, обсъждани в момента, е промяна в Наредбата за търговете, която да регламентира подробно този процес. Покрай дискусията за участието на българските фирми във възстановяването на Ирак пък лъсна истината, че поне на този етап увеличаването на ролята на Агенцията за експортно застраховане си остава чиста проба мираж. Хроничната липса на бюджетни средства е на път да провали предложението фирмите ни да получат право да застраховат своя износ срещу политически рискове върху по-големи обеми. Колкото до индекса на пазара на недвижими имотитой, както вече беше споменато, бе готов още преди Василев да оповести програмата си.При това положение, и на фона на приватизационните драми и на липсващите преки чуждестранни инвестиции, така желаният икономически растеж изглежда твърде мъгляв. Там някъде в мъглата е и пакетът с второто поколение реформи на вицепремиера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във