Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОВАЛ ЗА НЯКОЛКО МИЛИОНА ДОЛАРА

ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СДЕЛКАТА ЗА БУЛГАРТАБАК ОСТАВИ МНОГО ГУБЕЩИ И МАЛКО ПОБЕДИТЕЛИБанкова гаранция за 30 млн. щ. долара се оказа непреодолимата пречка пред най-скандалната приватизационна сделка в България. Това поне бе обяснението на набедения за икономически корифей вицепремиер Николай Василев, който за две години не само не успя да сключи предрешената сделка за Булгартабак холдинг, но се оплете като пате в кълчища, докато лъжеше колко мастит е кандидат-купувачът - Тъбако кепитъл партнърс. След някой ден Василев може би ще намери сили да сподели пред обществеността как така институция като Дойче Банк не може да представи гаранция за някакви си пикливи (спрямо възможностите на банката) 30 млн. долара. За свое оправдание той заяви, че три от основните параметри на сделката са подобрени, преди тя да пропадне. Купувачът се бил ангажирал с поддържането на още 1000 работни места за пет години, а обещаните от него инвестиции били увеличени от 72 млн. на 80 млн. евро. Междувременно, според вицето Василев, било констатирано и увеличаване на просрочените задължения на Булгартабак към бюджета и фонд Тютюн - от 38.5 млн. евро преди подаването на офертите на 22 юли 2002-ра до 40 млн. евро по последни данни. Тези дългове също е трябвало да се поемат от кандидата, ако бе успял да сключи сделката. Историята с гаранцията, която била представена на 29 март сутринта в Агенцията за приватизация, обаче е доста странна. Според задължителните изисквания на агенцията, гаранцията трябваше да се представи в 30-дневен срок след подписване на договора, да е безусловна и неотменяема и да се подновява през следващите пет години. Но явно някаква внезапна мнителност е накарала АП да я изиска предварително. Минути след като Тъбако кепитъл партнърс бе отстранена от сделката, управляващите вече не се притесняваха да изразят съмненията си във финансовите възможности на тази фирма. Имахме индикации през последните две седмици, че купувачът изпитва известни затруднения, може би финансови, заяви направо земеделският министър Мехмед Дикме. Може би точно през тези седмици диригентите на приватизацията са установили, че налаганата като фирма на Дойче Банк Тъбако кепитъл е смятала да финансира инвестициите си със заем от Банк Аустрия? Или пък, че участниците в тайнствения люксембургски фонд, управляван от Дойче Банк, са загубили интерес да изкупят акциите на партньорите? Не е изключено, разбира се, и самата банка да е решила, че поема прекомерно голям риск с тази оспорвана сделка. Каквото и да се е събудило и както и да се е събудило в душата на властта - съмнения, подозрения, опасения или други угризения, нещата станаха твърде подозрителни още когато заради Тъбако кепитъл приватизаторите си затвориха едното око и удължиха срока за внасяне на депозита за участие в наддаването от 2.5 млн. евро. И до днес се говори, че парите не са били осигурени от Дойче Банк, а от българска финансова институция. Всеки обаче, който проявяваше открито подобни колебания, бе обявяван за агент на Чорни. Тази участ не можа да избегне и Върховният административен съд, когато отсъди, че офертата на партньорите не е финансово обезпечена. И не отговаря на задължителните условия по продажбата на цигарения холдинг. Управляващите решиха да дисквалифицират съда вместо нередовния купувач.И трагично, и комично е днешното пробуждане, след като никакви сензационни претенции в последно време от страна на партньорите не са повдигани. Колкото и да твърди Николай Василев, че преди дни е научил за някои от тях. Ако вицепремиерът наистина е разбрал преди седмица за идеята люксембургски фонд да изкупи акциите на Тъбако кепитъл партнърс, то излиза, че е сред най-неинформираните от НДСВ. Защото, както каза колегата му по партия Валери Димитров, това си го е пишело в офертата на партньорите. Трудно е да се приеме насериозно и че сега са възникнали непреодолими противоречия около задължителните изисквания към същата тази оферта (например условията по изкупуване на тютюна или за залагането на акциите). Или те не са били толкова задължителни миналия юли, или противоречията ги е имало и тогава и офертата изобщо не е трябвало да бъде допусната до състезанието.След официално признатия провал нямаше как да не се повдигне отново и въпросът защо т. нар. стратегически инвеститори не участваха в сделката за Булгартабак, но се натискат да купят сръбските цигарени фабрики? Вината за това не е само на ДПС, както се опитват да обяснят след фиаското някои. Движението действително натовари бъдещия купувач с прекалено много социални ангажименти, но обяви условията си доста преди да се подадат офертите и за разлика от кабинета не поднесе изненади в последния час. Пък и четиримата участници в наддаването дадоха вид, че нямат проблем да изкупуват по 40 000 т тютюн, че и повече. В крайна сметка инвеститорите бяха поканени да си купят дружество с неефективна структура, с имуществени претенции от чужда държава (друг е въпросът доколко Кремъл има основания), с проблеми на руския пазар... и с ангажимент да пазят етническия мир у нас. Кой сериозен играч би склонил да участва при равни условия в подобен спектакъл? Вземете и стратегията за раздържавяването на Булгартабак - пълна с пожелания, тя е на нивото на курсова работа. След като кашата бе подготвена, се яви и Майкъл Чорни и в ужаса си кабинетът съвсем дообърка сделката. Някои от грешките, допуснати в подготовката на тази приватизация, бяха направо детински. Като например акциите в Тъбако кепитъл партнърс да се държат от адвокатите, изготвили правния анализ на Булгартабак. Толкова бе глупаво, че остана убеждението, че е направено нарочно. Глупаво е и депутати да ни обясняват сега как прекратяването на процедурата било успех (какъв ли тогава би бил неуспехът). В сделката беше заложен личният авторитет на водещи фигури от НДСВ, ДПС, а и на самото правителство. Николай Василев месеци наред разпалено убеждаваше, че продажбата на Булгартабак върви перфектно. И след като тази перфектна за управляващите операция се провали толкова глупаво, какво да чакаме от решенията им, които не ги интересуват чак толкова много?ПозицииОгнян Герджиков, НДСВ:Още от самото начало беше ясно, че не трябва да се сключва сделка на всяка цена, и се оказа, че тази цена, която трябва да платим, е неблагоприятна за България. Затова взехме разумното и отговорно решение да няма сделка при такива условия.Валери Димитров, НДСВРазбра се, че Тъбако кепитъл партнерс е нагла фирма, която иска много повече, отколкото дава.Борислав Ралчев, НДСВ:Спирането на сделката за Булгартабак не е провал, а е успех. Днешното решение показа, че в парламента има отговорно мнозинство, способно да прецени дали дадена сделка е в интерес на държавата.Ахмед Доган, ДПС:Структурата, която водеше преговорите, беше АП. Николай Василев като принципал имаше отношение към тази сделка. Но за тези условия, които говорим, че минираха самата сделка, и той не е бил информиран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във