Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОСТ ДАСКАЛ И БОЛЕН ДОКТОР

Петко Рачев Славейков разправя в спомените си как се наемал за даскал в едно търновско село. Харесали го първенците, но като поискал 600 гроша годишна заплата, се дръпнали: Ние 600 гроша на говедаря, дето ни пасе кравите не даваме, та на даскала ли?Туй е било нейде към средата на деветнайсти век, но и през двадесет и първия отношението на българина и неговата държава към учителите и лекарите, дето дават образованието и се грижат за здравето на нацията, не се е променило особено. То да се чуди човек кому ли ги разправяме тия банални неща, но нека го кажем - каквито и увеличения на заплати да се раздават в България, лекарите и учителите си остават в дъното на социалната стратификация - там, дето бяха и при социализма. И като при социализма се мъчат да оцеляват - като сами слагат такси за услугите си и просто като не ги оказват. По старата максима - лъжат ни, че ни плащат, лъжем ги, че работим.Едно общество трябва да е или сляпо за бъдещето си, или направо да го е отписало, та да лиши от елементарна мотивация за работа тъкмо хората, които правят това бъдеще. Унизеният даскал с кърпените обувки и лекарят с пламналата от мисълта за насъщните плащания глава ще кръшкат. Ако са добри - защото още има и добри професионалисти сред тях - ще вземат рушвет, ще наблягат на частните уроци, ще халтурят. И те са хора. А новите, дето ще идват на техните места след тях, вече няма да са и професионалисти - времето мери не по калпака, а по парата. И хората така мерят. Та следващите даскали и следващите доктори, дето им поверяваме бъдещето, сиреч образованието на децата и здравето си, нито ще искат, нито ще могат да образоват и лекуват. Самите те ще са необразовани. И болни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във